събота, 22 май 2010 г.

Началото на едно ново начало

Напоследък се справям доста добре с блокирането на болезнени, ненужни неща в паметта си. Превъзмогвам и най-тежките моменти. Единствената ми трудност е да дочакам момента, в който ще срещна “съдбата” си и ще разбера накъде ще се упъти живота ми, та и аз, заедно с него. “Заедно”… как хубаво ми звучи понякога. Засега “Все едно” е ключовата дума в живота ми. Интересува ме единствено заслужава ли си или не да вярвам в нещо, в което преди време имах куража да вярвам почти винаги… докато не се опарих и научих ценния урок, че не-винаги си заслужава риска. Старая се да правя най-доброто, да взема винаги правилните решения, както “едно време”.

Живота ми е някак променен, аз също и незнам дали да се радвам или да плача от промяната, която усещам най-вече със сърцето си. Все още е твърде рано за всякакви изводи или заключения. Та аз едвам съм пристъпила в ранното начало на нещо … напълно различно от случилото се до момента в простия ми живот! Знам само, че не ме е страх да рискувам. Каквото има да става – да става! Готова съм да го посрещна и изпратя (ако се наложи). Щастлива съм, че се отървах от една преждевременна среща, за която не бях готова. Всяка клетка от мен крещеше и се молеше да я избегна, да не се случи. Лесно е, когато не ти пука. Мислиш просто. Не се напрягаш да търсиш начини да покажеш най-доброто от себе си в кратък интервал от време. Сега съм безгрижна и обнадеждена, щастливи чувства, които лесно могат да бъдат убити от едно телефонно обаждане…

Между другото дълго време опитвах да намеря някаква причина за странното ми поведение миналата седмица. Със сигурност ще бъда препитвана за него от човека, който най-много пострада и все още нямам никакъв логичен отговор. Опасенията ми са за първата издънка, когато влюбеното чувство те напуска, породено от чувството за вина. Бях ужасно съдистична към човек, към когото още не съм изпитала сериозността на връзката. Нормално е да се случи… Когато двама души се харесат (особено по интернет), те рядко си вярват. Страхът от неизвестното обаче е нещо ново за мен и веднъж попадайки в капана му, се надявам да не съм попаднала в него напразно.

 Bruce Springsteen – Drive all night

Няма коментари: