петък, 10 декември 2010 г.

Спомените на един несъвършен ангел

Хей ти, спомняш ли си как една дъждовна вечер седяхме на спирката и се гледахме влюбено под лунните светлини и проблясъка на жълтите падащи листа? Говорехме си за Хелоуин, за страшни филми, планирахме още такива красиви вечери, но бяха само 3… Толкова беше трудно да се съберем заедно, а сега единствено скайпа ни събира и то пак толкова рядко. Това беше далечно, но го помня толкова детайлно, аз просто не искам да го забравям, защото беше първата ми романтична среща с мъж! И беше… вълшебно.

7021_145182277182_734697182_2660507_7161630_n(1)Мисля си колко е хубаво да срещнеш някой, който не иска нищо в замяна на всичко, което прави за теб, за доброто му отношение, освен възможността да те опознае добре. Хората винаги имат някаква определена цел и съм щастливка, че познавам 3-4 изключения, които не могат да бъдат категоризирани в нито една графа, освен може би в “Свестни” Намигване

Таа.. да продължа със спомените ми:

В една друга райска вечер, в един друг град, някой друг бе до мен и ми даваше вниманието си, тялото си ,честността си,та в този ред на мисли, той направи рекорд за най-много изказани признания и откровености. Това беше най-честния мъж, когото срещнах. Горда съм, че го познавам!

В една друга вечер, в която “несъвършеното ангелче” бе на път да бъде окончателно изгонено от Рая и бе изгубило представа къде се намира, за какво се бори и за какво живее, се запозна с Валентин. Факт е, че винаги съм искала да имам приятел с това име. И ето, че и това се случи. Грижовен, търпящ капризите ми и помагащ в беда приятел. Какво повече може да искам! Незнам и аз, но винаги се намира какво да поискам, когато той е покрай мен. Страшно ме е разглезил С изплезен език  Най-колоритните ми спомени с него са: когато се къпахме заедно под душа и как го тормозех сутрин с музика, докато се мъчи да се наспи, хихи Сърдито 

Ето един дневен спомен: беше събота, бях изведена за втори път на ресторант, глезена, гледана като царица, като писано яйце и оставена убедена, сигурна, че свестни мъже наистина съществуват. От мига, в който го видях, усетих, че ще прекараме толкова готини мигове заедно. Може би заради начина, по който се изразява и мисли, а може би заради загрижеността му, незнам… Той е човекът, който ми връща разрешителното за усмивки. Никой друг не е успявал да ми причини толкова много хубави неща за по-малко от 5 минути. Обичам да му спирам тока и ми липсва, ако не съм контактувала с него от няколко дена. Плаши ме фактът, че все още не съм открила странност, някаква черна риза. В края на краищата, никой не е перфектен. Дори дяволчетата имат своите скрити добродетели. Търся нещо в него, което подсказва, че не е съвсем добър, защото никой не е …съвсем добър или съвсем лош. Може би трябва да пробвам с онази детска песен: “охльо-бохльо, покажи си рогцата” и те ще излезят Сърдито Не съм напълно убедена обаче, че искам да знам всичко за него. Колкото повече разкриваш за някого, толкова по-близо е изчерпването, когато няма повече какво да си вземете или да дадете. А и относно тайните, или онова, което е останало скрито, съм на мнение, че колкото по-малко тайни знаеш, толкова по-добре спиш…

Следва продължение …

петък, 3 декември 2010 г.

Бенджамини

 800px-Usdollar100front

* Предимството да имаш пари се заключава в това, да можеш да се възползваш от тях.

* Най-добрият лекар е този, който знае безполезността на повечето лекарства.

* Понякога човек е по-щедър, когато има малко пари, отколкото когато има много; може би, за да не си помислят, че въобще няма пари…

* Бог лекува, а докторът прибира парите.

* Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

* Мързелът се влачи толкова бавно, че бедността бързо го застига.

* Котка с ръкавици няма да хване мишката.

* На хора, които не се вслушват в съвети, не трябва да се помага.

* Няма такова нещо като добра война или лош мир.

* Вярвай в себе си и никой друг няма да те предаде.

неделя, 28 ноември 2010 г.

Абсолютната истина за мен

Първото и най-важно нещо за мен, е че обичам сигурността, следователно мразя нестабилността. Всичко, което ме кара да чакам, да се надявам или разваля баланса и сигурността в живота ми, изхвърча от него със скоростта на светлината !!!

Доверието ми е нещо, което всеки мисли, че е завоювал лесно, но накрая разбира, че е не повече от 5 минутен шанс да се утвърдиш и разкриеш, да свалиш картите си, да покажеш, че си земен човек и можеш да бъдеш верен другар!

Втори шанс давам изключително рядко и то на изключително настоятелни и упорити хора, които търпят унижението от отказа ми! (или от всичките ми предишни откази)

Мога да се раздавам за този и онзи, но това не значи абсолютно нищо, освен че като всяка бета-програма и аз имам бъгове за корекция!

Авторката Juliette la Francaise все още не знае какво е купон, какво е любов, какво е да вървиш по улицата и да се усмихваш с всяка клетка на тялото си и човекът, който би могъл да я научи да чувства тези неща, е в процес на издирване!

Мразя болката, но досега тя ми е била най-големият учител, затова не се страхувам от нея, но избягвам да си я причинявам, там където бих могла да си я спестя (повторно)

Все още се разтрепервам цялата, когато се озова на шумно място сред много непознати хора (или просто сред непознати)

Понякога губя свойството да се саморегулирам и управлявам и именно тогава ми е нужна подкрепата/ думата на искрен и смел приятел, който ще ми каже, така и така, юленце мила, излагаш се, поспри, почини си, пий една вода, или, помисли преди да предприемеш голямата стъпка …

Напоследък не мисля за после, за бъдещето си, живея само за мига, като молец, радващ се на силната светлина на някоя лампа и това не ми се отразява добре! Защо ли? Защото забравих собствената си мъдрост: “Най-хубавото е за най-накрая!”

Хайде стигат ви толкова истини за мен! Колкото и още да се сетя, все ще има някоя ненамерена, недоизказана или недоизписана. Тези неща никнат като гъби в пролетно-дъждовен ден и не е нужно да си късметлия, за да попаднеш на тях!

петък, 26 ноември 2010 г.

5 неща, които ще продължавам да правя

1. Ще продължавам да преядам пред компа/ТВ-то всеки самотен и свободен ден, в който искам да съм сама и да си мързелувам!

2. Ще продължавам да си бъда същата кучка-непукист и ще бъда колкото си искам секси без да се интересувам за каква ку*ва ме взимат останалите!

3. Ще продължавам да си слушам романтичните ретро песни и ще си пея и ще мечтая за семейство, когато ме налегне Романтизма! (което ще рече – веднъж в месеца по време на цикъла ми)

4. Ще продължавам да правя доста наивни грешки, ще падам и винаги ще се изправям с най-широката усмивка!

5. Ще продължавам се радвам на материалните си придобивки, на подобренията във външния ми вид, на емоционалния ми, физически и интелектуален напредък!

сряда, 24 ноември 2010 г.

Моя нов …

Новия ми живот официално вече е на цели 61 дни, 23 часа и 48 мин. Направих всичко възможно (несъзнателно) да си съсипя живота и здравето и мисля, че не успях. Така мисля, защото още я карам някакси, “даже страхотно я карам”. Едва тук оцених и разбрах колко трудно е да живееш, какво значи “да живееш” и колко е важно да имаш приятели. Случиха ми се неща, които никога не съм си мислила, че е възможно да ми се случат. Запознах се с хора, с които  много исках да се запозная, но не вярвах да ги срещна и да се запознаем така отблизо и интимно. Смених още 2 места и сега съм на нова квартира. Не е кой знае какво, но за 5 лв на вечер си е шукарийка. Освен това си имам нетче в стаята. Нямаше нужда да чакам 2 месеца, за да ми го пуснат и в стаята, освен това няма камери. Мечтая да си купя минифурната за готвене на Neo, но до няколко седмици ще направя всичко възможно, за да се сдобия и с нея. Все още вървя покрай университета и не мога да повярвам, че съм 20-годишна студентка в свободния … Минаха едва 3 месеца, а животът ми тече тоолкова бързо и се изменя за толкова кратко време, че често губя представа за времето… “Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно”. Утре имаш пари, но на другия ден си ги пръснал и си останал само с мечтите за това какво ще направиш, къде ще идеш, какво ще ядеш и как ще живееш. Харесва ми, но и не ми харесв1287907641_8а. Защото животът извън родния дом е изпитание, и то всекидневно, оцеляване, борба, Сървайвър. Едва  сега осъзнах, че “Щом имаш слънце над главата, земя под краката и песен в сърцето”, живота ти наистина е “хакуна матата” (безгрижен)”, но за да е такъв – трябва да предвиждаш, да организираш, да контролираш, да ръководиш, да управляваш живота си и да саморегулираш желанията си, защото не е възможно да задоволиш всичките си потребности за един месец. Безценният ми Тошко е добре, а Никол (Нокия, мобилния ми) беше снабдена с нова батерия днес и няма нужда да се разделяме с нея. Липсва ми предишната безгрижност и сигурността, която родния дом ми даваше. Вярвам, че човек винаги остава “чужд сред свои и свой, сред чужди”, целта е да намериш такова място под Слънцето, на което да не го забелязваш това и да не ти пука и пак да има за какво да живееш, и пак да има за какво да се бориш, и да не си сам, и да си пиеш кафенцето с готини хора и да си говорите за удоволствията в живота и да се радвате на свободата и младостта си. Всичко е добре, само трябва да се кротна малко:) И да си взимам саморегулиращите хапчета!

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Тайната съставка

allium cepa

Моя нов живот официално вече е на цели 10 дена 17 часа и 28 минути. Устроих се прекрасно в хотела, наслаждавам се много на мястото, запознах се с толкова много хора и все пак нещо му липсва на новия ми живот …

Чувствам се самоуверена, желана, интересна и като че ли нещо не ми достига, за да се харесам на хората. Мисля, че съм просто-устроено момиче сред сложно-устроени варненци, които се твърде сложни и многослойни и трудни за разбиране и разгадаване, които хем знаят какво искат, хем като достигнат до него и се отказват…Ех, мъже … Върви, че ги разбирай!

