I don't care if monday's blue
Tuesday's grey and wednesday too
Thursday i don't care about you
It's friday i'm in love
Monday you can fall apart
Tuesday wednesday break my heart
Thursday doesn't even start
It's friday i'm in love
Saturday wait
And sunday always comes too late
But friday never hesitate...
I don't care if monday's black
Tuesday wednesday heart attack
Thursday never looking back
It's friday i'm in love
Monday you can hold your head
Tuesday wednesday stay in bed
Or thursday watch the walls instead
It's friday i'm in love
Saturday wait
And sunday always comes too late
But friday never hesitate...
Dressed up to the eyes
It's a wonderful surprise
To see your shoes and your spirits rise
Throwing out your frown
And just smiling at the sound
And as sleek as a shriek
Spinning round and round
Always take a big bite
It's such a gorgeous sight
To see you eat in the middle of the night
You can never get enough
Enough of this stuff
It's friday
I'm in love
неделя, 7 декември 2008 г.
Friday I'm in Love {}
събота, 6 декември 2008 г.
ДЯВОЛСКО РАЗПЯТИЕ
По вените танцува самодива,
гола в пламъци се къпя...
(с косите си Дявол повивам)
и по въглените стъпвам.
Погледът – пронизващ лъч е,
палещ тръните пред мене...
(Дявол от гръдта ми суче)
нощ бездомна моят ден е.
От капналата кръв кипяща
луда страст се възкресява...
(с душата си Дяволът плаща)
с мен да бъде до забрава.
Плътта преражда се отново,
възбужда дяволския глад...
Гори! Обричам те в окови
да търсиш Рай във своя Ад.
Рогатият продаде ми душата си,
с тяло тленно в нозете ми лази...
Щом жадуваш с мен да си,
Дяволе...
Моли се... Бог да те пази!
С ДУША НА САМОДИВА
край езерото ми, в моята гора
Луната мина и се спря,
заслуша се, в на моята Душа гласа.
Аз пеех тихичко, но от сърце,
и плитките разплитах с две ръце,
и славеят ми подари перце,
а пеех тихичко, и от сърце:
"Косите ми са буен водопад,
очите ми, блестящ са звездопад
Сърцето крие порив млад,
живея тайно в моя си имагинертен свят.
Ръцете ми здрависват се с простора,
а тялото обвито в страстна флора,
със птиците закачам се игриво пак на двора
със слънцето и вятъра опитвам да поспоря
Aз нося, неспокойната душа на самодива
обсебена от ярост дива,
която с пороя от мечти отново се завива
и там в нежност сладострастно се превива.”
Веднъж средата на нощта през есента
край езерото ми, в моята гора
Луната, несъзнателно запя,
песента на моята Душа
Някой ден
Някой ден при теб ще дойда
безоблачна, безвятърна и дива
и ще плисна във сърцето ти с охота
море от нежност и любов на самодива...
Някой ден ще бъда вятъра,
легнал във нозете ти гнездо,
сънен спуснал се по хълма
и заспал във теб като в легло...
Някой ден в душата ти ще плувам,
ще търся бряг във твоите очи,
ще бъда птица и с криле ще изрисувам
...себе си във твоите мечти...
Някой ден, сред планината
ручейчето щом клокочи
и щом нощта е във позлата
ти ще ми разкажеш още...
А после...
Ще те целуна с поглед - ти си Вечност,
ще те погаля с мисъл - ти си Съдба,
ще те докосна с устни - ти си Тленност,
а после завинаги във теб ще заспя!
четвъртък, 4 декември 2008 г.
Като самодива
Гали ме с поглед - слънчев лъч
през горския шубрак ,
покривай тялото ми
с нежността на твоя мъх ,
докосвай голата ми гръд
със пръсти - падащи листа ,
облей ме с капки влага -
свежа , утринна роса ...
Шепти ми влюбено
с гласа си - шепот на щурче ,
изпълвай порите ми
с цветен дъх и аромат ,
накарай да запее моето сърце
със птича песен литнала край нас ...
Обсипвай ме с целувки -
свежи пролетни цветя ,
изпълвай ме със горска плам ,
дари ме с ритъма на този дивен танц
и като твоя самодива ще ти се отдам ...
неделя, 30 ноември 2008 г.
Зима иде, сняг се сипе :)
Усещам как наближава. Студа. Любимото ми време от годината. Обичам лятото, пролетта, но нищо не ми харесва толкова, както настъпващата есен и зимата. И ако може да са студени, дори люти... Обожавам, да стоя в топлата стая, застанала зад прозореца, и да наблюдавам как вали - за предпочитане сняг. Да вие снежни вихрушки, студ да пука и дърво и камък, а аз да стоя разсъблечена зад прозореца. И да ми е топло, от радиатора, на който съм се опряла. И радостно, от факта, че съм на тихо, спокойно, топло местенце, което си е само мое. Обожавам, наистина…
Обикновено наблюдавам танцуващите завихрени снежинки, хората - ако някой се престраши да излезе в този студ, гледам как мъчително се бори със вихрушката от сняг и бавно напредва между преспите, свит от вцепеняващия студ навън. В такива съзерцателни моменти обикновено мисля. Ама много хубави мисли ми идват. Една след друга, на колонки, във редички, понякога се блъскат една в друга в надпревара коя по-напред да избера... Едни такива топлички, весели... като парното, чиято топлина лети около мен и стопля голото ми тяло. Понякога тъжни, и ме завладяват в продължение на часове... Мисля за много неща - обикновено за себе си и за живота. Понякога и за хората. Например онзи човек - ей там… дето едва пристъпя по прясно навалялия сняг… Но обикновено мисля за себе си. Интересното е, че не ми омръзва, незнайно защо. Как от една простичка мисъл, се поражда втора, после трета, четвърта... докато се наредят като низ, като броеница, и докато осъзная, че съм се отнесла в спомени, отминали във годините, потопила съм се в друг свят, а спомняйки си за него се превръща в някак си по-красив, вълшебен, очарователен, малко далечен, но топъл... като топлината, която ме обгръща зад прозореца...
събота, 1 ноември 2008 г.
НЕПОЗНАТИЯТ
Мари-Клер БАНКАР
съвременна поетеса
НЕПОЗНАТИЯТ
Вървя в смразяващата самота на книгите:
сърцето ми замръзва
със свойте спомени замръзнали.
И хлопа вятърът кепенците.
Ноември.
Бе нужен цял живот да може тракащите клони
да ни накарат истински да чакаме.
Там, зад градината,
отвъд годините, които са пред нас,
са струпани бодливите черупки на опадалите кестени.
Димят пожарите на есента в мъглата
и в лилавеещите се прозорци.
Наистина ноември.
Нещата са си по местата.
А непознатият е между другото наблизо
като тревожна птица.
ОБИЧАМ ТЕ
Пол ЕЛЮАР
1895-1952
Обичам те за всичките жени които не познавам
Обичам те за всички времена в които аз не съм живял
За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл
И за топящия се сняг за първите цветя напролет
За животинките които от хората не се изобщо плашат
Обичам те за да обичам
Обичам те за всичките жени които не обичам
В кого да се огледам ако не в самата теб не се и виждам
Без теб не виждам нищо аз пустиня безпределна само
Между отдавна и сега
Успявах често от смъртта бедняшка аз да се избавя
Не можех да пробия гладката стена на мойто огледало
И трябваше живота дума по дума сам да разгадая
Като в забрава
Обичам те за твойта мъдрост мъдростта която не познавам
Обичам те за твойто здраве
Обичам те напук на всичките илюзии
И за безсмъртното сърце което сам не притежавам
О ти съмнението вечно и самият разум
И онова огромно слънце с което аз съм пак начело
Уверен в себе си
* * *
За да имаш любима представа за всичките мои желания
разпали свойте устни в небето на думите като звезда
и целувките в живата нощ и браздата
на ръцете ти около мен.
Като пламък победен
непрестанно сияят в света
мойте сънища скъпа.
А когато те няма до мен
аз сънувам че спя аз сънувам че спя и сънувам.
