неделя, 28 ноември 2010 г.

Абсолютната истина за мен

Първото и най-важно нещо за мен, е че обичам сигурността, следователно мразя нестабилността. Всичко, което ме кара да чакам, да се надявам или разваля баланса и сигурността в живота ми, изхвърча от него със скоростта на светлината !!!

Доверието ми е нещо, което всеки мисли, че е завоювал лесно, но накрая разбира, че е не повече от 5 минутен шанс да се утвърдиш и разкриеш, да свалиш картите си, да покажеш, че си земен човек и можеш да бъдеш верен другар!

Втори шанс давам изключително рядко и то на изключително настоятелни и упорити хора, които търпят унижението от отказа ми! (или от всичките ми предишни откази)

Мога да се раздавам за този и онзи, но това не значи абсолютно нищо, освен че като всяка бета-програма и аз имам бъгове за корекция!

Авторката Juliette la Francaise все още не знае какво е купон, какво е любов, какво е да вървиш по улицата и да се усмихваш с всяка клетка на тялото си и човекът, който би могъл да я научи да чувства тези неща, е в процес на издирване!

Мразя болката, но досега тя ми е била най-големият учител, затова не се страхувам от нея, но избягвам да си я причинявам, там където бих могла да си я спестя (повторно)

Все още се разтрепервам цялата, когато се озова на шумно място сред много непознати хора (или просто сред непознати)

Понякога губя свойството да се саморегулирам и управлявам и именно тогава ми е нужна подкрепата/ думата на искрен и смел приятел, който ще ми каже, така и така, юленце мила, излагаш се, поспри, почини си, пий една вода, или, помисли преди да предприемеш голямата стъпка …

Напоследък не мисля за после, за бъдещето си, живея само за мига, като молец, радващ се на силната светлина на някоя лампа и това не ми се отразява добре! Защо ли? Защото забравих собствената си мъдрост: “Най-хубавото е за най-накрая!”

Хайде стигат ви толкова истини за мен! Колкото и още да се сетя, все ще има някоя ненамерена, недоизказана или недоизписана. Тези неща никнат като гъби в пролетно-дъждовен ден и не е нужно да си късметлия, за да попаднеш на тях!

петък, 26 ноември 2010 г.

5 неща, които ще продължавам да правя

1. Ще продължавам да преядам пред компа/ТВ-то всеки самотен и свободен ден, в който искам да съм сама и да си мързелувам!

2. Ще продължавам да си бъда същата кучка-непукист и ще бъда колкото си искам секси без да се интересувам за каква ку*ва ме взимат останалите!

3. Ще продължавам да си слушам романтичните ретро песни и ще си пея и ще мечтая за семейство, когато ме налегне Романтизма! (което ще рече – веднъж в месеца по време на цикъла ми)

4. Ще продължавам да правя доста наивни грешки, ще падам и винаги ще се изправям с най-широката усмивка!

5. Ще продължавам се радвам на материалните си придобивки, на подобренията във външния ми вид, на емоционалния ми, физически и интелектуален напредък!

сряда, 24 ноември 2010 г.

Моя нов …

Новия ми живот официално вече е на цели 61 дни, 23 часа и 48 мин. Направих всичко възможно (несъзнателно) да си съсипя живота и здравето и мисля, че не успях. Така мисля, защото още я карам някакси, “даже страхотно я карам”. Едва тук оцених и разбрах колко трудно е да живееш, какво значи “да живееш” и колко е важно да имаш приятели. Случиха ми се неща, които никога не съм си мислила, че е възможно да ми се случат. Запознах се с хора, с които  много исках да се запозная, но не вярвах да ги срещна и да се запознаем така отблизо и интимно. Смених още 2 места и сега съм на нова квартира. Не е кой знае какво, но за 5 лв на вечер си е шукарийка. Освен това си имам нетче в стаята. Нямаше нужда да чакам 2 месеца, за да ми го пуснат и в стаята, освен това няма камери. Мечтая да си купя минифурната за готвене на Neo, но до няколко седмици ще направя всичко възможно, за да се сдобия и с нея. Все още вървя покрай университета и не мога да повярвам, че съм 20-годишна студентка в свободния … Минаха едва 3 месеца, а животът ми тече тоолкова бързо и се изменя за толкова кратко време, че често губя представа за времето… “Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно”. Утре имаш пари, но на другия ден си ги пръснал и си останал само с мечтите за това какво ще направиш, къде ще идеш, какво ще ядеш и как ще живееш. Харесва ми, но и не ми харесв1287907641_8а. Защото животът извън родния дом е изпитание, и то всекидневно, оцеляване, борба, Сървайвър. Едва  сега осъзнах, че “Щом имаш слънце над главата, земя под краката и песен в сърцето”, живота ти наистина е “хакуна матата” (безгрижен)”, но за да е такъв – трябва да предвиждаш, да организираш, да контролираш, да ръководиш, да управляваш живота си и да саморегулираш желанията си, защото не е възможно да задоволиш всичките си потребности за един месец. Безценният ми Тошко е добре, а Никол (Нокия, мобилния ми) беше снабдена с нова батерия днес и няма нужда да се разделяме с нея. Липсва ми предишната безгрижност и сигурността, която родния дом ми даваше. Вярвам, че човек винаги остава “чужд сред свои и свой, сред чужди”, целта е да намериш такова място под Слънцето, на което да не го забелязваш това и да не ти пука и пак да има за какво да живееш, и пак да има за какво да се бориш, и да не си сам, и да си пиеш кафенцето с готини хора и да си говорите за удоволствията в живота и да се радвате на свободата и младостта си. Всичко е добре, само трябва да се кротна малко:) И да си взимам саморегулиращите хапчета!