Колкото до жените, ами разбираме се. Женската солидарност е нещо.. солидно, достатъчно, за да направи социалното ми състояние малко по-добро, но недостатъчно за да поправи неразбирателството ми с мъжете.

Неразбирателство?! Ужас!

За пръв път ми се случва… такава обърканост .. нямам си и понятие защо се получава така. А може би просто днес съм се озовала няколко пъти на неправилното място в най-неправилното време или не съм се постарала достатъчно или нещата просто не са зависили от мен. Или …толкова много варианти, а отговора все още е в неизвестност. Чудя се каква ли е тайната съставка нещата винаги да се подреждат? Като успешно бизнес планиране или … като по късмет. Припомням си думите “късметът е когато шанса се срещне с възможността”. Имам толкова много шансове, но може би нямам възможности. Може би защото никога не градя стратегии, винаги оставям нещата да се случват и действам спонтанно. Може би съм твърде различна. А може би за пореден път се самообвинявам и търся вината в себе си…

неделя, 19 септември 2010 г.

Тайният живот на думите

image_big_6442

I've been roaming around, I was looking down at all I see
painted faces, fill places I can't reach
You know that I could use somebody...
you know that I could use somebody...
Someone like you and all you know and how you speak
countless lovers undercover of the streets
You know that I could use somebody...
you know that I could use somebody...
Someone like you

Off in the night, why'd you live it up, I'm off to sleep
waging wars to shape the poet and the beat
I hope it's going to make you notice...

неделя, 12 септември 2010 г.

История с жаби


Kissing Frogs
Originally uploaded by ohaihitomi
Една история, която обичам от дете се разказва за две жаби, които играят на прескочикобила. Че на какво друго? Но по грешка скочили в една огромна купа със сметана. Понеже не намерили опора, започнали да плуват, за да не се удавят.Но едната от жабите била изморена. Не можела да продължи и изкрякала на другата, че е свършено с нея. И разбира се, потънала на дъното на купата и умряла нищожно. Наистина изкрякала.
Но другата жаба, на която и липсвала приятеля, разбира се,
натъжена от загубата, продължила да упорства и да плува... да упорства...
плува...
да упорства...
да плува решително...
Така. Продължила да плува. И с упорити и решителни удари превърнала сметаната в масло и изскочила навън.

понеделник, 6 септември 2010 г.

Време за губене

IMG000352

Понеделник. Началото на 3 абсурдно-дълги седмици. Ще ми трябва бая разнообразие, за да ги изтикам. Многото смях, приятната компания, добрата храна, дъждовното време, празната къща, донякъде  ще помогнат за дните, но как ще заспя, когато стане време да лягам и установя, че просто не мога да спя? Леглото ми вече не е моето. Стаята ми вече не е онова приятно място, в което се чувствах сигурна и защитена. Аз съм там, духом .. с него, замечтана … и щастлива. Губя всякакъв контрол над търпението си .. Неспокойна съм, страх ме е да не изгубя нещо важно, без което заминаването би се обезсмислило. Ще пробвам да спя повече. Имам предвид – трябва спя повече, това е хубав начин да загубиш време … Ще рисувам, ще редя пъзели, ще слушкам музика, ще се разхождам насам-натам пък ..току-виж съм спряла да живея в бъдеще време .. Трудно е.. да се наслаждаваш на сегашния момент, знаейки, че те очакват много по-вълнуващи мигове след 3 седмици. Ето защо никой не бива да знае каква съдба го очаква, какво е бъдещето му! Не, че аз знам, но имам представа и то ясна, което го прави безинтересно. Отивам да поработя над дължината на времето, в което спя. Кой знае – може и да поставя нов рекорд за най-дълъг сън, хихи!

сряда, 1 септември 2010 г.

На есен с песен

Ветровитите и хладни времена се завърнаха. Не мога да ви опиша колко се радвам! Действат ми толкова креативно, изпълват ме с живот, замислям се за неща, за които не бих се сетила. Есента – моя сезон. Първото листо отдавна е паднало – някъде в края на юни … Оттогава толкова много други листа са го последвали, че тротоарите са като шарени килими. Мисля че сега, през есента, или есента на 2014, когато стана дипломаНтка, ще е перфектното време да пиша дипломна работа и да я защитавам. В някое лоби на 4-звезден хотел, хапвайки шоколадче, с Тошко пред мен и есенно-морския вятър във Ветровитата Варна за муза. Сега обаче живота е лесен и красив, без никакви задължения, през предварителен график, по който да тече за още 23 септемврийски дена, без мъж до мен, но с мъж в сърцето ми. Поуморих се да бъда свободна, но не съм забравила цената на свободата и колко е важно понякога просто … да се порееш сред облаците

Мисля си колко много време измина, докато постигна първата си голяма стъпка – постъпването във ВУЗ … И колко много ми отне да разбера, че е е важно и ми трябва. Животът, колкото и дълъг и безкраен да ни се струва, докато очакваме да ни се случат хубави неща например, всъщност е кратък … И трябва да преследваме, онова което искаме, защото иначе ще ни се изплъзне. Ще си намери малка миниатюрна дупчица и ще се промуши през нея като през иглено ухо! За всички мечтатели, постигнали поне една от мечтите си:

събота, 21 август 2010 г.

Островът на моята самота

Това бе темата на едно есе, което писах в 10ти клас (ако трябва да съм точна, датата е 22.03.2006 г)

Наскоро почиствах един шкаф със стари тетрадки и учебници и се зачетох във вече пожълтелите му страници, затова реших да си направя труда да го напиша тук, за да го имам завинаги:

                    Островът на моята самота

Какво е самотата? Напоследък доста често се улавям , че мисля за нея. Самотата- моя приятелка, но и мой кошмар. А как бих живяла на безлюден остров, съвсем сама, далеч от всички неща и всички  хора, които заемат огромна част от живота ми- просто не бих могла!

Всеки ден ми се случва да бъда самотна, всеки ден, но с различна степен, защото някой път успявам да се откъсна и отърва от лапите ѝ, но в повечето време празнувам и тъгувам навсякъде с нея, дори когато съм в шумна и весела компания, когато съм сред своите приятели, роднини, съученици, заобиколена от познати или непознати. Много често ми се случва така, че се чувствам “свой сред чужди и чужд сред свои” – това май е някаква част от  чувството да бъдеш самотен.  Много пъти съм се чудила защо ми се случва да изживявам това чувство и всеки път отговорът е все по-различен от предишния. Да си призная, не съм от момичетата, които могат да се похвалят, че имат много приятели, не съм и от тези, които имат компания, с която често да се събират. Понякога се чувствам много добре, когато съм сред хората около мен, а понякога имам чувството, че съм “невидима” за околните и че целият град един остров, който обитавам, заедно с други същества, които са много по-различни от мен. Все пак и аз като всички останали съм се събирала с приятели и съм се веселила с компании, обаче като се върна назад в спомените си, винаги съм била малко встрани от събитията- като един страничен наблюдател на живота си, което те прави различен, странен и добиваш чувството, че си сам на един доста модерен остров, снабден с цсички блага, които може да ти предостави, но без човек, който да те разбира и мисли като теб.

В повечето случаи, когато посещавам острова на моята самота и чувствам Габрово като такъв, причините са породени от изпадането ми в някакво депресивно състояние, което ме кара да прегърна моя неизменен приятел-самотата, когато се чувствам предадена и наранена от грешките на приятелите ми, когато разлиствам купища телефонни номера в телефона си, а осъзнавам, че няма какво ново да си кажем или когато се чувствам забравена от хората, на които държа.

И все пак, доволна съм от своя остров, независимо дали е на остров Габрово или в град Габрово- и двете места са чудесни и за предпочитане пред истински необитаем остров, заобиколен от едно безкрайно море, без никаква музика ( за мен живота е музика- не бих понесла да чувам само шума на вълните, крясъците на птици и подухващия бриз), да живея и да се сблъсквам всеки ден с различни опасности и несгоди, както и с всичко нецивилизовано, да бъда застрашавана от смъртни опасности, да ми се случват безброй беди, да живея в отчайваща изолация и всеки един ден да имам нови изпитания и нови лишения- не бих се справила с всичко това! Не бих се справила, защото нямам силната воля, предприемчивост, силния оптимизъм, психическата устойчивост, трудолюбието, постоянството и най-вече здравия разум- качествата, които героят на Даниел Дефо- Робинзон Крузо притежава. Той се бори 28 години за живота си, а аз не бих издържала нито една, всеки ден се сблъсква с дивите, с природата,  а аз живея в един цивилизован свят и не бих оцеляла в подобна среда, всеки ден той се бори и със себе си, съхранява се физически и се преражда нравствено с помощта на думите, които издълбава на камъка над входа на своя дом-пещера “Набожност! Работа! Умереност!”, а аз не притежавам и тези качества и те няма как дами помогнат да се преборя със себе си да продължа да се боря за живота си. За мен живота е даденост и дори когато съм на моя остров, аз знам, че пак ще живея , докато Робинзон знае, че това никак не е вярно и дори след като отново заживява в цивилизования свят, знае, че всичко, което притежава, дори и живота му, не му принадлежи, че не може да разполага с него, както и с всички останали неща, които са необходими, за да живееш. Робинзон узнава смисъла на живота, той знае истинската причина, заради която всички ние сме живи- смисъла на живота е да се научим как да го живеем. В днешно време много малко хора са научили как-повечето хора умират, без да са разбрали как да живеят, без да са разбрали смисъла на живота, това очаква и мен.

Ако Робинзон е най-добрият ученик на Земята, то Самотата е най-големият учител за всички нас, независимо къде я изживяваме- дали на пуст, безлюден и лишен от всякакви блага на модерните времена остров, или на “остров”, който разполага с всичко, което е необходимо на човека, живеещ в 21-ви век, за да живее, но все пак да бъде самотен и да осъзнае много неща за живота. Аз научих чрез учителя, наречен Самота, но и чрез ученика Робинзон, че животът не е само музика, забавления, веселби, празници и безкрайно щастие. Научих,че животът е и мъка-никой не я преодолява напълно, той е и пътешествие- нямаме  карта, само едно сърце-компас, което винаги сочи болката, той е и приключение-страх ни е да го осъществим, защото никой не е излязъл жив от него, той е предизвикателство- посрещаме го всеки ден, но не може да го победим, той е подарък, който не оценяваме, грешка, която понякога осъзнаваме, цел, която си поставяме, песен, чиито текст, никой не е успял да напише, игра, която играем без да знаем правилата, знание, което учим бързо, но прилагайки знанията си, показваме, че нищо не сме научили. Самотата учи всеки един от нас, че живота има различни страни, тя ни насочва към смисъла на живота- как той трябва да бъде изживян, независимо дали ще попаднем на необитаем остров.

четвъртък, 19 август 2010 г.

За грубостта в малки дози

Любовта е химия. А в химията е известно, че катализаторът - дори в най-малки дози - променя целия процес. Ето защо малките дози разредена нежност с грубост дават по голям резултат. Да определиш обаче дали милия мъж или нежната жена до теб един ден ще с превърне в агресор, за съжаление е невъзможно. Aгресията не бива да заменя любовта, а само да я обогатява и разнообразява!

scrat-and-scratte

Любовта е лудост. Изразява се със силно чувство за притежание, страх от изоставяне, ревнивост, обсебване, желание да контролираш човека до себе си, объркани представи за състоянието на връзката, загуба на контрол над себе си, отслабване на паметта и много други… странични реакции. Разбира се влюбените не се превръщат автоматично в опасни психопати, но има единични случаи, в които отключва патологично поведение и убийствата от ревност са доказателства за това.

Любовта е и болка, грубост, мазохизъм, желание да доминираш над партньора си и желание да му се подчиняваш. Обичаме половинките си, но понякога ги измъчваме с мълчанието си. Оставяме ги да се “мариноват” самички, докато осъзнаят колко много ни обичат. Държим се хладно, после горещо. Дистанцираме се един от друг, но сърдечната близост пак ни сближава. Маркираме “своето” като държим гаджето си за ръка или прикрито-агресивно разливаме чаша горещо кафе върху обекта на конкуриране. Тънка е любовната линия обаче, и до голяма степен бих казала, че агресивните прояви, причинени от любовната лудост не са препоръчителни. Според едно чуждо мнение по въпроса: идеята не е да го изненадаш приятно, а да го извадиш от мисълта, че живееш заради него и леко да го подразниш.

ScratShareshisAcornwithScratte2Любовните дразнения, грубости, игрички увеличават желанието да бъдеш с любимия човек. А когато мъж и жена се обичат истински, то всичко, което правят на любовното бойно поле е позволено и естествено. Не случайни са изразите: “целта оправдава средствата” и “на война и в любовта всичко е позволено”. А и защо да се ограничават само с удоволствието, когато може да измислят свои собствени правила в любовните игри? В заключение ще завърша темата с един цитат от Оскар Уайлд:

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане

четвъртък, 12 август 2010 г.

Странните форми на любовта

Днес гледах поредният вампирско-любовен филм, в който главната героиня се влюбва в напълно различно, опасно, противоположно същество не-човек. Не можах да не се запитам: Как е възможна любовта между 2 толкова различни свята? Та те не биха могли да съществуват дълго заедно … Мазохистично е! Глупаво … Една голяма измислица!

page

Щом осъзнаваш колко глупаво и болезнено е да ходиш с някой, който е далеч под/над класата ти, защо да се примиряваш, след като можеш да бъдеш с някой, точно като теб, който да те разбира и уважава и обича? Защо понякога се самозалъгваме, вместо да продължим сами животите си и да намерим онази любов, която няма да ни носи всеки ден трудности, мъки  и страдание?

Любовта не дискриминира.. черен, бял, красив, грозен – всеки има своя партия, хора, които са подходящи за него. Или, както се казва : ”за всеки влак си има пътници” …

Времето обаче, от друга страна, е убиец … особено на надеждата, че един ден ще срещнем нещо по-добро. Докато не срещнем голямата си любов, търпим любовни рани или пък си стоим самотни, губим времето си с приятели или пък се раздаваме докрай на много от Неподходящите преди да се появи Подходящия.

Никога не съм вярвала в сродните души, половинките. Мислех си, че всеки човек е единица, едно цяло, която търси друго цяло, за да станат двойка – и това е най-трудният сбор. Но има нещо в идеята за половинките, начинът, по който се допълват, пасват си перфектно като чифт обувка. Защото са еднакви, с еднакво мислене, близки мечти, желания. Ако имат твърде много противоречия (като например, тя обича да излиза, а той да си седи вкъщи), рано или късно, това се отразява на щастието им. Противоположностите може и да се привличат, но накрая осъзнаваш, че любовта не побеждава всичко и не е толкова силна, за да ги задържи до края … Единствено и само във филмите и книгите!

Така че забравете за Красавицата и звяра, за Магарето, влюбено в Дракона, за Хубавата Ябълка и Прасето, Принцесата и Жабока и други! Всичко това са измислици, подтикващи ни да търсим любовта на невъзможни места и от (не)хора, които не са за нас !!!

събота, 7 август 2010 г.

Двойният блъф в любовта и живота

bluffing

В покера трябва да се опиташ да мислиш с едно ниво над своя противник. Ако можеш да го направиш, успешно ще подведеш съперника си да мисли, че си с една крачка пред неговите мислени решения. В любовта също забелязвам различни видове блъфове всеки ден. Най-често от рода "пързаляй ме нежно”, когато половинката ти има двойна изгода от блъфа – получава хем любовта ти, хем “$$$” . Защо никоя игра не може да се играе без да мамиш и използваш “чийтове”?! …

Тези видове стратегии са за хора, които са твърде сигурни, че ще им донесат победа. Залагат  се сложни капани с цел да получиш колкото се може повече, по-голям пот. Двойният блъф е добър пример за това как може да спечелиш големи дивиденти, ако останеш труден за разчитане. С други думи: да печелиш на чужд гръб …

total_gambler_11329_15 В крайна сметка, всичко в живота опира до интереси. Хората просто си взимат,каквото им е нужно, и напускат. Напускат, когато повече няма какво да им дадеш или предложиш, следователно не ги правиш щастливи. Такива хора искат всичко, алчни са за любов, за внимание, за материални придобивки. Колкото и хубаво време да си прекарал с някой, след време осъзнаваш горчивата истина: Всичко в живота, е един голям блъф, всеки играе за себе си, правят се залози всеки ден със силни и слаби ръце, поемат се рискове, а хората са просто силни или слаби играчи, които се определят по успехите и загубите им.

Някои блъфове изглеждат толкова истински, че правят всичко наоколо трудно за разчитане. Играчът обаче продължава да си е играч, независимо колко големи залози губи. И когато играта свърши, не е важно дали си бил силен или слаб играч, важно е колко честно си играл!

вторник, 27 юли 2010 г.

Време и наказание

„Аз съм това утре, или този бъдещ ден, който съм създал днес. Аз съм това днес, което съм създал вчера, или някой минал ден“, Джеймс Джойс"

Наказание –издържано! Приета съм. Не съм сигурна дали трудното мина или трудното предстои. Скачам от щастие. Не ми пука колко ще е трудно! Аз съм достатъчно упорита. А сърцето ми е изключително издръжлив и здрав мускул. Тренирано! Хубавото тепърва предстои, а трудното е като горчивото  - не може без сладкото. Ако всичко е в умерени дози, няма да имам проблеми :)))

понеделник, 26 юли 2010 г.

Много мина, малко остана

След като наказанието ми (безкрайното чакане да разбера ще стана ли студентка) изтича след 18 часа или 1080 минути, имам чувството, че дори и да не стане, дори и да стане, не губя нищо. В момента в който една врата се затвори, някъде се отваря прозорец. Или обратното: В момента в който една врата се отвори, някъде се затваря прозорец. Без значение прозорец или врата, по трудния или по лесния начин, все някога, ще постигна това, което искам! Напълно убедена съм в това! Защото нищо не може да ме пречупи, когато имам цели! Нито дори времето! Най-трудното мина, оттук нататък започва едно ново броене …

петък, 23 юли 2010 г.

Old dogs, new dicks

Така се казва епизода от вторият сезон на “Сексът и градът”, който ми припомни една важна истина: Никой мъж не е перфектен и никой мъж не може да бъде променен. Е какво пък! Нека моя продължава да плакне очите си с малките и каките, никоя няма да го отрака, щото не е оборотен! Може да му се иска да е търсен и готЕн и да прави всичко тайно от мен. Това обаче ще си остане едно от многото му трудно-постижими желания! На всички мъже им играят очите, ако не очите, то в мислите си всички жени са съблечени и в обятията им, една никога не им е достатъчна, но едно е фантазия, друго е реалност! Никоя не може да му даде това, което му давам аз. Естествено, не мога да му дам всичко,но и не искам да му се velde_a раздавам докрай! Имам граници и недостатъци и се гордея с тях! Старая се толкова много да бъда светлината в тунела, да му давам най-необходимото в умерени дози, да му дам свобода на фантазиите и действията, да съм пръчката, след която тича, да бъда мис Най-Подходящата за мен СЕГА.

Живея своя собствен живот без да го включвам в бъдещето си, за сега е само опция, каквото и да правя, каквито и решения да взема, той няма да причината за тях! Минах фазата, в която сърцето ми владееше разума и ми пречеше да виждам реалността. А най-хубавото е, че едва ли може да ме нарани повече, отколкото ме нарани досега! Той е като един очукан, стар кораб, плаващ в буреносно море, изключително нестабилен и променлив, не се знае на къде ще го отвее попътния вятър и в кои скали ще се разбие, следователно не може да разчитам на него, не мога да разчитам на никой мъж! Защото мъжете са тези, които разчитат на нас! И често винят нас за техните неуспехи, изгубени са без нас!