жена с прасци от нежната сърцевина на бъза
жена със стъпала оставящи по пясъка следи
със стъпала две връзки ключове с пети на докери
в пристанищната кръчма
жена с източен врат едва покълнал ечемик
и с гърло Златна долина за срещи
дори в леговището на пороя
жена с гърди от мрак
с гърди къртичини покрай морето
и тигли с разтопен рубин
гърди видение на росна роза
жена с корем като ветрилото разгърнато на дните
с корем заоблен исполински нокът
и гръб политнала нагоре птица
о гръб живак
о гръб от светлина
и с тил от гладък камък и от овлажняла креда
от полета на чаша току-що изпита
и с ханшове извити лодки
изваяни от блясък и перата на стрела
от дългите пера на бял паун
о ханшове везна успокоена
жена със задник пясъчник и азбест
жена със задник като гръб на лебед
жена със задник като пролет
жена със секс от перуника
жена със секс врата на златна мина птицечовка
жена със секс от алга и бонбони старовремски
жена със секс от огледало
жена с очи набъбнали от сълзи
очи с лилави свитки от оръжия старинни
и стрелки магнитни
жена с очи като савана
жена с очи вода за жадния затворник
жена с очи горичка тръпнеща под екота на брадвата
очи либела пълна не с вода трептяща само
но и с въздух огън и земя.
ИЗРИЧАНЕ НА ЕДНО ЧУВСТВО НАРЕЧЕНО ТЪГУВАНЕ
ето как беше (лежах в леглото и гледах телевизия)
и ненaдeйно в мислите ми се появиха няколко имена
например еди кой си и еди кой си (съвсем като слънцето и като месечината)
отначало мислех да погледам телевизия и да заспя
дори не обръщах внимание какво дават
но сега (не можех да заспя, наистина не можех)
си казах стани, стани и въведи имената в компютъра
като следобеден порой (дори по-бурно от порой)
казах си: хайде стани
не бива заради Сяо Ли
да забравиш самата Сяо Ли
кой знае какво прави тя в момента (и кой ли може да знае?)
един часът отмина
скоро ще стане два
в това време
вече бях въвел
имената на седмина (Ян Ли)
Сичко свърши.. остана само мигът
Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас - като магия.
Само спомени ще има.
О, заслужили страданието вечери,
нощи, скътали надежда да те видя,
равнини на моя път, небесен свод,
който виждам и полека губя...
Окончателно, като изваяно от мрамор,
твоето отсъствие ще натъжава други вечери.
Само спомените за теб ще ми останат .. :(
Аз те изгубвам всеки ден,
тъй както времето се губи,
или надеждата.
Аз всеки ден - и безвъзвратно -
те губя, както
търпението се изгубва.
Но всеки ден ти казваш : не.
Глава поклащаш и ми казваш : не !
От твойто "не" земята се люлее.
Ти не помръдваш устни,
но твоето мълчание прошепва : не !
И неуморно
всеки ден
самотното кафе, което пия,
почерня цялата планета.
ХУАН ГОНСАЛО РОСЕ
превод: Петър Велчев
Какво си казахме, та побягнахме ?!
Н. Скот Момадей, популяризиран като индиански писател и поет (произлизащ от племето кайова), след като през 1968 г. му присъждат Пулицър за романа "Къща от зора".
***
Какво си казахме един на друг,
че станахме като сърните:
идат една след друга,
вдигнали глави високо,
наострили уши,
със зорък поглед,
с копита, здраво стъпващи на твърдата земя,
с крака, готови да побегнат.
***
петък, 31 октомври 2008 г.
За теб е ...
Жак Реда (1929)
превод от френски: Иван Бориславов
За теб е вцепеняващото изумление на радостта ми
Моята усмивка от бял мрамор
Моят поглед прояснен от извора в гората
За теб са моите ръце разтворени като открит град
За теб са колената ми на катеричка
За теб е моят най-далечен глас
За теб е всичко онова което денонощно в мене се тъче
За теб е тихата лагуна край която някога се запознахме
За теб са слънчевите призраци
За теб са люляковите дворци на дните ни
За теб е всичко съществуващо което се променя
За теб е
Оглушителният взрив на перлата
В сърцето на онази черна птица
Maлко френска поезия:
Борис Виан - Защо ли живея
Защо ли живея
Защо ли живея
За жълтия крак
На руса жена
На стената подпряна
Под жаркото слънце
За платното кръгло
На лодка крайбрежна
За сянката в щорите
Кафето изстинало
Което пия от чаша
Пясъка за да докосна
Да видя дъното
Ставащо толкова синьо
Слизащо толкова ниско
С рибите заедно
С кротките риби
Успокояващи дъното
Отгоре прелитащи
Над коси-водорасли
Като птици бавни
Като птици сини
Защо ли живея
Затова че е хубаво.
Е тва е диета :)
Докторът предписва: Балансирана диета от разнообразни съставки като:
- Нещо нежно,
- Нещо сладко,
- Нещо с действие,
- Малка доза хаос,
- Елемент на опасност,
- Лек привкус на прегрешение,
- От всичко по малко...
Вслушайте се в съветите на Доктора!!!
В очите ми вали
Докосвам те с невидими ръце.
И само вятърът прошепва...
Не си сама, аз пак съм тук.
Но виното е тежко и горчи.
Отпивам глътки спомени.
Крещи небето. Свива се светът.
А в мене думите мълчат.
Тогава можех. Тогава бях.
След теб е черно-бяло. Няма цвят.
Тогава бях на вятъра сестра.
Сега съм само скитащ повей.
И тихо е след теб. Крещя без глас.
Ръцете ми те търсят в невъзможие.
Разплака се дъждът надникнал в мен.
И в мен вали. В очите ми боли.
Във тях отдавна е безводие.
А твоят глас е само вятър.
Останал в шепота на спомени. (by nicol)
вторник, 28 октомври 2008 г.
Пътят на промяната :(
Защо стана така?! Защо трябваше всичко да стига само до секс?! Нима игривостта ми е качеството, привлякло те към мен?! Защо така охладняхме един към друг - защо вече не споделяш и не пишеш, къде отиде времето, в което ти и аз си пишехме по цели следобеди, пращахме си музика, смеехме се заедно ... ;( По дяволите, никога не ще залича от съзнанието си всички прекарани мигове с теб! Единственото, което искам е да сещаш за мен с усмивка и чувство на задоволство! знам, че не помниш 3тата ни среща, нито пламъка в очите ми, когато те видях за 1в път, но моля те - нека не бъда просто поредната. Боли ме от мисълта, че не можах да докосна сърцето ти, а можех! Но ти искаше от мене нещо, което аз неможех да ти дам, което не притежавах :(:(:(Помни онзи път, единствения път, който извървяхме заедно - този път:
вторник, 14 октомври 2008 г.
четвъртък, 2 октомври 2008 г.
Не мога да те забравя
Поисках да те изтрия от съзнанието,
поисках да загърбя любовта.
Поисках да избягам от желанието,
поисках да забравя, нежността.
Поисках да загубя вяра,
че някога ще те позная пак.
Дори сред триста звяра,в стая
единствен ще си звяр, в моя мрак.
Поисках и сега го искам,
да те намеря в някой друг.
Но даже и сред тия, триста,
не те намирам, далече си от тук. by jinjifilota
неделя, 28 септември 2008 г.
Неделя сутрин
неделя сутрин, размазано черно
спомени за преглъщане
шоколад с ниски температури
пропускам си спирките
не стигам ..
ако правилната дума
е Достатъчно
то направи ми дъжд
такъв дето да напои
небето
и пресъхналите звезди
невидимото присъствие
е само осезателно добро усещане
а ти си капка
стичаща сe по стена
от мен
на равни интервали
спящи думи
съчетани подходящо
по цвят и размер
остави ме да прочета
очите ти в дъжда
после ако искаш можеш да си тръгнеш
в последния звук
обичам те!
сряда, 24 септември 2008 г.
Далеч от мене в неисзвесност си ... мълчиш ;(
Ще падне мрак. Ще завали.
И мълния дори ще блесне.
Ще бъда цялa. И живa. А ти?
Далеч от мене. В неизвестност.
И само този тъжен стих
за теб, ръждиво ще напомня.
Отдавна вече не боли.
Ръцете ми не са сиротни.
Сега прегръщам самота
и сякаш в нея съм се влюбилa.
Аз свикнах много да мълча
и в тишината своя да се губя.
Все още полупразното легло
в кошмарите си ме приспива.
Не те сънувам. Знам защо -
кошмарите не са красиви.
