Как да търся моята сродна душа в тълпата?

Това беше глупав план. Нямаше да сработи. Докато ровех в главата си, за да намеря начин да избягам от болката, думите, които приятелка ми каза по-рано днес, изникнаха пред мен:
„Знаеш, че това ще отмине, ако се влюбиш в някой друг, нали? Повече няма да страдаш за него.”
Изглежда да отнемат правотото ти на избор не беше най-лошото нещо на света. Може би начинът, по който се чувствах сега, беше най-лошото нещо на света.
Бях виждала всички момчета в града. И бях търсила прекалено дълго в интернет. Имах нужда от
по-широк “ловен” периметър. 3атова реших най-накрая да потърся навън в реалния свят.
Как да търся моята сродна душа в тълпата? Ами, първо, имах нужда от тълпа. Така че вървях
наоколо, в търсене на подходящото място. Минах покрай няколко мола, в които беше много вероятно да срещна подходящи мъже, но не можех да се накарам да спра.. Исках ли да се влюбя в мъж, който се мотае по цял ден по магазините?
Продължих на север, където ставаше все по-многолюдно. В края на краищата, намерих един
голям парк, пълен със семейства, деца, скейтбордове и велосипеди, хвърчила, пикници и така
нататък. До сега не бях забелязала - денят беше хубав. Имаше слънце и всичко останало.
Хората бяха навън и празнуваха под синьото небе.

Сякаш с часове се разхождах наоколо. Достатъчно дълго, че слънцето промени положението
си на небето. Взирах се в лицето на всеки мъж, който минаваше близо до мен, напрягайки
се наистина да забелязвам кой беше хубав, кой имаше сини очи, кой изглеждаше добре с
брадата си и кой беше напръскан с прекалено много парфюм. Опитвах се да намеря нещо интересно във
всяко лице, за да съм сигурна, че наистина съм опитала. Неща като: този имаше наистина
правилен нос; онзи трябва да си махне косата от очите; този можеше да прави реклами за
червила, ако останалата част от лицето му бе толкова перфектна, колкото устата ...
Понякога те отвръщаха на погледа ми. Понякога изглеждаха уплашени - сякаш си мислеха
„Ква е тази откачалка, която ме гледа свирепо?” Понякога си мислех, че изглеждат,
един вид, заинтересовани, но може би това беше просто егото ми, което вилнееше.
Във всеки случай, нищо. Дори когато срещнах очите на мъжа, който беше - безспорно -
най-секси в парка, а може би и в целия град, а и той  гледаше точно мен с размишление, което изглеждаше като интерес, пак не почувствах нищо. Просто същият отчаян импулс да
премахна болката.
Докато времето минаваше, започнах да забелязвам грешните неща. Главата на това момче беше със същата форма. Походката на онзи беше почти същата-3абърана и енергична. Скулите на този минаваха по същия начин през лицето му. Онзи имаше същата малка бръчка между очите си - което ме накара да се зачудя за какво се притесняваше...
Точно тогава се отказах. Защото беше абсолютна глупост да мисля, че съм избрала точното
време и място да срещна сродната си душа, само защото бях толкова отчаяна да го направя.
Нямаше логика да го намеря тук, така или иначе. Ако приятелката ми беше права, най-доброто място да открия генетичната ми половинка беше в родния ми град. Но, очевидно, никой там не ми пасваше.

Когато се вгледах в очите му, видях всичко, което бях търсила. Утре той може би щеше да е с някоя друга. Но за щастие жив, а това е най-важното, нали? Той щеше да ме гледа със същите очи, до някаква степен. Щеше да се усмихва със същите устни, или почти. Все още щеше да ме познава по-добре от всеки друг, който е имал пълен достъп до
същността на ума ми.

Не съм в състояние да се влюбя като нормален човек. Не и когато кървя по някого другиго. Може би - ако бяха минали 10 години,откакто сърцето му принадлежеше на друга, а аз изстрадала целия опечален процес, и бях излезнала от това отново цяла - може би тогава щях да мога да предложа на друг да иле3ем да правим нещо 3аедно, да поговорим за марки и модели, да науча нещо за него и да видя дали ще го харесам като човек. Но сега това няма как да се случи. Единствения човек, с който ми се правят ужаасно много неща е той и всеки друг, кото ми се предложи ще е като добре –пробутан първокачествен боклук. Магията няма да ме спаси. Просто трябва да приема мъченията “като мъж”. Да ги преглътна.