понеделник, 19 юли 2010 г.

Демотивация от любовта

Понеделник. Един добър ден да започнеш нещо ново, да осъзнаеш потенциала си, да се вдъхновиш и мотивираш. Днес осъзнах, че хората винаги са ми пречели! Живота ми е по-хубав, когато няма хора, които да ме разочароват и подвеждат и лъжат в очите. Приятелите са изключение от това правило и слава богу – са с увеличаваща се бройка, моето лично спасение от несполуките ми в любовта.

Ето например, този слънчев следобед бе поредния, в който децата от съседните блокове излизат да играят навън и да вдигат врява, а аз … съм като някоя мърмореща стара баба, която им се дразни. Просто не харесвам чуждото присъствие!

Няма лошо в това да си самотен за ден или два, да си стоиш вкъщи и да се наслаждаваш на спокойствието и домашния уют. Освен това имам приятелките си и верните си мъжки дружки, готови на всичко за мен. Имам младостта си, имам и своите шансове за успех. Не би трябвало да се притеснявам за нечие друго щастие и развитие, освен моето собствено!

Сега не му е времето за любовни депресии и разочарования! А ако е време за любовно щастие, то би трябвало да дойде без да пита и да взима любовния си данък.

  • CUZ THERE’S PLENTY OF OTHER LOOSERS WAY WORSER THAN ME !!!
  • ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН, КОГАТО НАМЕРИШ МИР В ДУШАТА СИ !!!
  • ЗАЩОТО НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ !!!

неделя, 18 юли 2010 г.

Един повече от прекрасен ден

Никога не съм харесвала уикендите, особено неделите, толкова скучни и тъпи, че стават за сравнение с хора, например. Но вчерашната събота … беше един от малкото летни дни, които имах възможност да прекарам с любимото си, най-близко женско обкръжение. И понеже нямам камера или фотоапаратче, реших да пиша за тях. Това правя, когато искам някое чувство да остане за по-дълго или, ако е лошо, да изчезне по-бързо :)

Станах сутрин, направих си кафенце и закусих, после се поразкърших на приятна музика, след това се обадих тук там на 4-5 приятелки да проверя имат ли планове за днес и  дали са свободни да прекарат деня с мен. Е, оказа се, че 4/5 са! А деня беше слънчев  и идеален за ходене на море .. или басейн. И тъй като никога не съм ходила на басейн – през деня, това беше моя шанс, от който, естествено, се възползвах. След час бях точно там, където винаги съм искала да бъда – басейна на Царева Ливада, за който само бях чувала разни истории и знаех, че много мои познати ходят там.

Местността беше наистина много красива, а басейна беше част от хотел ”Куклите”. Имаше доста хора, особено мъже, но ми беше доста приятно и дори удобно да се разхождам по бански до бара. Все пак, не бях единствената. Когато съм с приятелки, много мои страхове и притеснения изчезват. Те са моя личен кураж  да правя всички неща, които минат през ума ми, без да мисля дали е редно или не. Плочките имаха пясъчен цвят, а бара приличаше на плажен бар, а и хората наоколо… Всичко наподобяваше море! Само че водния басейн бе с много по малки размери. Ако трябва да бъда точна: 25м – дължина, 12.5м - ширина, 1.5м в плитката част и 4м в дълбоката.

image

Останах доволна от тена и от това, колко много мъжки погледи успяхме да съберем. За да се отблагодаря на момичетата за приятното малко пътешествие, реших да ги поканя у нас, а вечерта да си направим купон. И без това съм самичка у нас и разполагам с теренче за няколко дни. Сега му бе времето! Те естествено се съгласиха, пихме кафенце и после, към 8 вечерта се събрахме пак. Пихме винце, гледахме филми, докато си лакираме ноктите. мазахме се със слънцезащитни кремове, пихме повечко вино,  разгорещихме се на приятна музика, после музиката почна да се разгорещява и.. заиграхме разни палави игрички .. На миналото женско парти, “играта” беше бутилка, а на моето женско парти (ахх само как звучи!) играта беше “познай коя, къде те докосва”, с маска за очи, която гарантира непрогледността им. После си говорихме за секс-шопове, избор на вибратори и избор на мъже. Всички мои думи и действия бяха трезвени, а палавостта ми (надявам се, че в малък процент и тяхната) си идваше отвътре. По едно време случайно в и-нет попаднахме на лесбийско порно, докато търсихме нов филм за гледане, а малко по-късно, докато го зяпахме се оказа, че не е точно лесбийски, понеже някви мъже почнаха да ги оправят и се превърна в оргия. Развратът надделя късно посред нощ в хола ми … Адът беше празен, защото ние дяволиците си направихме сБирка у нас, хи-хи!

Беше сууупер приятно изживяване. Радвам се, че не съм единствената от тях, която си призна, че гледа порно, и че често прави, каквото гледа. Набарах се на цица и ..още нещо, нацелувахме се и ..ставам все по-близка с приятелките си! Виждала съм всяка част от тях, а и те са виждали моите. Много скоро може да се стигне до там, че да си направим оргия и никой мъж не би могъл да ни спре! Защото жените имаме нещо, което само ние можем да си дадем една на друга!

сряда, 14 юли 2010 г.

Искам твойто тяло!

Обожавам всеки сантиметър от тялото ти! Всичките коли, пари и мъже да ми предложат, пак теб бих избрала! Цял живот не би ми стигнал, за да ти се налюбувам! Начина, по който ме караш да се чувствам … е нов за мен, уникален. С никой мъж не съм се чувствала така! Искам да ме пълниш с любов, искам да съм само твоя! И да ме искат всички, истината е: още искам само теб! Само ти заслужаваш любовта ми, ти си моя мъж, останалите са търтеи, обожатели, фенове и завистници! Копнея щом сутрин отворя очи, да те видя отново до мен! Сънувам как ме шибаш рано сутрин и е толкова реално… докато не се събудя и разбера, че е поредния мокър, розов сън … А тази нощ е една от многото безсънни, защото те няма в леглото ми и аз не съм в твоето :(

понеделник, 5 юли 2010 г.

Неповторимо изживяване 2: женско парти

Приготовлението: купих си нов бански, ходих на фризьор и козметичка, купих една голяма бутилка бял ром на Бейлис, стегнах си една чантичка с козметични принадлежности и нощничка и се приготвих да отида на второто голямо коктейлно, женско парти в покрайнините на града. И така, яо-тунингована, бях готова да блестя сред красивите си приятелки цяла нощ

Началото: 9 часа. Момичетата ме взеха от у дома с един много сладък оранжев мини купър, който много ми приличаше на тиквена каляска за принцески иии… чувствoто на вълнение беше страхотно!

Вилата беше в кв. Боровото на 4 етажа, имаше охрана, голям гараж, басейн и страхотна градинка. Вратите в къщата бяха стъклени, което ме караше да се чувствам като сладка пастичка на витрината на френско кафене. Мебелите бяха страхотни, кетъринга също. Имаше много шезлонги идва големи батута, които за мен бяха най-хубавото нещо от партито. Гледката да видиш как в късна прохладна и ароматна на липа вечер, красиви момичета без горнища скачат яко на батут, докато прекрасните им гърди се лашкат насам-натам. Поне за мен, като една бисексуална брюнетка, това беше истински рай за окото! Коктейлите се редяха един след друг, кой след кой по-екзотичен и красив и силен! Музиката много не ми допадна понеже беше предимно чалга, но след известно време изобщо не ме бъркаше каква бе музиката. А пък и от време на време прозвучаваше някое денс парче и това смекчаваше нещата. Раздрсахме яко, особено на батута. Освен това пушихме трева в басейна и си предавахме масура от ръка на ръка, наредени в кръг. Беше тоооолкова забавно! Особено глупостите, които ръсихме напушени и леко попрекалили с коктейлите. Късно вечерта, към 2 без 5, когато съвсем се отчаяла и помислила, че слуха, че ще има стриптизьор, е само мит, се появи един синеок и висок пич в полицейска униформа, с мускули, които личаха даже и с дрехите по тялото му. Никога не бяха ми правили стриптийз! Особено професионален. А той танцуваше около всички и със всички – общо 30тина женоря, коя от коя по-хубава. А палката му беше толкова голяма! На мен ми приличаше на играчка от секс шоп, отколкото на полицейска палка, хи хи :p По-нататък вечерта партито ставаше все по-щуро и горещо и палаво, а ние все по-пияни и развеселени и много от спомените какво сме правили ми се губят и … помня само как се събудих с друг бански, който със сигурност не беше моя- поне в това бях сигурна! Главата още ме болеше, а парти настроението ми все още не беше угаснало. Повечето момичета си бяха заминали, когато се събудих,а после помогнах като съвестна приятелка на нашата домакинка, която ни зае прекрасната къща, да измием всички чаши и да вкараме всичко на място. След това ме докараха вкъщи със същата оранжева “каляска” и си взех душ, и се опитах да поспя още малко, но бях твърде развълнувана и всички опити бяха провалени. Хубавата новина е, че на 9ти заминаваме на малко пътешествие с мини-купъра до Велико Търново да гледаме премиерата на Здрач 3: Затъмнение, йееей!!! Сега осъзнах смисъла от създаването на голяма мрежа от женски приятелки!

вторник, 29 юни 2010 г.

Затъмнение…

“Аз съм точно като за теб, Бела. Би било непринудено за нас,удобно,лесно като дишането. Аз бях естествената пътека, по която животът ти щеше да поеме... - той се загледа в пространството за момент и аз изчаках. - Ако светът беше както трябва да е, ако нямаше чудовища, магия...”

“…Той е като наркотик за теб, Бела. - гласът му все още нежен, без капка критика в него.-Виждам, че вече не можеш да живееш без него. Твърде е късно. Но аз щях да съм по-здравословен за теб. Не като наркотик. Като въздуха, слънцето. - ъгълчето на устната му се завъртя в замислена полу-усмивка. - Знаеш ли, мислех си за теб по този начин. Като слънцето. Моето лично слънце. Разсейваше любезно облаците, за мен. - той въздъхна. -С облаците мога да се справя. Но не мога да се боря със затъмнението.”

“Най-лошата част... - поколебах се, и тогава оставих думите да се изсипят като порой от истини. – Най-лошото е, че видях цялото нещо – нашия цял живот. И го искам толкова много, Джейк, искам всичко това. Искам да остана точно тук и никога да не се помръдна. Искам да те обичам и да те направя щастлив. И не мога, и това ме убива. Това е като със Сам и Емили, Джейк – никога не съм имала избор. Винаги съм знаела, че нищо няма да се промени. Може би затова се борех с теб толкова много.”

(любими откъси от третата част на “Здрач” –Затъмнение)

Почти-поучително преживяване

-Преодолях го.
-Ти... си го преодолял!? Как? Кога?
Опитвах се да си спомня последния път, когато сдържаше дъха си около мен. Всичко, за което можех да се сетя, беше ужасния ми рожден ден миналия септември. Едуард сви устните си, търсейки думите.
-Живях цели 24 часа, мислейки че си мъртва, Бела. Това промени погледа ми върху много неща.
-Промени ли начина, по който мириша за теб?
-Ни най-малко. Но....имайки опита от начина, по който се чувствах , когато мислех, че съм те изгубил...Реакциите ми се промениха. Цялото ми съществуване се противи на всички действия, които биха предизвикали същата болка отново.
Не знаех какво да кажа за това.Той се усмихна на изражението ми.
-Предполагам, че може да се нарече много поучително преживяване.

откъс от “Здрач, Затъмнение”, Ст.Майър

петък, 18 юни 2010 г.

Прибързани заключения

Той наистина ме обича! Може би аз него повече, но със сигурност не е безразличен към мен! И не е Казановата, за какъвто побързах да го помисля. Бях такова бъзливо зайче… Сега се чувствам сякаш огромен камък се освободи от плещите ми. Сърцето ми отново е здраво и довечера ще спя спокойно :))))

Толкова неща ми минаха през главата, мислех си за странните обрати в мъжката любов, но най-вече се чувствах като зарязана и свободна и се чудех как да продължа да живея.

ИСКАМ ДА МУ ПОМОГНА! Знам, че мъжете не обичат да споделят проблемите си, но той го направи. Ще ми се да съм до него, когато светът му се сгромолясва, за да поправя това, за да го върна обратно по пътеката на розовите поляни – или поне в нормалния живот!

И ще си мисля как … и ще имам едно наум, ще внимавам и ще го подкрепям повече и ще го мотивирам и вдъхновявам. Ще бъда с него, ако не тялом, то духом. И ще му стискам палци!

Защото е част от мен! Обичам го!

сряда, 16 юни 2010 г.

Момента на прозрение

images       Дойдох видях и … загубих :( Искам да забравя всичко, ВСИЧКО!!! Слава богу, че се върнах там, където нищо не е изгубено – моя роден град.

Не мога да повярвам що за безсърдечно чудовище би ми отделило толкова от времето си, би ме молил да се запознае с баща ми, би ми предлагал да живеем заедно, би ме целунал за сбогом, би ме търпял тооооооооолкова дълго, само за да преспи с мен и да изчезне ???

Чудех се къде сбърках, с какво го отвратих или отблъснах от себе си … Нещата просто не се връзват .. А ако е било само за секса – тогава защо ме накара да се влюбя в него? Та аз му бях навита и преди да ми каже, че ме “обича”?! Що за болен мозък би скалъпил такава коварна схема само за да разбие нечие женско сърце? И защо би рискувал няколкото секунди време, в което да се качи на автобуса за работа, за да ме целуне за сбогом ;(

Имам предчувствието че това ще остане най-голямата загадка в живота ми. Нерешена. И ще ме човърка, тревожи и боли много силно докато сърцето ми не оздравее.

Поне вече знам в “какво” съм се влюбила. Някои героини се влюбват във вампири, други във върколаци, а други (като мен) в дяволи, които те целуват с най-предателската целувка и никога повече не ги виждаш или чуваш.

Утешавам се с поговорката “всяко зло за добро”. Имам чувството че на по-лошо занапред не мога да попадна. Вече съм в Ада, чувството е, че са ме изнасилили, използвали и сега страдам за насилника си, всякаш е умрял и вече не е в този свят. Всякаш повлича и мен в смъртта … с всяка секунда!

Боже колко ми олекна, докато писах тази публикация! Ако в началото се чувствах изгубила, сега се чувствам на бонус. Защото можеше да бъде много лошо, ако живеех под един покрив и делях тялото си години наред с мошеник и използвач, възползващ се от женските ми “обаяния”. Късметлийка съм, че разбрах истината след една нощ, прекарана с него, а не след 365. След месец или година проточване щеше да е наистина трудно да продължа. все още имам шанс да срещна истинската любов. И все повече се убеждавам, че шансът да попаднеш на нормален мъж в и-нет, да не говорим за бъдещо гадже, е по-малък от минимален.

Извода от всичките мои грешки през тези 2 години е, че трябва да излизам по-често навън и да търся само навън …

вторник, 1 юни 2010 г.

За решимостта, връзките и пропуснатите възможности

За повечето неща в живота няма подходящо време. В един момент просто трябва да действаш. Колкото по рано обаче не винаги е по-добре. Просто следваш инстинктите си, желанията си. А колебанието е нещо, което пречи и на най-готовите и решими хора да действат правилно. Това стана с моя приятел. И се опитвам да го разбера. Седя си с лице нагоре към небето и наблюдавам как капките летят към земята… Изглежда че опасенията ми наистина са верни. Той просто не е готов за мен. Материално и може би емоционално.  А казват, че когато птичката кацне на рамото, колебанието е излишно. Трябва  да направиш всичко по силите си,  за да (по)стигнеш желаното. А може би аз не правя нищо … Връзките не са толкова лесни, колкото си мислех. А би трябвало да е. Kогато двама души се харесат, какъв е смисъла да се анализират? Или колебаят? Или отлагат … Все пак живота е кратък, никой не може да ти обещае “после”. Имаме само един живот, в който да извлечем максималното от преживяванията, връзките, себе си и света.

Има един английски израз “No man is an island” (никой човек не е самотен/остров). Аз мисля, че всеки е сам, на свой остров, отделен от останалите. А близостта с другите хора се изгражда като мостове, единият строи едната половина, а другият –другата половина и се опитват да се срещнат по средата. Но понякога островите/хората са твърде далеч един от друг и рано или късно единият от двамата се предава, което е тъжно, но се случва много често. В такъв случай е най-добре да продължиш, да започнеш отначало, да се върнеш там, откъдето си почнал. Не бива да се бърза със строенето на важните неща в живота. Учението, кариерата и сериозните връзки са като стъпала, които не могат да бъдат изкачени наведнъж, без някое от тях да бъде пренебрегнато или занемарено. Умните хора знаят как да изкачват тези стъпала, без да им се налага да започват отначало. Лесно им е да намерят правилната последователност, когато знаят какво искат. Трудно е да взимаш правилните решения, когато си млад и глупав и ограничен откъм знание и опитност и не знаеш кое какво точно ти се прави, как ти се живее. Просто искаш да си щастлив. Всички искаме това. Само че понякога се разминаваме със щастието си, просто защото сме пропуснали едно от онези три стъпалца или сме го пропуснали. А понякога е необходимо просто да се спънеш, за да станеш по-внимателен и да разбереш какво пропускаш…

Надявам се моята “надежда” да осъзнае каква важна за мен, дълга и удобна за ходене на гости седмица изпуска :(

неделя, 30 май 2010 г.

Неделно проклятие

hurry_thumb
Неделите са проклятието на съществуването ми.
Никога нямам достатъчно домашна работа за вършене, която да ме държи заета. А точно сега, и едва в началото ѝ, след дългия, изтощителен и разочароващ разговор с бъдещия ми приятел, се чувствам толкова разбита и не-мотивирана да правя каквото и да било. Сега не мога да си представя идната седмица, толкова сама, без да се налага да готвя за баща ми поради отсъствието му. Надеждите ми бяха за една прекрасна седмица, час или ден с И. у дома, приказвайки, готвейки, гледайки филми, смеейки се заедно … всичко бе толкова перфектно-нагласено … единствения липсващ компонент в картинката е той и ще бъде за една дъъълга и самотна седмица. По-самотна отколкото очаквах и в най-лошия случай, че може да е :(

Все пак, неделята изглежда лесна сега, след като проклятието тегне върху цялата седмица, началото на Юни, един толкова скъп и обожаван от мен месец, без път за бягство (по-далеч от центъра на града няма къде да отида,а се нуждая от това).

Изглежда, че единственото, което ми остава е да се отдам на готварството и кулинарията, готвенето на всичката тази храна, която напазарувахме с баща ми. И музиката. Лекува стрес, любовна мъка, скука и мързел. Но ефекта е временен, а свободно време пред мен - чак до септември!

Без планове, без път за бягство, без компания, без право да се надявам на чудеса … Обречено съществуване :(

четвъртък, 27 май 2010 г.

Ефекта на машиналния спонтанен флирт или как да флируваш успешно в 4 стъпки

Колко наивни са мъжете – почти толкова наивни, колкото и аз, навремето. Лесно се подлъгват по суперлативите и комплиментите, които използвам в речта си, в следствие на което си мислят, че имам чувства към тях. Това донякъде ме забавлява, особено днес :) Мога да изръся едно най-невинно “толкова си неустоим, когато правиш ….” и директно попадам в списъка на “ ууу тази тотално я забих” , което ако беше така щеше да бъде изразено в абсолютно прав текст. :d Сега ми е смешно, и то много, но истината е, че едно време аз също мислех така, когато някой мъж най-непринудено и естествено ме обработваше с ласкавите си думи, незабелязвайки как без да иска ми подава грешни сигнали на прекален интерес. Да се смея над грешките си е сигурно доказателство, че няма да ги повторя отново, което добавя опит(ност) от миналите несполучливи преживявания :) Като се замисля трябва да имаш акъла на калинка за да се вържеш на няколко комплимента

вторник, 25 май 2010 г.