Ти беше. Като цялата земя
разпукала се, в китната си пролет.
С онези жеравни ята,
с тревиците, едва наболи...
Отдавна беше. В друг сезон.
Сега навън настъпва есен.
Сега тъмнее небосклон
и пее тъжната си песен.
Ще падне мрак. Ще завали.
Земята кално ще притихне.
Ще бъда цялa. И живa. Дали?
I βез тебe животът има смисъл!
неделя, 21 септември 2008 г.
Номад
Тъй тръгваш... както и дошъл си...
Ти имаш вятър във кръвта,
ръце протягам - да те върна...
Но не мога да те задържа...
Номад... проклятие дали е
да бродиш в пустошта навред,
без брод пътеки да откриеш,
а аз да съм... обичаща, без теб...
Зове те жаркото пустинно слънце,
влекат те непознати светове,
но знай - посях аз малко зрънце,
любов във вените, сред ветрове...
Пристигаш... както си и тръгнал,
едва удържаш вятъра в кръвта,
ръце протягам - да прегърна,
но днес... ще съумея да те задържа...
Остави ме, мълчаливо да обичам...
Стоиш пред мене и потъвам,
във хитрите ти и малки очи,
от тебе поглед не откъсвам,
не сваляш взор от мен и ти.
Не ми е лесно тъй да те обичам,
но остави ме, да те галя със душа,
да въздишам, и да плача скришом,
опиянена, в твойта мъжка красота.
Обожавам те, и знаеш всичко,
което мисля аз във този миг,
остави ме, мълчаливо да обичам...
И само мисълта във мене да крещи.
Остави ме, искам да потъвам,
в очите ти - бездънното море,
да пия аз горчиво, и до дъно,
да моля, още, мъничко поне...
Позволи, да ти се налюбувам,
да изкопирам всяка мъничка черта,
а после в нощите да те сънувам,
потъвайки отново в твойта красота.
Бъди до мен, това от тебе искам,
с очи да ме изпиваш, както досега,
остави ме, мълчаливо тебе да обичам,
да бъда твоя и неповторима във света...
Eдин мъртъв и самотен ден, в който искам те до мен!
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над теб,
ще дъхам в твоето "лице",
ще сгрея изстиналото ти сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса...
събота, 20 септември 2008 г.
Развиделяване
"Събуждаме се и виждаме как белите пръсти на развиделяването малко по малко се промъкват в спалнята, и ни се струва, че завесите леко се полюшват от докосването им. Причудливи черни сенки безшумно пропълзяват в ъглите на стаята, за да се скрият там за малко. А отвъд прозореца, сред листата птиците вече започват да чуруликат, от улицата се чуват стъпките на отиващите на работа хора, а понякога и въздишките и виенето на вятъра, идващ от хълма и едва чуто бродещ около още спящата къща - сякаш се бои да не събуди нейните обитатели, макар да се е появил точно за да изгони съня от тъмно-виолетовите му дълбини. Една след друга се вдигат полупрозрачните като воали завеси на сумрака. Обкръжаващите ни предмети бавно придобиват обичайните си форми и цветове и в нашите очи развиделяването връща на видимия свят предишния облик, изкривен от нощната тъма. Призрачните огледала отново започват да живеят своя отразен живот. Угасените свещи стоят на това място, където сме ги оставили снощи, а до тях - книгата, която сме чели преди да заспим, или увяхналото цвете, което сме закачили на ревера си, или писмото, което се боим да прочетем или прочитаме твърде често. Струва ни се, че от вчера нищо не се е променило."
из "Портретът на Дориан Грей", Оскар Уайлд
Нощ
Щом затворя очи, мигом всичко се скрива-
избелелите дни се насищат със цвят.
Досега беше всичко в душата ми сиво,
а виж как се роди един пъстър свят!
Топла, нежна мечта ме погали със длани
и нощта като в сън оживя и запя.
Беше мойта душа цяла в огнени рани,
а виж как е красива и горда сега!
Аз не мога да спя и рисувам картина
с непозната луна и далечни звезди.
Нещо в мойта душа безвъзвратно отмина,
но не плача, защото до мене си ти!
Аз съм вятъра
Аз съм вятъра, в нощи студени
се нося над всички недостигнати
от мен върхове,брегове...
понякога нежно шептя във съня им..
Аз съм вятъра...
Когато съм силна и бурна,
неустоимо разгарям жарта
огън изричам ,на огън приличам
тогава съм просто жена.
Когато съм тиха и нежна,
по детски обичам ,рисувам
по пясъка ,милвам росата,
вярвам в добри чудеса.
Аз съм вятъра...
Тихият огън изгасям,
от силния правя пожар.
Пустинна и огнена,
жадувам ,бушувам,горя и умирам
във танца на своята стихия...
Аз съм вятъра...
нежния полъх,който докосва едва.
Ако се вслушаш,как ти шептя...
Как ти говоря...
С мен ще гориш...и трептиш..
Есен(но ми е)
Според древната митология на фините есента е жена- вълшебница , събрала слънчевата топлина през лятото в багрите си и даряваща ги на хората щедро и красиво.
Е С Е Н
Тя пак дойде -
жената зряла с име есен.
Донесе златни цветове,
обагри с тях по начин лесен-
гори , ливади , брегове .
И замириса на листа ,
на дъжд на ветрове - на есен.
На най- прекрасното - жена .
На северната есен .
сряда, 17 септември 2008 г.
Когато ме видиш пак пред тебе знай, че аз съм твоя !!!
Това е вече само спомен,
още не те познавах,
беше едно истинско лято,
дните във сън преживявах.
Когато дойде настъпи лятото,
но есента не закъсня
Промени се земята и целия свят,
вятъра донесе дъжда
Ти не знаеш, ти не чувстваш
тази липса
когато дойдеш при мен през нощта,
душата ми тъне в наслада.
Но ще дойде най-щастливия ден,
когато ти ще дойдеш пак при мен!
Но ще дойде най-щастливия ден,
когато ти ще се сетиш за мен!
Когато не си със мене
обхваща ме тревога,
от всичко се стряскам, защото си мисля,
че идваш в моя дом.
Най-тъжния миг на раздялата,
когато си тръгваш
и аз със сълзи на очи се моля на Бога,
дано се върнеш !!!
И ето близо е най-щастливия ден,
когато ти ще си отново до мен!
Шизо
Една съм в нощите си с тебе,
а друга - с него през деня,
третия щом видя, всичко в мене пее,
като дете прегръщам нежно във съня.
С един съм строга, справедлива,
със друг, развратна и без свян,
със трети, шеговито-закачлива,
четвърти получава моя плам.
Със друг грижлива съм и домакиня,
нимфетка страстна някой път,
със някой - господарка и богиня,
робиня, служеща на твойта плът.
В живота си навярно съм актриса,
или шизофреничка някой ще ме нарече,
но факт е че свободна съм като птица,
на клетка никой няма да ме обрече.
За такива като тях приготвила съм - ето,
безизразното, сто и първото лице,
груба, мълчалива, тежка маска на която,
чувствата ми никой да не може да чете.
Аз цялата съм ваша , и тялом, и духа ми,
препускащ вихър в чувства океан,
дори да падам - ставам, продължавам,
от себе си аз всичко искам да ви дам.
И само някога, потайно уморена,
аз сгушвам се в прегръдките ти, там,
се чувствам толкоз мила, удовлетворена,,
че цялата разгръщам се за теб, без свян.
Повярвай мои са лицата,
и всичките за теб трептят,
за тебе пее ми душата,
за теб и твойта благодат.
Аз знам, че с мене ти щастлив си,
за теб съм книга, непрочетена дори,
и колкото да я четеш, и я прелистваш,
все нови страници откриваш, знам.
За теб съм радост и опора,
спасение и плам във твоя ден,
затуи дори шизофренична,
обичаш ме, и си със мен.
by mili4ka
За да си бъда същата
За да си бъда същата
пусни ме...
да се налудувам,
да поиграя със плеядата
от мъжките сърца.
Безгрижно искам
да се скитам,
да се нафлиртувам,
а свърши ли театъра
до тебе пак ще спя...
За да си бъда същата
аз първо искам
да съм друга.
Коварна, ненаситна
и разбиваща съдби...
Щом дойде утрото
след нощ
на страсти луди,
преситена до болка
с теб ще ме боли...