Скоро няма да ра3береш колко много те обичам, 3атова, моля те, don’t take my sunshine away!

Най-голямата ми слабост е, че имам силни чувства към човек, който не търси тaкива и се страхувам, че ако ра3бере 3а тях ще съм като отстреляна шахматна фигурка и повече няма да си ра3игравам коня върху дъската. Но 3нам, че трябва да си 3аявя интереса преди някоя друга да го направи! Искам да съм първата кандидатка 3а то3и пост (сърцето му) и не бих го отстъпила на никоя – мисълта един ден да е с някоя друга (по стара от мен), само 3ащото не съм имала смелостта да и3ра3я чувствата си, ме ужасява. Искам го 3а мен! Не ме интересува дали съм достатъчно добра 3а него – ще се постарая да стана жената, 3а която си 3аслужава да 3агърби ергенския си живот. Искам най-после да целуна мъж и мисля че, щом се целувам така добре с жени, ще успея да целуна и мъжа, който обичам… един ден.. Дотогава има да поработя над себе си! Живота ми е много по-ра3фъчкан от шахматно табло, но царицата има нужда от своя цар. В живота няма подходящо време 3атова е хубаво да се действа в момента, в който усетиш, че ако не дадеш на сърцето си онова което иска, ще пропуснеш още една поредна въ3можност да обичаш и да бъдеш обичан! Сега хем се опитвам да поддържам нещата простички, бе3 да ги усложнявам допълнително, хем точно допълнително ги усложнявам като се боря с чувствата и се опитвам да ги скрия от себе си и от всеки. My heart demands the attention of your heart and I believe that one beautiful day that love mission will be completed with no victims !!!

Заздравяване

Muzicons.com

Последните няколко дена, прекарани с него бяха прекрасни и забавни - както винаги, напълно в ”мю”стил. Този път обаче го гледах “с други очи”, виждах друг човек, мъж, с който просто се забавлявам, мъж за който си заслужава да хубавея и да се развивам и да бележа лични напредъци и да продължавам да живея своя собствен живот като отвреме-навреме го включвам в програмата си. Осъзнах, че не се нуждая от мъж, който да ме глези всеки ден, защото бих се изморила лесно и че така е перфектно – да прекараме заедно 36 часа и да се разделим приятелски. Просто се наслаждавам на това, което предлага, докато го предлага и съм сигурна, че и той прави същото. Мисля, че ще успея да се примиря с поста си. Разбирам, че това е животът му сега, не се нуждае от друго и не очаквам да заема най-високия пост на приятелка. С други думи, животът ми отново се стабилизира и възвърна нормалните си параметри. Let’s keep it simple!

“Винаги ще те чакам”

Представям си ден, в който ще се събудя и ще знам, че няма да те видя, защото си твърде далеч. Няма да те видя. Никакъв шанс. Никакъв. А сега си представям ден, в който ще се събудя и ще знам, че може да те видя. Може, възможно е, сигурно. От тези два дни, ще избера този. Този е денят, който искам. Този е денят,който избирам. И как може да бъда на крачка разтояние от теб и това да бъде грешна посока?

Дискретна връзка

Връка? Кво е връка ?! Да попитаме гугъл – излизат само секс изображения, отново ми се насълзяват очите. И не, че не знам кфо е – просто не мога да повярвам, че очаквах нещо повече (един ден). Обличам се добре, понякога и чувство за хумор мога да извадя (но не в черни недели като тази), имам въображение, настроена съм за приключения и романтики, добър слушател съм, говори се лесно с мен, пия… (а може би трябва да си пийна едно хубаво) – абе въобще вписвам се в характеристиките му за партньор, но никога няма да стана неговата… защото всичко, което искам, онова лудото, глупавото, дето му викат любов, не може да бъде почувствано от човек, който устоява и не се поддава на емоциите си.

Дискретно въже…

Толкова ми е разбито в момента Чак не мога да си събера мислите, да се настроя за работа, за живот… Абсолютна развалина – това съм аз! Клавиатурата ми е съсипана, сърцето ми  е потрошено, некфи хора непрекъснато ме дрънкат да прая некфи работи, искам да избягам, да се накрещя и нарева !!! Всеки ден боли еднакво и минава през мислите ми, прави дните ми сиви, безсмислени. Скръбна вест за едно разбито сърце, съобщавана всеки ден. Как да я забравиш, като на следващия ден пак ще ти я съобщят …