Баланс

Утре ще е решаващо.
Връзката ми не може да продължава да балансира по този начин, на върха на нож. Ще  паднем или от единият, или от другият край, като завися изцяло на неговите решения или инстинкти. Моите решения са взети доста преди да съм ги избрала съзнателно, и съм се посветила докрай. Защото за мен няма нищо по- ужасяващо, по-измъчващо, от мисълта да го изоставя. Това е невъзможно…

Всеки ден се поддържам “заета” с нещо, с работа, която да ме забавлява и да разсейва съзнанието ми. За нещастие обаче е
типът работа, която държи само ръцете ми заети. Умът ми определено има прекалено много свободно време, и излиза извън контрол. Колебая се между толкова напрегнато очакване, че е почти болезнено, и коварен страх, който разклаща решимостта ми.

Трудно удържам малките коренчета надежда, които се
прокрадват в главата ми, само за да бъдат стъпкани грубо. Точно когато нещата в живота ми се стабилизират, точно тогава започват сътресенията, нерешимостта, страховете и всичко, което съм съградила, рухва, остава само основата. Губи се баланса между радостта и тъгата, едното надделява и остава само стъпканите коренчета надежда.

Едно е ясно обаче: баланса между очакването и страха от отхвърляне е възможен след първата среща наживо, само тогава ще знам  от какво да се страхувам и какво да очаквам.

събота, 22 май 2010 г.

Началото на едно ново начало

Напоследък се справям доста добре с блокирането на болезнени, ненужни неща в паметта си. Превъзмогвам и най-тежките моменти. Единствената ми трудност е да дочакам момента, в който ще срещна “съдбата” си и ще разбера накъде ще се упъти живота ми, та и аз, заедно с него. “Заедно”… как хубаво ми звучи понякога. Засега “Все едно” е ключовата дума в живота ми. Интересува ме единствено заслужава ли си или не да вярвам в нещо, в което преди време имах куража да вярвам почти винаги… докато не се опарих и научих ценния урок, че не-винаги си заслужава риска. Старая се да правя най-доброто, да взема винаги правилните решения, както “едно време”.

Живота ми е някак променен, аз също и незнам дали да се радвам или да плача от промяната, която усещам най-вече със сърцето си. Все още е твърде рано за всякакви изводи или заключения. Та аз едвам съм пристъпила в ранното начало на нещо … напълно различно от случилото се до момента в простия ми живот! Знам само, че не ме е страх да рискувам. Каквото има да става – да става! Готова съм да го посрещна и изпратя (ако се наложи). Щастлива съм, че се отървах от една преждевременна среща, за която не бях готова. Всяка клетка от мен крещеше и се молеше да я избегна, да не се случи. Лесно е, когато не ти пука. Мислиш просто. Не се напрягаш да търсиш начини да покажеш най-доброто от себе си в кратък интервал от време. Сега съм безгрижна и обнадеждена, щастливи чувства, които лесно могат да бъдат убити от едно телефонно обаждане…

Между другото дълго време опитвах да намеря някаква причина за странното ми поведение миналата седмица. Със сигурност ще бъда препитвана за него от човека, който най-много пострада и все още нямам никакъв логичен отговор. Опасенията ми са за първата издънка, когато влюбеното чувство те напуска, породено от чувството за вина. Бях ужасно съдистична към човек, към когото още не съм изпитала сериозността на връзката. Нормално е да се случи… Когато двама души се харесат (особено по интернет), те рядко си вярват. Страхът от неизвестното обаче е нещо ново за мен и веднъж попадайки в капана му, се надявам да не съм попаднала в него напразно.

 Bruce Springsteen – Drive all night

четвъртък, 13 май 2010 г.

Най-обичам луди, лууди зайци

… като Мартенския от Тим-Бъртъновата  версия на “Алиса в страната на чудесата! По-долу са кадри от сцени с най-якия заек на света. Enjoy!

сряда, 28 април 2010 г.

Лекарството

Решението на проблема и самият проблем е … времето. Оказва се, че най-добрия лек за всички болежки, това е времето. Независимо колко дълбока е раната или, в моя случай, колко дълго време имам проблеми със съня и съсредоточаването. Способността ми да проявявам гъвкавост и да взимам правилните решения в труден момент все още си я има, независимо колко размътено и яко-забаламосано е мозъчето ми, аз знам, че е време да пренебрегна емоциите и да постъпя така, както ми диктува разума. А женските ми тревоги трябва да бъдат преодолени. Те са като аларми в главата ми, които сигнализират, че съм прекалено увлечена от силния копнеж да бъда наистина неговото момиче. Всяка вечер си представям неща, малки интимни моменти, ръцете му по тялото ми, фантазирам си, бленувам нощ и ден за нещо, което не познавам добре и ми липсва отчаяно, още преди да съм го имала. Чудя се, как може да ти липсва нещо, което никога не си имал? И как може тази липса да те убива бавно, да ти вреди? Бях оставена с чувството, че ми се е наситил, но аз съм тази,която продължава да иска още. ”Време е да спреш!”, казва трезвия ми ум! Сега живея в очакване на момента на прозрение, а дотогава той е просто лъжа. Страхувах се, че не съм достатъчно-добра за него, но осъзнах, че истинската сила идва от нещо по-могъщо от красотата. А и думите на един отскоро-добър-приятел-непознат:

ami kvo da ti kaja te
nali znae6 4e na nas majete ni e parvo za sexa pak
posle
kvoto stane

ме накараха да си отворя очите. Сякаш винаги съм го знаела, но чак сега го разбирам. Истината винаги е била пред очите ми, но съм била заслепена, опитвайки се да намеря друга причина! В случая ми, толкова необичаен, странен и заплетен, просто трябва да рискувам и колкото ми е трудно, да бъда търпелива, защото доказателствата за това, което и двамата желаем се срещат с течението на времето и връзката!

неделя, 25 април 2010 г.

Безсъние в период на безсексие и безлюбие

Е това моето е много тежко състояние и мисля, че е породено от липсата на внимание и любов. Опитах с успокояващи чайове, мляко с мед, танцуване … Преди като изпея финална песен за деня и помисля на тъмно в леглото за 20тина минути заспивах, но сега единствено ми се въртят лириките от песента в главата и не ми дават мира. Да не говорим колко притеснена съм и обезпокоена, че отново ще сгреша с поемането на този огромен риск да повярвам в думите на един непознат, появил се така изневиделица и продължаващ като всички останали да ме търси отвреме на време. А всичките тези приказки за секс просто ме карат да съжалявам за сляпото си доверие и всички усилия, които полагам, за да прекарам повече време с него. Цялото това очакване да го видя, да се срещнем, да ме види, да наблюдавам реакциите му, ме изважда извън традиционното ми спокойно еженощие и ежедневие… Страхът от отхвърляне, от това колко бързо може да спадне нивото му на интерес към мен веднъж щом навакса с мен неговата година без секс… или по-лошо: да се превърна в негова любовница,  в негова приятелка за секс… НЕ ИЗДЪРЖАМ!!!

Къде е любовта, вниманието, приятелството, когато най-много ти трябва? С какво да преспя безумно влюбения ми и изплашен мозък от случващото се в живота ми, от появата на този фантом ?

Когато нещо лошо се случи в живота ми, имам навика да чета разни лични драми, човешки разкази, истории за раздели, за трудности в живота. Това ми помагаше да мисля по-позитивно и да изляза по-бързо от черното и мрачно пост-депресивно състояние, в което изпадам понякога. Караше ме да осъзная, че винаги може да бъде по-зле, затова трябва да бъдем щастливи сега, защото никой не може да предскаже с точност какво ще се случи по-нататък. Сега чета своята и не мога да повярвам, че ми се случват такива неща!

Никога не съм се страхувала толкова много през живота ми!

неделя, 18 април 2010 г.

Coquito

image 

Продукти:

3 бр. яйчни жълтъка
450 мл. сок от кокос
650 мл. мляко
2 чаши ванилов сладолед
2 чаши бял ром (препоръчва се Бакарди)
1/2 ч.л. ванилия
1/2 ч.л. смляна канела

image

събота, 17 април 2010 г.

Позитивно – проветривно

Някои лафове, които моментално ми връщат отнетото разрешително да се усмихвам и да бъда щастлива:

usmivka

1. Бейби с ниско окачване си – къв ти е проблема?

2. Чи кфо? Не е края на света, случват се такива неща в живота на човека. Горе главата!

3. Не се предавай, кучко, дълъг път имаш още да извървиш!

4. Концентрирай се върху забавлението, независимо дали губиш или печелиш! Защото невинаги този, които губи, е по-слабият!

5. Щастието се крие в доброто здраве и късата памет, най- вече в късата памет.

6. Един от бутоните в живота е този за бързо превъртане, всеки живот има своите слаби сцени, номера е да ги превъртиш бързо.

7. Хей, бейби, не се стресирай, живота просто се опитва да те уплаши!

8. Казват, че денят се познавал по утрото: ако си спал до 2 следобяд, закусил си като цар с кафе и кроасан и нямаш никакви задачи за вършене, имаш пълната свобода да направиш всичко каквото поискаш без право да мрънкаш – та кой като теб?!

9. Наслаждавай се на всичко, което иде с утрото и отива с нощта!

10. Щом имаш слънце над главата, земя под краката и песен в сърцето, живота ти е “хакуна матата” (безгрижен)

11. Времето никога не прощава особено, когато има други планове за нас- има дни, в които ни закарва в някоя тъмна уличка и ни спуква от бой, но такива са му плановете, трябва да се държиш мъжки, да стискаш зъби и да продължиш пътя си.

12. Понякога вината, тъгата и яростта са малки суми, които трябва да платиш, за да си купиш щастие!