И ще си бъда същата.
Тъй вярна, твоя.
Ще чакам тихо,
ако трябва до зори.
А щом се върнеш
и прошепнеш нежно: "моя",
с любов ще те обгърна:
"Спи, любими, спи…"
Сиво
Не може всичко да е винаги хубаво.
И цветното понякога омръзва.
"Държиш се напоследък много глупаво."
А аз живея както ми отърва.
И дишам според такта на сърцето ми.
Без да се съобразявам с нищо.
Издишвам негативната енергия.
И теб със нея...
И сивите ми дни са просто сиви.
В палитрата ми няма розово.
Когато те сънувам - си отиваш.
Събудя ли се - дишам тромаво.
Защо ..
Не знам защо те няма в моя ден!
Нали това бе нашата присъда?
Не трябваше ли ти да бъдеш в мен
и като сянка аз във теб да бъда?
Защо сега следите ни са две-
нали един бе пътят и една- следата!
Животът ли безшумно ни отне
на дългата разходка красотата?
Животът ли реши, че ти и аз
ще бъдем две разминати вселени?...
Но извървяното остана в нас
и с теб сме вече адски уморени.
Това безкрайно чакане на нещо...
Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.
Я. Кременска
Завръщане
Прибирам се. Посреща ме дъждът,
студен като сърцето ми разбито.
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах
от чужди градове по мен полепна.
Дали се лъжех, но щастлива бях -
зелени стихове в съня си шепнех.
Но днес се връщам. Тихо. Мълчешком.
И спомени ме парят в тишината.
Прибирам се, но вече нямам дом -
заключена и чужда е вратата му. ;(
понеделник, 15 септември 2008 г.
Равносметка
Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам,
не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам!
Не ми прости, че винаги съм твоя-
звезда от някак близък небосклон.
Аз бях една достъпна, лесна Троя,
която падна без троянски кон.
Но бях и слънце огненочервено,
което твойте стъпки озарява...
Ти гледаше ме мрачно, отегчено
и никога не ме видя такава...
Какъв е смисълът да пазя всичко твое,
да нося с мене спомени и вещи,
ревниво да крещя, че те са мои,
щом друг човек по пътищата срещна!
Щом теб дори не те интересува
дали съм жива днес, или умирам,
май по-добре и с тях да се сбогувам.
Какъв е смисълът да те колекционирам?
by adiveil
петък, 12 септември 2008 г.
Последният ми "летен" петък :(
Всичко хубаво си отиде... не мога да опиша какво ми е след вчерашния момент на прозрение, който все някога требаше да се случи ;( нема вече за кого/какво да мечтая,за кого да бъда красива, трудно ми е да забравя, но се наплаках хубавичко и съм обнадеждена, че с новото начало всичко в живота ми ше се пренареди като ... къща, да - всяка къща се чисти ама яката за Великден и Коледа - един път през пролетта (когато се влюбих) и преди зимата..Дори хората по улиците забелязват тъгата по лицето ми, трудно ми е да си бъда същата - онази щура луда руса глава, мислеща единствено как да си прекара добре.. Петък е и като всеки петък (този иначе толко специален за мен ден) трябваше да съм щастлива от самия факт че е петък, настроението ми требаше да е на макс. Не - не е заради есента или съвсем-скорошния старт на учебната година, заради него е - разби мечтите ми само с 2 думи, изречени толкова спонтанно сякаш отдавна са чакали да бъдат изречени. Боли ме, но няма живот без болка. Поне осъзнах, че мога да обичам и да се влюбя. Прощавам му.. и продъжавам напред..сама,както преди 3 месеца!
четвъртък, 11 септември 2008 г.
Митът за фрaнцузойките
Франция е символ на романтика за много хора по света и знаейки това французите превръщат начина си на живот в стока за продан.
Едва ли някой ще оспори твърденията, че:
- Париж е столицата на модата и любовта,
- френската кухня е най-добрата в света,
- френските мъже са идеалните любовници,
- а французойките са прекрасни и стилни създания.
Митът за превъзходството на френската жена датира още от 1877 г. - за алегоричен символ на Франция е обявена Марианна – прекрасно момиче, въплъщение на женствеността и духовността. Почетното звание "Марианна" винаги се присъжда на някоя конкретна красавица, която се избира след всенародно гласуване.
Не всички французойки, разбира се, са като фотомодели. Като всички жени и те капризничат, борят се с целулита и плачат над любовните романи. Но без всякакво съмнение имат качества, които ги правят неподражаемо чаровни.
Аксесоари
Разликата е в това, че дори към баналното ежедневно облекло французойката умее да добавя закачливи елементи, които внасят допълнително настроение. Нейна запазена марка е стилното шалче, завързано артистично на китката, на талията, на дръжката на чантата, елегантния часовник и качествените бижута.
Бельо
Всяка истинска жена е готова да похарчи всичките си пари за изкусително бельо. То е истински символ на изисканата французойка, пристрастена към дантелите и фините материи. За нея, обаче избирането на бельо е изкуство.
и не случайно продавачите в големите парижки магазини след всяка Коледа са принудени да сменят хиляди комплекти умопомрачително секси бельо, подарено на французойките от техните любовници и съпрузи.
Диета
Една френска поговорка гласи: "Един сладкиш е един миг в устата, един час в стомаха и цял живот върху бедрата".
Французойката почти винаги е на диета, колкото и да е трудно, поради изобилната френска кухня.е
Мода
Модата е родена във Франция, но за французойката важен е преди всичко стилът и собствената индивидуалност.
Парфюмът
В съзнанието на милиони хора самата дума "парфюм" се асоциира с епитета "френски". Французойката обаче никога няма да си купи парфюм само, защото е модерен. Тя знае, че парфюмът, както и дрехите, са нещо твърде индивидуално. Затова блондинката няма да носи аромат, предназначен за брюнетки, и обратно, но и двете следвайки съветите на великата Коко Шанел, непременно ще пръснат от любимия си парфюм не само зад ушите, но и там, където биха желали да получат целувка.
Пола
Французите се шегуват: "Колкото една жена е по-възрастна, толкова по-къса е полата й". Може би затова французойките носят панталони и джинси, но не защото не разбират от хумор, а защото така им е по-удобно.
Токчета
Те безвъзвратно са останали в миналото. С високи токчета във Франция се изтезават само дамите от кварталите с червените фенери и някои чуждестранни туристки, които са решили да блеснат с издържливостта си. Французойката отдавна е направила своя избор в полза на елементарното удобство: маратонки, мокасини, леки сандали...
Шопинг
Французойката му се отдава само в сезона на разпродажбите. Щом магазините обявят намаленията си , пред тях се извиват дълги опашки. Французойката не жали сили и време, за да бъде хем модерна, хем практична.
Мъжете
Те заемат централно място в живота на французойката. Тя може да мечтае да не се омъжи и да се страхува от плачещи бебета, но винаги харесва мъжете. А това в действителност означава всички мъже, без изключение – сивокосият продавач на печени кестени, невзрачния съпруг на портиерката, началникът в службата й или дори случайния минувач, с когото се е разминала в метрото. И по всяка вероятност именно в това невинно и денонощно желание да прелъстява е главният секрет на прочутия чар на французойките.
Кафенето
Това е мястото на срещата, което никога не се променя. Животът на французойките е запълнен с дела, но колкото и да е напрегнат графикът й , тя непременно ще прескочи до кафенето поне три пъти. Сутринта, за да изпие едно кафе на спокойствие. През деня с приятелки за да закуси и да уточни вечерната си програма. А вечерта с приятеля си, преди да отидат на кино или след ресторанта, за да изпият по чаша вино.
Най-кратката и прекрасна приказка:
Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: "Ще се омъжиш ли за мен?"И тя отговорила: "Не!!"
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Край.
