Колко наивни са мъжете – почти толкова наивни, колкото и аз, навремето. Лесно се подлъгват по суперлативите и комплиментите, които използвам в речта си, в следствие на което си мислят, че имам чувства към тях. Това донякъде ме забавлява, особено днес :) Мога да изръся едно най-невинно “толкова си неустоим, когато правиш ….” и директно попадам в списъка на “ ууу тази тотално я забих” , което ако беше така щеше да бъде изразено в абсолютно прав текст. :d Сега ми е смешно, и то много, но истината е, че едно време аз също мислех така, когато някой мъж най-непринудено и естествено ме обработваше с ласкавите си думи, незабелязвайки как без да иска ми подава грешни сигнали на прекален интерес. Да се смея над грешките си е сигурно доказателство, че няма да ги повторя отново, което добавя опит(ност) от миналите несполучливи преживявания :) Като се замисля трябва да имаш акъла на калинка за да се вържеш на няколко комплимента
Няма коментари:
Публикуване на коментар