сряда, 14 април 2010 г.

Пирамидата на човешките потребности

През 1954 г. американският психолог Ейбрахам Маслоу дефинира своята йерархично-подредена пирамида на човешките потребности, която изиграва ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията на себеактуализацията (мотивацията) и която отново той е разработвал близо 3 десетилетия. Състои се от 5 нива:

1. На най-ниско ниво са физиологическите нужди: за въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.

2. Потребност от безопасност и защита: Това са потребности, които обезпечават продължителността на живот, организират стабилност, законност и ред в живота на човека; подпомагат предсказуемоста на събитията и освобождават от заплахи като болка, страх, хаос.

3. Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.

4. Потребност от самоуважение: Тази потребност бива два вида:

- Самоуважение, което включва елементите - компетентност, увереност, постижения, достойнство, независимост и свобода.

- Уважение към другите което включва елементите – престиж, признание, репутация, статус, оценка, и приемане.

5. Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) - най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.

моите потребности

Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре-задоволена, преди да се появи потребност от по-високо ниво. Така например, човекът, чиито физиологически нужди и потребност от сигурност са задоволени, ще има мотивация да задоволи и социалните си потребности, докато гладният бездомник ще е напълно обзет от мисълта да си намери храна и подслон.

По-същественият момент е, че Маслоу вярвал, че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Те и четирите представляват потребности, породени от недостига; те включват физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването ѝ мотивацията расте още повече вместо да намалява.

Повече на: http://www.philosopher.hit.bg/psi_1.htm

понеделник, 12 април 2010 г.

Животът като картинка

Понякога се чудя какво е значението на някой друг в моята картинка, наречена живот, има ли такова и защо по дяволите трябва да е точно в моята?

Моята картинка си е моя!!!  Тъкмо се научавам да не я деля с никой и точно тогава най-неочаквани неща нахлуват в нея и се превръщат в тези, без които не мога дори да си я представя

Pictures

Всичко иде с багаж, натоварвa, вълнува, създава напрежение, запълва празните места, заема дори най-съкровените  и закътани местенца. Там, където преди съм намирала отдих и уединение, става невъзможно да намеря същото, невъзможно е да си върна спокойният и безгрижен живот. Защото картината вече е друга, обстановката, пейзажът, плодовете в натюрморта … защото всичко е придобило нов смисъл, нови цветове.

Не, не се оплаквам, напротив – наслаждавам се на всяко ново нещо, което иде с утрото, независимо дали е радост или тъга. Всяка картина се променя с времето, така или иначе, промяната е процес, който не може да бъде избегнат. Не обичам да се променям, но животът го налага. Дълго време опитвах да живея сама, да не мисля за любов, да не я чакам и да не се надявам, че ще ми се случи. И в резултат на това разбрах, че без дори трошица внимание от някой приятел или дори непознат, не може да се живее. Картина не може да бъде създадена от една боя, независимо какъв вид изкуство е, трябват минимум две/двама за да се нарече “живот”/картина.

Веднъж в живота ми правех нещо, което е само за мен. Взимах най-добрите решения за себе си, и нямах чувства към никого. Правех ги без чувства, не чувствах. И се справях сама, а женските ми потребности като приятелски разговор и секс винаги се намираше кой да ги задоволява. И тъкмо когато спрях да вярвам, да се надявам и да мисля за това, се появи Той … Превзе мислите ми, стопли охладнялото ми сърце, върна ми радостта от живота и допълни картината ми със своята. Чувствам се нужна, ценена, обичана и обичаща. “Картината” ми придоби нов смисъл и нюанс, който никога не искам да изгубя!

събота, 3 април 2010 г.

CAUTION: Love is a dangerous state of mind!

DO NOT FALL IN LOVE WITH

Имам нов живот.Трудно ще ме разпознаеш. Толкова се радвам! Как може човек като мен да го е грижа за теб? А и защо да се тревожа, когато не си единият за мен? Достатъчно е,  достатъчно. Видях знака и той ми отвори очите. Видях знака! Никой няма да те влачи да влезеш в светлината, където принадлежиш, но където ти е мястото. Под бледата луна от толкова много години се чудя кой си ти. Как може човек като теб да ми донесе радост? Под бледата луна, където виждам толкова звезди. Достатъчно е,  достатъчно. Видях знака и той ми отвори очите. Видях знака. Животът е ограничен без разбиране. Видях знака и той отвори очите ми. Видях знака. Никой няма да те влачи да влезеш в светлината, където принадлежиш, но където ти е мястото. Видях знака и той ми отвори очите. И съм щастлива сега, живеейки без теб! Оставих те съвсем сам. Видях знака и той ми отвори очите. Видях знака!

петък, 2 април 2010 г.

Петте вида мъже, нужни в живота

1. Изследователят

Той е машина за производство на страхотни спомени! Никога няма да ти е скучно с него: ще те провокира да правиш неща, за които не си сънувала, и ще ти покаже, че винаги има време за приключения.Никога няма да успееш да го "вържеш" обаче, защото този мъж има нужда от много свободно пространство.

2. Брутално откровеният

Когато жените сме безпощадно директни една с друга, нерядко се стига до цупене, сълзи и дори скубане на коси.Докато, ако един мъж ни критикува за нещо, обикновено реагираме доста толерантно - не само не се обиждаме, ами наистина се опитваме да вникнем в позицията му.

3. Платоничната ти слабост

Мъжете могат да бъдете страхотни приятели.Този мъж заслужава да го сложиш в бутоните за бързо набиране на мобилния си - точно той ще тича да ти помогне със закъсалата кола, ще ти смени гръмналия бушон и ще ти върне вярата в другия пол след край на връзка.

4. Чаровникът

Знаеш уравнението: флирт = незабравимо щастие.Освен това е доказано, че той действа като първокласна козметика- гъделът , че този мъж те харесва и ухажва, се изписва на лицето ти, омекотява чертите и те прави по-привлекателна.Внимавание обаче: чаровникът не може да бъде такъв 365 дни в годината.Ако го уцелиш, когато не му е ден, принцът за секунди може да се превърне в жаба

5. Специалистът

"Няма жена, която да няма нужда от IT помощ". В твой интерес е да проумееш тази простичка, праволинейна истина за живота.Този мъж може да не е номер едно в социалните контакти, но техническият му гений ще ти помогне да разбереш, че на тоя свят има и други неща освен купон и сладки (празни) приказки.

сряда, 17 март 2010 г.

St. Patrick's Day!

 Shamrock

С какво е важен този ден за мен, след като не съм ирландка?

- Много просто, миналата година по това време беше един дъждовен, мъглив мартенски учебен ден и беше наистина вълшебно изживян. Година по-късно, на днешния ден, реших да го направя свой личен празник, да спретна купонче по ирландски и да празнувам заедно с близо 80тте милиона ирландци по света въпреки факта, че нямам ирландска кръв във вените ми. Отдавна не съм празнувала истински и не съм се радвала на празниците – нито на 8ми март, нито на 3ти, нито дори на Коледа и Нова Година не бях щастлива. Но 17ти февруари ми напомня за нещо … много лично, много … приятно. Истинският празничен ден според мен е не календарният, не онзи, който те задължава да празнуваш, а онзи, в който самият ти усещаш и си настроен да празнуваш, в който си настроен за радостите на живота. А и освен това:

Празникът е католически, но се празнува от все повече хора по целия свят. Традицията повелява на този ден да се носи зелено, музиката и уискито да са ирландски и всеки да стане част от празника, независимо дали е ирландец, или не.

Днес деня ми започна с ранно ставане в 7:30, после със закуска по ирландки и ирландско кафе, докато провеждам традиционно слушане на радиото с надежда да чуя нещо за празника и провеждането на фестивалите и честванията. Е, отказах се, нищо подобно не се случи тази година :( След това се позачетох за светията и мистериите около живота му, за леприконите, за честването на празника и ирландските танци. После се заслушах в ирландската музика и така ми се прииска да можеше да си купя отнякъде малко зелена биричка “Гинес”, хихи :) Замислям се дали да не отида в Irish Pub-a на “Брянска” довечера :d

Сега пиша този постинг и обмислям 2 варианта: да рисувам детелинки или да излезя на лов за такива. Като се замисля, най-добре е да излезя някъде на зелено. Ах, това зеленичкото, как ми напомня за пролетта, а тя съвсем е наближила! Колко хубави дни наближават! Щастлива съм  и съм свободна, а и днес не се навъртат никакви дразнители около мен. Дано нещата да си останат така до края на деня. А сега отивам да прекарам един страхотен, незабравим, вълшебен ден “по ирландски” из Горския дух в търсене на детелинки!

понеделник, 15 март 2010 г.

Days go by …

contentbanner

Дните си минават, а успеха още не е гарантиран или обещан. Ръцете ми са празни, а главата ми е пълна с мечти. Ключа е в мен …

Всичко останало е вятър и мъгли !!!

неделя, 28 февруари 2010 г.

Деня на Пържените Картофки

Всеки знае как се правят – белиш … и пържиш, нали? Но и най-простата рецепта си има трикове по приготвянето, за да стане още по-вкусна. Та зачетох се аз днес и се оказа, че има доста хитринки и  около десетина  разновидности по приготвяне на  “ъпгрейднати” пържени картофи. Ще се радвам, ако се науча да готвя поне 10 от тях. Ще споделя  с вас няколко от най-вкусните  варианта, които открих:

Fries

Пържени картофи по-селски

Пържени картофи по руски под капак

Белгийски пържени картофи (Vlaamse friet)

Пържени картофи по френски

Пържени сладки картофи

вторник, 23 февруари 2010 г.

23.02.2010, Вторник

Осъзнах защо не завързвам трайни връзки. Защото  мразя промените. А всяка връзка е нестабилна и непрекъснато се изменя малко или много. Промените ме ужасяват. Мразя хубавото  да свършва. Обичам аз да слагам края, такъв, какъвто го искам аз. Не искам да бъда наранена и да остана сама. Просто ми е трудно да приема, че нещата имат край. Особено когато са перфектни и се развиват все на добре.... Живота не е перфектен. Всеки би искал и иска нещата да вървят идеално, но вместо това се разочарова непрестанно, ежедневно. Защото това няма да стане. Всичко свършва. И накрая винаги оставаш сам.