Добро утро любими
и си тръгвам, тъй както съм дошла
във косите аромата на дивите люляци
утре вечер отново за теб ще донеса
Свърши нашата нощ, сред звезди и жарава
постлала за нас легло от горещо кадифе
разпиляваше със силните си мъжки длани
косите ми огнени, в мрака със цвят на кафе
Не тъгувай, любими, аз в дъха ти нашепвам
нощите жежки и бурни са само за нас
нашите желания пак ще се срещнат
опиянени отново ще бъдем от нашата страст
Само звездите ще видят, самотна луната
свидетел безмълвен ще бъде тоз час
на стенания скрити, за тебе отплата
на докосване - нежно и бавно в захлас
Мека извивка на тялото, нежното очертание
неповторимите меки черти
ще докосваш с ръцете си, устните, тялото
и ще пиеш от мене наслада до зори
Извор съм аз, на наслада, прохлада
любовта шеметна, твоя, във летния ден
ще потъваш във мен пак и пак, и отново
в моите тайни и мен, уморен
И омаяна в нас се таи нощна вселена
уханна нощта между мойте гърди
капките страст ще попиваш във мене
благодатни и с вкус на звезди ...
Добро утро, любими ...
имай търпение...
пак ще настъпи нощта ...
приласкал ме с любов
като свое спасение
извора вечен
попил на страстта ...
в мрака твой на неясно мечтание
като сянка на всички жени
пак при тебе ще дойда, спотаена, в мълчание
ще нося със себе си всички мечти
ще прошепна любими ... ще стена отново
ще огъвам се в мъжката страст
ще ридая, ще плача, от любов ще загубя дар слово,
силата ти вечна, мъжка ще ме покори ...
вторник, 9 септември 2008 г.
Вторник сутрин..оставащо време: 5 дена :(
Събуждам се аз и си мисля.. за всички онези чудни, незабриви и неповторими неща, които имаха удоволствието да ми се случат това лято...Мдаа, приятничко.. и кафенцето е двойно по- хубаво след като знам, че остават само някакви си 5 утрини докато почне новата и за щастие последна (но не-лека) учебна година. След това няма да имам време да го пия рано сутрин, няма да имам време да глезя себе си и любимите си същества, но пък..остават спомените... и аромата на кафе в съзнанието ми. Винаги мога да ги усетя само с едно притваряне на очите.. ето,отново е лято, отново съм свободна и пак съм там - на голямата тераса, заедно с котката ми, умилкваща се около листата на лозата, под светло-синьото небе и силно-греещите слънчеви лъчи, безгрижна като дете и лека, оставена на летния бриз да нашепва кое ще е следващото ми лятно приключение. Всичко си има своя край - не обичам разделите и сбогуванията, затова ще оставя времето постепенно да премине в есен - един хладен, шарен, мрачен сезон, даряващ със своите нови емоции. Пък.. знае ли се.. току виж се намерило/видяло/срещнало нещо, което да да прибави още една причина за да продължавам напред :)))
понеделник, 8 септември 2008 г.
Сладоледът.. и моя милост :)
МмМмного обичам сладолед на топки !!! Мога да Ги ближа по 300 пъти на ден !!! Ахх как добре ще ми дойдат сега 2 прекрасни голееми сметанови .. "топки" :PpP Какво като лятото е вече към края си? За хубавите неща няма сезони!
Най - голямото изкушение за мен!
Трудно се поддавам на изкушения .. ама много ! Но при вида на това сладоСТРАСТНО "чудо" и ... (разлигавих се)
Лъжичката явно за украса са я сложили, аххах :))
Е кажете на това как да не му се отдадеш пак .. и пак и пак !!! И пак :))
Не просто удоволствие, а необходимост, сладка лятна награда и, разбира се - антижега средство!
Ето един интересен ТЕСТ:
Кажи ми какъв сладолед обичаш и ще ти кажа какъв си
РОГЧЕТози тип сладолед се предпочита от хората със силни чувства, които не се лишават от нищо. Огризват и хрупкавата част на вафлената 
фунийка. Който предпочита този тип сладолед, е капризен човек.
НА КЛЕЧКА
Който обича този сладолед, е предприемчив и любознателен човек, обичащ промените. Освен това този тип хора обичат винаги да имат нещо, с което да си играят (клечката).
НА ТОПКИ :))
Подсказва за независим характер, за човек, който обича да вкусва от новото веднага, убеден, че не трябва да се чака. Или с други думи, предпочита се от хората, които не обичат да чакат.
БИСКВИТКА
Почти наподобява закуската за училище, приготвена от мама. Предпочита се от хората, които имат нужда от обич и от непрекъсната сигурност.
КУПИЧКА
Това е единственият сладолед, който не е в свободен и разлят вид. Предпочита се обикновено от хората, които никога не оставят нещата без контрол, които не обичат да мърсят ръцете или дрехите си, които предпочитат винаги добрите маниери пред всичко останало. Това е сладоледът на вечно самоконтролиращите се хора.
Mъжете и бирата
Дали бирата е по-добра от мъжа?
1. Бирата никога не оставя дъската на тоалетната чиния вдигната.
2. Бирата издържа повече от 7 секунди.
3. Бирата не очаква да сготвите вечеря когато не сте гладни.
4. Бирата не и пука кога отивате на пазар.
5. Бирата няма нищо против когато майка ви идва на гости.
6. Не можете да забременеете от бира.(спорно ...)
7. Бирата не харчи парите си за Пейбой.
8. Бирата не хърка.
9. Бирата не трябва да спи на отворен прозорец.
10. Бирата не се оригва и не изпуска газове.
11. Лесно се намира хубава бира.
12. Бирата не се цупи.
13. Бирата винаги може да ти повдигне настроението.
14. Бирата не ви крещи когато одраскате колата.
15. Ако бирата свърши преди вас, то винаги може да вземете още и още...
16. Бирата е приятна на вкус. (тук мога да поспоря)
17. Бирата няма лош дъх сутрин.
18. Разпенената бира е за предпочитане пред разпенен мъж...
19. Дори малката бира може да задоволи жаждата ви...
20. Бирата ти е вярна до дъното на бутилката си. Източник: birata.com
Не пия бира (както и друг вид алкохол) и дори след тези 20 точки не бих заменила мъж за бира. Да пиеш бира е мъжко занимание и никога самотно, така че - драги мъже пийте си бирата и все пак - леко с количеството, "позабременели" ви не ща :)) И запомнете:
Не бирата прави мъжа, а мъжа - бирата !!!
И нещо интересно за мъжете...
1. Приятните и добри мъже са грозни.
2. Красивите мъже не са приятни и добри.
3. Красивите и приятни мъже са гейове.
4. Мъжете които не са чак толкова красиви, но са приятни нямат пари.
5. Красивите мъже без пари преследват нашите пари.
6. Мъжете са като хубавото вино, Вначалото са гроздови зърна, и е наша работата да ги смачкаме, и да ги държим на тъмно докато узреят и се превърнат в нещо с което ще ти е приятно да вечеряш.
7. ИМА ЛИ НЯКОЙ НА СВЕТА КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ МЪЖЕТЕ?
8. Мъжете винаги искат това което не могат да имат.
Предупреждение! Прекалената консумация на бира може:
- да Ви докара до убеждението, че бившите ви гаджета мечтаят да им позвъните в 4 часа сутринта;
- да Ви създаде илюзията, че сте по-силен, по-красив и по-умен от якия младеж до девойката отдясно;
- да доведе до забременяване;
- да ви накара да мислите, че шепнете, когато всъщност не шептите.
Добра, лоша или умна - преценете сами!
| Добрите | Лошите | Умните | |
| губят своята | през 1вата брачна нощ | при 1вия удобен случай | по 2-3 пъти |
| губят я с: | с мъжа си | с пиян съученик | с вибратор |
| дават се: | по любов | за пари | когато сами поискат |
| четат: | приказки | "Камасутра" | медицинска енциклопедия |
| вярват на: | мъжа си | не вярват на мъжа си | не вярват на никой |
| от мъка те: | плачат | пият | тръгват по магазините |
| комплексират се от: | размера на гърдите си | слагат си силикон | гордеят се с това,което имат |
| Те си: | бродират вкъщи | висят по дискотеки | сърфират в интернет |
| умеят да: | готвят | поръчват | са на диета |
| владеят: | чужди езици | майчиния | своя собствен |
| отнасят се към секса като: | задължение | развлечение | част от живота |
| взимат си в киното: | пуканки | презерватив | червило |
| чакат: | принца на белия кон | милионера с черен Мерцедес | знаят, че и 2та персонажа са измислени |
| спят: | с пижама | голи | в зависимост от ситуацията |
| търсят: | ерогенните си зони | те пък си ги знаят | вярват, че неерогенни зони не съществуват |
| верни са на: | мъжа си | любовника си | на себе си |
| обичат: | всички деца | само пълнолетните | своите |
| не обЛичат: | миниполи | бельо | минипола на работа |
| пекат се на слънце: | с бански | топлес | на сянка |
| имат: | работа | спонсор | свой бизнес |
| вярват в: | чистата любов | платената | качествената |
7 неща, които ...
