Първото и най-важно нещо за мен, е че обичам сигурността, следователно мразя нестабилността. Всичко, което ме кара да чакам, да се надявам или разваля баланса и сигурността в живота ми, изхвърча от него със скоростта на светлината !!!
Доверието ми е нещо, което всеки мисли, че е завоювал лесно, но накрая разбира, че е не повече от 5 минутен шанс да се утвърдиш и разкриеш, да свалиш картите си, да покажеш, че си земен човек и можеш да бъдеш верен другар!
Втори шанс давам изключително рядко и то на изключително настоятелни и упорити хора, които търпят унижението от отказа ми! (или от всичките ми предишни откази)
Мога да се раздавам за този и онзи, но това не значи абсолютно нищо, освен че като всяка бета-програма и аз имам бъгове за корекция!
Авторката Juliette la Francaise все още не знае какво е купон, какво е любов, какво е да вървиш по улицата и да се усмихваш с всяка клетка на тялото си и човекът, който би могъл да я научи да чувства тези неща, е в процес на издирване!
Мразя болката, но досега тя ми е била най-големият учител, затова не се страхувам от нея, но избягвам да си я причинявам, там където бих могла да си я спестя (повторно)
Все още се разтрепервам цялата, когато се озова на шумно място сред много непознати хора (или просто сред непознати)
Понякога губя свойството да се саморегулирам и управлявам и именно тогава ми е нужна подкрепата/ думата на искрен и смел приятел, който ще ми каже, така и така, юленце мила, излагаш се, поспри, почини си, пий една вода, или, помисли преди да предприемеш голямата стъпка …
Напоследък не мисля за после, за бъдещето си, живея само за мига, като молец, радващ се на силната светлина на някоя лампа и това не ми се отразява добре! Защо ли? Защото забравих собствената си мъдрост: “Най-хубавото е за най-накрая!”
Хайде стигат ви толкова истини за мен! Колкото и още да се сетя, все ще има някоя ненамерена, недоизказана или недоизписана. Тези неща никнат като гъби в пролетно-дъждовен ден и не е нужно да си късметлия, за да попаднеш на тях!