сряда, 17 февруари 2010 г.

ЩЕ ми се !!!

Каква скучна вечер … За щастие деня ми не беше такъв, но все още ми се прави нещо. Никой не се сеща да пише, никой и не се обажда, затова аз ще попиша. Мечтая си… за едно голямо, сладко създание, което да стопли нощите ми. Нуждая се от разнообразие, от разходки, от внимание и компания… Фък Зимата! Искам слънце, искам жега, искам море, мъже, но … всичко, което поискам е на приливи и отливи и когато имам нужда от тях – ги няма. Нуждая се от нови емоции, от нещо неизпитано досега- това е лесно, много са нещата, които никога не съм правила или не са ми се случили (все още), но работата е в това, че извършвам нулева работа, за да изпълня желанията си, всякаш чакам някой да се появи от нищото, да ме забавлява и да ме накара да ги изпитам. Знам, че е невъзможно, просто не искам да форсирам нещата. Неизпитаното, неизживяното все някога ще го изживея

Защо нищо не е трайно, изчерпва се, свършва… Оставя перманентни следи, спомени за цял живот, но накрая свършва. Задължителен ли е края? А продължението …защо се бави толкова във времето?

Превърнала съм се в самотен и безучастен наблюдател на един все повече втиняващ се, еднообразен свят. Заседнала съм на едно място, знам ясно къде се намира то, обожавам го, там се чувствам в безопасност и имам всичко необходимо за едно и дъълго и продължително, здравословно съществуване и ми е хубаво в него, но същевременно ми се ще да избягам замалко оттам, да опитам от непознатото, да рискувам. Ще ми се да имах куража да осъществя желанията си сама, без никакви средства и без ничия помощ. Но в днешно време - възможно ли е изобщо?!

събота, 13 февруари 2010 г.

От голямата уста си патя …

Напатих са, сестро... тва, мъжете де, в днешно време - хич ги няма, Марийке... Изродиха са... промениха са... не са едновремешните кавалери, па да седнат, па да поприказват, па на ристурант да та заведат... Ми да, то и пари нямат, горкити, ама къде отиде романтиката, сестро? Глей ма ква съм хубавица, ма да ти са уплача - едвам и аз мъж си намерих... Пак добре, че сколасах, мома да не хода... за срамотийте... Та ти разправям, сестро - многу са изродиха... Тва дом, семейство, пък любов... пък романтика... бягат, сестро, като дявол от тамян бягат... Тамън да речеш да харесаш някой, па и подходящ да е, па да му кажеш с влажен поглед, че го обичаш... Чакай, сестро... от умрял писмо чакай... Ма и аз, с тая мойта голяма уста, сестро... Все са заричам да мълча, ама пусто, кат` ма бута отвътре... Ама ожених са де, сколасах, малко на мъж не улучих, ама нали има там, сестро... Да не са срамя пред хората... Хубавичък е, ма малко в акъля го няма... То и затуй така бързо са ожени... Ма късмет извадих все пак... нъли й глупавичък, па тъй си го водя, командвам си го... доволна съм, сестро... Две дечица имаме, ама хубав. Пък ти, сестро, кво такава си са изоставила... стегни са малку, савземи са, не са излагай... ми млади сме ощи... няма да съ предаваме  я!

Колко хубаво го е написала Мила Нежна. Тенк ю сестро!

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

И бог създал мъжа

“Скучно ми е...!" -каза Ева на Господ. "Ева, като твой създател те познавам най-добре и знам от какво имаш нужда!" -каза Господ. –" Трябва ти нещо силно физически, слабо психически, нещо егоцентрично, егоистично и самовлюбено!" Ева се усмихна и се поклони пред великия Творец. "То ще се нарича "мъж" , ще носи името Адам и за да отговаря на описанието,ще му кажем, че е създаден първи!!!"–каза Господ на Ева...

Поредната наивна грешка …

Има дни, в които се събуждаш и главата ти е празна. Т’ва е едно от най-прекрасните чувства на света! Но има и други дни, в които като че ли си мислил през цялата нощ ... просто не си успял да се изключиш, не може да дочакаш утрото от нетърпение или поради някаква причина - си твърде развълнуван. Именно такава е ситуацията при мен – този ден, тази вечер и в последните 72 часа не спирам да мисля защо повярвах, защо се хванах за пореден път, защо изобщо допуснах възможността в главата си, този път, този “мъж” да се окаже по-различен от всички останали !!!!!

Факт е, че съм безумно наивна, но вярвам, че понякога и наивните печелят от наивността си. Ще ми се да доживея до деня, в който ще опровергая тази моя теория.

Поредна нощ, пореден ден минава, а аз … съм като риба на нечия въдица. Унизително е като се гледам отстрани и боли …

боли доста …

Иска ми се час по-скоро да си възвърна предишното спокойно ежедневие, в което не ми пука, че съм сама. Мразя, когато се появи някой, разглези ме с вниманието си, кара ме да искам още и когато види колко съм “клъвнала” – изчезва, спира да звъни, спира да пише, спира да съществува … Поправка! Съществува – но като непозната и отделна личност, нямаща нищо общо с мен!

Най-лоша съм, когато ме карат да чакам !!! Също и най-тъжна, и най-немотивирана за каквото и да било. В момента съм в почти депресивно състояние и всичко ми е криво, направо не съм на себе си, няма го старото ми позитивно аз. Искам си го … липсва ми … Поредния нож в чупливата ми душа се заби. Мисля, че е време да спра с наивните си вярвания, след като не ми носят нищо добро !!!

И по дяволите – искам да знам истината, защо за пореден път останах сама, пренебрегната и незачитана :( Бях готова да го направя най-щастливия и задоволен мъж на света, но се осъзнах навреме и прогледнах – той не ме заслужава, защото не ме уважава, не изпитва нищо към мен и не смее дори да почувства! Той губи ! След време ще осъзнае какво е изпуснал … някоя вечер .. докато си разиграва коня виртуално и разбере, че като мене такава втора няма.

От голямата уста си патя, от безкрайната ми искреност, от  липсата на всякакви задръжки, от безсрамието ми – ето защо останах сама за пореден път. Но аз съм единица, не половинка. Завършена съм, не търся половинката си, търся някой завършен, единица, за да станем двама. Та нали света е за двама … безсмислено е да си сам!

Е, мъже, колкото искаш. Не е Единствения. Просто Поредния...

Истинския е някъде там … и аз наивно вярвам, че ще го срещна и опозная един ден. Продължавам живота си с високо-вдигната глава! Радвам се, че не постъпих като глупачка, че не му се раздадох. Явно започвам да пораствам, да се уча от грешките си и най-вече – да ги усещам, още преди да са се случили. Умно момиче .. обичам се – обичайте ме и вие :d

събота, 30 януари 2010 г.

Съботни размишления

Знаете ли, учила съм математика – обичах полиндромите, симетрията, кръглите числа… За мен най-трудният сбор от числа  е 1+1, защото винаги ми изглеждат така всякаш никога не могат да се съберат!

В днешно време има много единици като мен, които живеят самостоятелно и се справят сами. Статистиките сочат, че 35,3% от българите на възраст между 20 и 29 години живеят сами и само половината от тях активно си търсят партньор. Да, статистиките ясно отчитат тенденцията все повече хора да избират самостоятелността. Според мен, хората просто не са се научили да споделят или поне – това е драмата при мен – попадам все на мъже, които не могат да споделят.

Така и не схванах цялата тази работа с женското приятелство, твърде ми е трудно да повярвам, че съществува. Някоя, с която да си говорим за мъже, учене/работа и секс и все по теми, които ни сближават, защото за нас са едно и също нещо- част от ежедневието ни, част от вълшебният ни женски свят.

Не че не ми харесва да съм с момичета, просто никога не ми е харесвало да излизам с тях, но напоследък - много често ми се налага, опитвам се, а и същевременно разнообразявам! Вероятно моят НДП е прав, като казва, че не съм попаднала на окейни мацка, но в тези времена не съм сигурна дали изобщо мога да намеря жената-приятелка, която никога няма да завижда, никога няма да се конкурира и никога няма да крие намеренията си от мен. Та дори и сестрите го правят!

Затова от години насам дружа само с мъже – и това ми даде предимството да ги опозная по-добре, научих какво искат: някои искат платена любовница, други търсят Единствената, жената, с която ще прекарат остатъка от живота си, трети търсят жена-приятелка, която могат да чукат, но всички те искат нещо повече от секс! Да поддържат връзка!

Гаджосан и объркан или млад и луд ? Чудя се какъв ли ще бъде поредния тип, на който ще попадна …

Нямам търпение да заживея в голям град – там мога да имам своите малки тайни, мога да съм напълно анонимна  и непозната, мога да се правя на която си искам, мога и да бъда себе си. Но докато един човек ме познава изцяло - и все пак ме обича, това е най-хубавото място на света и най-хубавото нещо, което може да ми се случи!

петък, 29 януари 2010 г.

2010 …

Каква интересна година – изпитвам повече свобода и щастие от всяка друга изминала досега! Доволна съм и съм щастлива, изпълнена съм с надежди, имам цели и усещам – просто усещам, че това е годината, в която ще настъпят големи промени в безгрижния ми досега живот. Очаквам ги, желая ги, уморена съм и съм отегчена от спокойствието, което имах досега. Винаги ми е харесвало да преживявам трудните моменти, да се справям с трудностите, да се подлагам на рискове и изпитания, да оцелявам, да усещам колко труден може да бъде живота и да доказвам, че съм достатъчно силна, твърда и смела, за да оцелея в него.

Winter_Night 

В тази тиха, зимна, студена, януарска, лунна нощ си пожелавам да ме приемат в желаната специалност и град, пожелавам си да намеря хората, които никога няма да ми обърнат гръб, пожелавам си щастие!