... не знаеш за мен
Аз мога да съм ледна като вятър,
от който да се случи да настинеш.
Аз мога да съм вярна. Да те чакам.
И неочаквано от теб да си замина.
Аз мога да съм силна като камък,
на който уморено да приседнеш.
Аз мога да живея в пищен замък
или да бъда много, много бедна.
Аз мога да съм нежна като котка,
която вечер в скута ти да ляга.
Аз мога да съм всичко във живота.
Дори смъртта. Когато се налага.
неделя, 7 септември 2008 г.
събота, 6 септември 2008 г.
Paris, J'e taime
Mммм, идеалното място за секс ... и още нещо :P
Всико започва от тук .. къде свършва ли? Хм.Ше разбера един ден!
Как ми се иска да се вкаменя на мястото на статуята, хихи =)
.. през птичи поглед
Френска целувка .. ооо и не само!
Обичай ме - по френски :PpP
..беше мокЪрР влажЕнН френски следобед,едва ме дочака, но дойдох.. и послее..айде айде продЪлжете надолу със снимките (може и някъде там да е продължението =)
Тук някъде са ме правили преди 18 години, хихи =)
Ооо-у Шан-зе-(б)ЛИЗЕ-е-е ...някой ден ще дойда аз да попея и посФиря на теб мхммм:P
Τи и аз..само 2мата,само тук - завинаги (или айде поне за малко..)
Ахх в такава нощ.. и на такова място, спи ли се?
Денем си прекрасна, но вечер - още по..люби(мА) Айфелува куло =)
"Никой не може да ни отнеме Париж! "
Коктейл от емоции
Усещане за синьо лято
вятърът, разпилян по вълните,
коктейл на пясъка,
секс на плажа..
една нощ, дълга колкото две
мирише на водорасли ... =)
Следобедно мечтание
мечтите ми са вятърът в платната
на моите кораби,
те са пясъкът между пръстите ми
и вълните, които се опитват
да се закачат на бреговете ми,
но не успяват
и се отдръпват по-самотни и от мен самата,
мечтите ми са моето спасение.
Мечтите ми
са под звездите или понякога на свещи,
винаги са с чаша с мартини и черешка,
винаги звучат като джаз след полунощ,
винаги ухаят сладко на кокос и ванилия,
винаги са меки и гладки,
мечтите ми
ме обгръщат цялата,
но когато ми е самотно,
мога да ги прегърна и да не чувствам
леглото си
празно
Без всичко мога
че те обичам... и желая да съм твоя...
или сърцето ме издаде с песен тиха,
че с теб горя... изгубила покоя...
Желая те... О, как мечтая да те имам...
за мъничко поне... във теб да полудея...
В прегръдките ти нежно да притихна,
със теб да се преситя, и да онемея...
Тъй гладна съм за теб... и непонятно
туй чувство и за миг не ме оставя...
Копнея да съм твоя, в необятност...
във твойте мисли всичко да забравя...
Искам те... Дали поредна си заблуда,
но с теб ще продължавам да живея,
в теб се преоткривам, нова, друга,
в нощите безсънни с теб копнея...
Мога ли без теб да продължа нататък...
Знам че да... но ще остана празна...
чувствата горят ме цяла, без остатък,
и не желая непотребни да останат...
Мога ли без теб?... Без всичко мога...
Но не искам точно тебе да забравя...
Знам - ще ме боли, ще изнемогвам...
Но прости ми, обич - тебе няма да оставя..
by mili4ka
Красотата [...]
Вътрешната красота е най-важното у човека ... Останалото е твърде преходно. За това, тя е на пиедестал. Хм, дали наистина е така? Има ли вътрешна красота Баба Яга и ако ДА, тогава защо е олицетворение на детския ужас :)) Ако смятате, че няма, пак помислете, познавате ли тази дама ...
"Красотата е повече от едно красиво лице.
Janine Weger"
"Изворът на истинската красота се намира в отношението на човека към самия себе си.
Titus Lenk"
"Красотата започва с възхищението.
Anke Maggauer-Kirsche"
" Красотата е геният на материята.
Christian Friedrich Hebbel "
Mузика .. и секс
Съботно - утринна доза кафе
Аромат на кафе
Г. Стефанова
Черно кафе...
Душата ми е
къдрокосо негърче,
което яде банани
на плажа на времето.
В очите му плуват
тропически риби
в лагуната от спомени.
Черно кафе...
Събувам обувките
на чувствата.
Късно...Вече мазол
ми направиха-
кървяща,
малка люспа.
В раковината
на отминало лято
шуми морето
на любовта ни
и залива...,
залива...,
залива
очите ти.
Смеят се
коралови устни -
вятърът се шегува.
Шепа пясък вали
над съня ми
и ухае на черно кафе.
ЕлаАа ... !!!
устремени към моето желание,
очаквам две устни
да отпият от моя копнеж.
Аз те чакам! Ела!
Дай ми още живот.
Аз жадувам за пръсти,
които влудяват
и за думи, молби и желания.
Като чаша кристална,
удавена в бялото вино.
Аз те викам - ти знаеш защо.
Дай ми сила!
Аз те искам до мен-
да се впиеш във моята плът
и да викаш, да молиш, да бъдеш
само мъж,
който иска жена-
мен и сега.
Ела!
А трябваше да си до мен сега ..
Все още те сънувам,
изгаряща в ръцете ти...
Не искам да сънувам!
...а тук до мен да си.
И..мен със теб да слея.
И... теб във мен да влееш.
И пак да знам, когато се събуждаш,
изпълнен с мисълта за мен.
Да си отново моето момче
с усмивка в сините очи.
Да знам кога си тъжен.
Билета пазя още!
И няма миг след онзи миг...
Но знаеш, че до днес не се обърнах...
не попитах защо...
Искам пак да съм ЧУДОвището!
Твоето любимо.
И да усещаш разкъсващата болка във главата си,
когато...
В МЕН!
Все още те обичам!
петък, 5 септември 2008 г.
... Koй подхвърля трохите на изкушението?
През половината от дните ми не мога без теб.
В останалото време ми е все едно къде си и дали скоро ще те видя пак.
Това не е въпрос на морал, а на издръжливост.
Издръжлива бях, преди да те срещна ...
ДЪЖД
Прашките окачени на балкона
събират вода
след като цял ден са събирали слънце
слънце и дъжд
дъжд и слънце
кръговрат на водата в природата
между двете
полукълба
Малко дъждовно, малко мрачно, но! петъчно :)))
Има ли такова "животно" - свобода на влюбените?
Усещам как душата ти тревожна
отчаяно в гърдите ти се блъска
и свойта свобода напразно търси.
И моята веднъж ли си помисли,
че свобода, ах, свобода и липсва...
А всъщност никой никого не спира
самичък своя път да си избира.
И никой никого не ще упрекне,
ако напусне нашата пътека.
Но спра ли те, но викна ли: Стой тука!,
душата ми от тебе ще избяга.
Свободни сме, съвсем свободни ние.
И в туй е скрита страшната магия -
със свободата дето сме си дали,
с теб неразривно сме се оковали.
Н. Захариева
Черно ми е :(
пред очите...
Как да продължавам
да живея?...
Всеки ден сивее,
а мечтите,
да успея...
Тежко ми е, обич,
на сърцето...
Тъжно е без тебе,
непривично...
Сълзите се стичат
по лицето,
капят и не спират-
нетипично...
Трудно ми е, обич,
непосилно...
смеха изгубих
тъй вълшебен...
Усмивката ми мила
претопи се...
Загубих те...
а тъй си ми потребен...
by mili4ka
Ще простя ли?
Навън се мръква...
все по-студено става...
и вали...
Чакам...
а във мен помръква...
не идваш, няма те...
и от това боли...
Чакам те...
по мен се стичат
капки дъжд,
а може би сълзи...
Тихо е...
край мен потичат
реки от болка...
а дъждът ръми...
Чакам те...
край мен минават
непознати
във забързани коли...
Гледат ме...
и подминават...
сянка в тъмното...
но как боли...
Чакам те...
и не се крия...
и къде ли,
щом навсякъде вали?...
Тъжно е...
но как да скрия
сълзите
в очакващи очи?...
Чакам те...
дъждът измива
последният ми грим
по тъжното лице...
Бледо е...
не го и крия...
вали и вътре даже
в нараненото сърце...
Самотно ми е...
но ще чакам...
ако трябва още...
чак до сутринта...
Сигурна съм,
че ти трябвам...
А ти...
Ти просто още закъсня...
Чакам те...
дали ще дойдеш...
безмълвна съм...
и празна от тъга...
Тихо е...
та чак потръпвам...
сякаш няма ме...
щом с мен не си сега...
Чакам те...
край мен минава
поредната
забързана кола...
Спира...
и към мен се приближаваш...
В този миг аз знам -
ще ти простя!
четвъртък, 4 септември 2008 г.
от тефтера на Деса Поетеса
Здравец в китен заден двор
Мили мой, не се чуди, а пак
Засаждай в мене своя… бор!
***
блее вакло агънце в кошара,
теленцето на майка си мучи,
о, как желая днес да изпреваря,
и да ти кажа: Мили мой… кърти!
***
засвири дядо Матю на кавала,
а до него седна вярното му куче
ах, любими, иска ми се до премала
да свиря аз на твоето… дудуче.
***
баба Кера ранни ранини ранила -
пържи топли, пухкави мекици,
не ставай, мили, а събирай сила
върху топлите ми, меки… спици
***
нагазил във водите пълноводни
ловиш ми риба, с въдица и кеп,
звезда във мен засвети пътеводна-
да уловя се с две ръце за твоя… РЕП
***
Проникновено
в душата, тялото, плътта,
проникновено, мило, неизбежно,
в мислите, тъгата и дори смеха.
Проникваш в мене от години,
задълбочено, бавно, хладно - остър нож,
забиващ се проникновено...
а в сънищата влизаш нощ след нощ.
Проникваш в мене тихо и вълшебно,
тъй бавно във душата ми пламтиш,
а опознавайки я постепенно,
нито веднъж не ме осъди ти...
Във страсти пагубни потънал,
в страдания, безсилие и яростна тъга,
под кожата, уплашено настръхнал,
да избягаш никога не пожела...
Проникваш в мене, тържествуващ,
узнавайки за всичко скрито в мен,
защото ти си мой и съществуващ,
мой делник си и празника си в мен.
А знаеш колко трудно се опазва
блаженството ни и единността
от хорска завист неизбежна,
от хорска злост, делничността...
Прониквайки във мене тъй дълбоко,
очаквах неизбежен, мрачен ден,
във който ти ще се откажеш,
и може би ще тръгнеш отегчен...
Не! Този ден не ще настъпи!
Защото аз съм твоя, в плен...
Защото ти си мене, аз съм тебе,
защото заедно сме - ден след ден...
by mili4ka
Глътка
ела до мене, тихо приседни...
Във очите ми прекрасни
спри се, смело погледни
боязливо-мил, невероятен
разказваш ме за първи път...
Загадъчен и романтичен,
откровено смел, без капка свян,
таен, бурен, нетипичен,
страдан, мой и пожелан.
Отвратително-прекрасен,
дългоочаквано мечтан,
приказно-невероятен,
среднощно тайничко желан.
Мой ли ще останеш,
или за друга си предназначен,
в дълбините ми опасни
знам... че ще останеш с мен...
Спри се, смело погледни,
тайната не ще е дълга...
смирено-тих и търпелив
постепенно тебе ще погълне...
Гола праскова
сочна, румена, без мъх,
галиш я в дланта си цяла,
впиваш устни, спира дъх...
Свежестта й в теб потича,
ароматна сладост, пиршество,
капки еликсир се стичат -
вкус, амброзия и тържество.
Глад за още се усилва,
разумът… потъва в мрак.
Вътрешен копнеж пулсира
да я вкусваш пак и пак…
Здраво в нея вкопчил устни
соковете в теб преливаш,
свежи, дъхави и вкусни,
в тялото си страст наливаш.
Знам добре - насита нямаш
паднал в плен на сладостта,
и обсебен пак посягаш
между мойте… клони и листа...
by mili4ka
Тази стая...
В тази стая
няма други...
никой, освен нас...
Слушай ме...
Замира времето...
сега сме двама
само ти... и аз...
Докосвай ме...
Дари ме с лудост,
да бъдем с теб
пробуждащ се вулкан...
Целувай ме!
Вкуси онуй, което
предвкусвал си
у мен, мечтаеш да ти дам...
Обгръщай ме!
Сами сме... само двама...
Прелей се в мен...
и забрави за свян...
Жадувай ме!
Тъй както друга няма
от мен опиташ ли...
не вярваш, но аз знам...
Усети ли?
Тъй тясно стана
и сливат се телата ни
трептят...
Почувства ли?
горим със тебе двама...
от обич сетивата ни
пламтят...
Не виждаш ли
как в миг обгърна ни
разтърсваща и розова
мъгла...
Не чувстваш ли
телата ни прегърнати
отпуснати във сладостна
нега...
Само тук, във тази стая
няма кой да разбере,
няма кой да ни осъди,
няма кой и да ни спре...
Само тук, сега, сме двама,
само тук, сега, едно...
само днес, а утре няма...
Утре... ще се питаме:"Защо..."
Развратно
и да крещиш до богохулство в мойте слабини,
със теб раздираща и страстна се откривам,
бушувам, лея се, безумно е - но в мен си ти...
Желая всеки път неземната наслада...
и сладка болка искам да ми причиниш...
По-силно! И по-мощен... Как желая...
Светица съм, но в грешница ме извиси...
Развратен си... как искам таз поквара...
Бленувах я, сънувах, всяка нощ...
Развратна съм... води ме към безкрая,
до тебе съм, така развратно-лош...
Разлей се в мен, и ме обсебвай цяла...
тъй както знаеш, можеш, и го чувстваш ти...
Гори ме, обладай до дъно мойто тяло...
Потрепваш... виковете... Не, не ме боли...
Превърна ме в развратна ненаситница...
безумно-сладострастна... истинска жена...
Отдавна се отдадох в твоите обятия...
желая те развратно... Имай ме сега!
by mili4ka
Ш`ти пристана!
Зор... чак мозъкъ ми пришки фанъ.
Ма напъвах съ... върховну,
пристраших съ май... шъ ти пристанъ!
То... дубря, чи мъ съгледа.
Инак - мойши да пудмина.
Кват` съм чат-пат разнугледъ,
апък ирутичнъ - за дузинъ...
Види съ - ирген ут сой си -
ша сми ликъ и приликъ,
ш`си пудхождъми - ни бой съ,
дажи "муцкъ" шъ ти викъм.
Убав си, ирген си, к`во ти й?
Снажен, строян и наперян...
И Энтелегентен, пък и готин -
друг кат` тебя дека ша намеря?
То... живот ли йе, ша знаиш,
да съ кършъ вечар по пилоня,
и прустаци - к`во ги праиш -
зеят и берът душъ у силиконя...
Иширети колку многу дадъх -
никуй нищу не подьема...
Айди... другити шъ мъ прущавът...
Искъм та! И... шъ тъ взема...
Искъм да съм веки думакиня!
Пучитеннъ и добра съпругъ!
Ша та глезя, ш`та поя с ръкия,
и ни шъ съ сетиш хич зъ другъ!
Зестрътъ ми... май не й гулямъ -
муръфети вредни все владея,
френски, шведски - пу пруграмъ,
и... къдету искъш ша та сгрея!
Инък съм си... дяволитъ -
мъж кат` душнъ - узвирявъм,
ма ша стана вОда ненапита,
зарад теби само - к`во да права...
Зимъска ш`та топла с чуству,
многу буйнъ съм, гуреща...
мойтъ обич си й изкуству -
саму здрав да си насреща...
Гледъм та... пуизпути са...
май чи взе да ти призлява...
Чакай Муцкъ - съвзими съ!
То... ни съм ти ощи пристанала...
Айди с`я... да ни избягъш...
зимай мъ, и да си одим...
Вънкъ е студену сякъш,
ама с тебе много, много ша са потим...
by mili4ka
Le coffee!
"Кафето е стимулат за сексуалното желание, пише електронната версия на испанското сп. "Еn buenas manos".
След излследване, е доказано че мъжете, които пият редовно кафе, са по-активни сексуално и по-рядко имат проблеми с ерекцията. Това е така, понеже кофеинът, който се съдържа в кафето, увеличава сексуалното желание.
Той стимулира централната нервна система и подобрява сърдечния ритъм и кръвообръщението."
http://health.actualno.com/news_94257.html
Време е за еротика май
когато те желая лудо,
когато дрехите танцуват,
самотни нейде в ъглите
на стаята ти,
надничайки през рамо
към телата ни,
оставили ги без пълнеж
и закачалки.
Безсрамна съм,
когато ме прегръщаш жадно,
когато пръстите изследват
настръхналите форми
на женствеността ми,
а шепите измерват
обема на гърдите ми.
Безсрамна съм,
когато любим се захласнати,
когато слънцето прокрадва се
и изсушава
излюбените капчици роса,
и се прегръщаме в омала
на прозореца -
напук на зорките съседи.
© Мая Великова Попова
Бира и ЛибоФфФ :P
Моджи и да сте гу чели веке, ама нейсе
Л И Б О В Н О
от какъ ти
(ут горнята махла)
Ина такава съм са размичтала,
ублегната ду нас на старата върба,
де твойту име със пирон съм издълбала,
плюс мойту...е равну туй на либуфта.
На аритметиката ко ли й разбирам,
Ни зная дажи колкуй две плюс две,
убачи гато либуфта да ма путпира,
това ни мъ изпритиснява вуубще.
Ни ша квадратен корен да ти вада,
ни ф дроби шти зацепа целити числа.
Тя либуфта е чиста-проста кат ливада,
със цъфнали извътре тук-таме цвитя.
Събирам та, ни мога та извадя,
ниту със минус, ниту със ръжен,
ут тойзи огин дету ми гу стъкна,
ачи звезди да ми са мяркат пусред ден.
Ъх, за ко ни бях пуне кат самодива,
чи с фуста бяла да ти ръгна у съня...
Пък ази съм устатна и ни ми утива,
Кат зина мязам същу на ина ламя.
Ни знам напрау вечи ко да прая
и кък да млъкна да ни та гълча.
Да зема с билки ли да та умая,
ма кък са сгъва билки да бере ламя!?
И на, сида и съм са размичтала,
биля пирона ми ут писани са изтъпи...
Наместу билки пак коприва съм набрала,
ку ми са мерниш, малеей, швидиш ти!
Вятърна молба
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....
Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!
Р. Симова
Имало някъде някога ...
тя танцувала с вятъра,
после летяла със свои крила.
Имало, имало!
Хора всякакви!
... и станало точно това:
Някога някъде хората всякакви
прекършили на принцесата двете крила…
Плакала, плакала! (така е понякога)
Чул я вятърът и донесъл от някъде
(къде е това?)
две нови и бели, на гълъб крила!
Чудеса!
И днес има (както и някога)
малка принцеса една,
тя танцува валс с вятъра
и го прегръща с на гълъб крила!
(nellka)
А устните ми шепнеха от ... крясък
сладникавата радост на езика ти.
Звездите бяха луди голи грешници.
Лианно по луната се увиваха...
Измисляше ме с пръсти. Безпогрешни.
И ставах съвършена. Мокра. Пясъчна.
Скалите бяха твърди като лешници.
А устните ми шепнеха от... крясъци.
Треперех като пламъче на свещ -
нахъсано достигаш до бедрата ми.
И ставах твоя дива лятна вещица.
Болеше... твърдостта на сетивата.
Постигаше ме, но не ми се бягаше.
Горещо е навън. Отвътре - топло.
Вълните тихо мъркаха полягащи,
а вятърът приличаше на котка...
... Как хубаво го е казала Pin4e ...
Утрин .. мирис на кафе ...
Кафе в прекипяла прегръдка с ликьор амарето,
под шапка от бита сметана в екстаз...
Какво става в чашата? Всички чуват морето,
сякаш напуснало своя ренесансов атлас.
Чуй, кипи Адриатика слънчева! Как да я спрем?
С тънка тайна на тъмен и дъхав бадем.
(Белла Италия)
Той отпива от чашата, скрила у себе си мрака...
Пие още и още, защото и сметаната знае,
че кафето е толкова дълго, колкото той трябва да чака
жената, която непременно ще дойде накрая.
(Американско кафе със сметана)
Боя се, че знаеш ...
През целия град, заледен и пустинен,
През кости-антени и пранета опушени,
През хъркащи спални и екрани изстинали,
През човека до мене,
През нощната яма –
За да чуя – с кожата си – твоето сърцебиене,
За да усетя – сляпа – съня ти, в който ме няма...
Ако знаеше как душата ми тихичко вие
Сред безлунната пустош на стаята,
Ако знаеше...
Боя се, че знаеш.
Ст. Пенчева
Прилича на неделя
гърдите ми – двуполюсно-студени.
Краката ме държат. Но все не стигам
до тебе, а далече съм от мене.
Косите на пътека не разделям.
Разделите са липса на пътеки.
Понеделник ми прилича на неделя.
Неделята е празна като лейка.
Зад стихове - огради, като куче
се притаявам зла. И упорита.
В тръпчинките си няма да се случа.
И все ще си оставам придобита.
В картините, които не рисувам
изгубих светлината на боите.
Напрягам устни. Никого целувам.
Не се научих да харесвам дните си
П. Йосева
Kak ли ни се смеят ..
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
И писма си пишем
Пълни с думи ласкави,
И сме се подписали
Във снега и в пясъка,
Крили сме за спомен
Листи жълто-алени...
Сигурно сме смешни
Като изкопаеми
В тоя век на разума
И на лунни полети —
Как ли ни се смеят
Тия, дългокосите,
Тия, късополите!
И не знаят, бедните,
Колко ни е хубаво
Да сме несъвременно,
Старомодно влюбени...
Станка Пенчева
Miss you
в мъртвите секунди, докато те няма, и втренчения поглед в нищото;
в мократа възглавница; в усмивката дошла от никъде за теб;
в демотивираното на моменти безразличие да изглеждам някакси;
в глупостите и шегите, чрез които заблуждавам всички колко съм добре;
в празните учтивости, във лицемерното търпение със другите;
в зъбенето срещу всички обстоятелства, във оцелялата надежда на инат;
в стиснатите устни от умора и отчаяното обезверение във себе си;
в жаждата да те очаквам и завистта по детски, че те деля с когото и да е;
в свещичката, която паля за двама ни и молитвата за общо бъдеще;
в щастието през сълзи, защото съществуваш и те има именно за мен;
една-единствена дума е просмукала битието - липсваш ми...
Рейни
Отведи ме, моля те!
Ей така ме хвани за ръката
Или само с поглед ме издърпай нанякъде
Скрий ме в шумните улици на града милионен
или в твоите спомени.Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали – иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твоето „Обичам те!”.
Отведи ме оттук!
Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по Дявола!
Трябва някъде място такова да има- за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук! –
С чиста съвест продавам душата си!
М. Петкова
Много здраве на ...
те те укротяваха
на нокти те изправях,
те ги пилеха,
когато падаше
аз те спасявах,
докато гледаха те отстрани
и се подхилваха
спасително въже бях,
пояс,
лодка,
пристанище,
за ураганите,
друг път бях
просто стара котва,
житейска скука,
гнила ябълка,
не ръкоплясках,
не подсвирквах,
не ти постлах червен килим,
понякога дори те сритвах,
и аз участвам в твоят филм,
във малка роля
с две три реплики
играя
някаква си там,
пролука бях
в завеси прашни,
в пиеса с име де да знам,
направих го защото исках,
защото аз
така реших,
защото бях безумно истинска
не мен,
а себе си лъжи,
когато трябваше проклетнико
бях заден фон
от кадифе,
бях муза
или бясна вещица,
дори ридаещо дете.
Е уморих се,
стига толкова
приличам на впрегатен кон
привикнах да избягвам бездните
и да вървя във коловоз,
омръзна ми и тази сцена
и репликите
и актьорите.
Изчезвам - да ти е простено.
и много здраве на дубльорките.
midnight_witch