неделя, 28 септември 2008 г.

Неделя сутрин

неделя сутрин, размазано черно

спомени за преглъщане

шоколад с ниски температури

пропускам си спирките

не стигам ..

ако правилната дума

е Достатъчно

то направи ми дъжд

такъв дето да напои

небето

и пресъхналите звезди

невидимото присъствие

е само осезателно добро усещане

а ти си капка

стичаща сe по стена

от мен

на равни интервали

спящи думи

съчетани подходящо

по цвят и размер

остави ме да прочета

очите ти в дъжда

после ако искаш можеш да си тръгнеш

в последния звук

обичам те!

сряда, 24 септември 2008 г.

Далеч от мене в неисзвесност си ... мълчиш ;(

Ще падне мрак. Ще завали.

И мълния дори ще блесне.

Ще бъда цялa. И живa. А ти?

Далеч от мене. В неизвестност.

И само този тъжен стих

за теб, ръждиво ще напомня.

Отдавна вече не боли.

Ръцете ми не са сиротни.

Сега прегръщам самота

и сякаш в нея съм се влюбилa.

Аз свикнах много да мълча

и в тишината своя да се губя.

 

Все още полупразното легло

в кошмарите си ме приспива.

Не те сънувам. Знам защо -

кошмарите не са красиви.

Ти беше. Като цялата земя

разпукала се, в китната си пролет.

С онези жеравни ята,

с тревиците, едва наболи...

Отдавна беше. В друг сезон.

Сега навън настъпва есен.

Сега тъмнее небосклон

и пее тъжната си песен.

Ще падне мрак. Ще завали.

Земята кално ще притихне.

Ще бъда цялa. И живa. Дали?

I βез тебe животът има смисъл!

неделя, 21 септември 2008 г.

Номад

Тъй тръгваш... както и дошъл си...
Ти имаш вятър във кръвта,
ръце протягам - да те върна...
Но не мога да те задържа...

Номад... проклятие дали е
да бродиш в пустошта навред,
без брод пътеки да откриеш,
а аз да съм... обичаща, без теб...

Зове те жаркото пустинно слънце,
влекат те непознати светове,
но знай - посях аз малко зрънце,
любов във вените, сред ветрове...

Пристигаш... както си и тръгнал,
едва удържаш вятъра в кръвта,
ръце протягам -  да прегърна,
но днес... ще съумея да те задържа...

Остави ме, мълчаливо да обичам...

Стоиш пред мене и потъвам,
във хитрите ти и малки очи,
от тебе поглед не откъсвам,
не сваляш взор от мен и ти.

Не ми е лесно тъй да те обичам,
но остави ме, да те галя със душа,
да въздишам, и да плача скришом,
опиянена, в твойта мъжка красота.

Обожавам те, и знаеш всичко,
което мисля аз във този миг,
остави ме, мълчаливо да обичам...
И само мисълта във мене да крещи.

Остави ме, искам да потъвам,
в очите ти - бездънното море,
да пия аз горчиво, и до дъно,
да моля, още, мъничко поне...

Позволи, да ти се налюбувам,
да изкопирам всяка мъничка черта,
а после в нощите да те сънувам,
потъвайки отново в твойта красота.

Бъди до мен, това от тебе искам,
с очи да ме изпиваш, както досега,
остави ме, мълчаливо тебе да обичам,
да бъда твоя и неповторима във света...

Eдин мъртъв и самотен ден, в който искам те до мен!

Ела, денят е мъртъв и студен.

В таз лунна нощ, с разпусната коса,

приведена над теб,

ще дъхам в твоето "лице",

ще сгрея изстиналото ти сърце -

в таз лунна нощ, под звездни небеса...

събота, 20 септември 2008 г.

Развиделяване

000008620 "Събуждаме се и виждаме как белите пръсти на развиделяването малко по малко се промъкват в спалнята, и ни се струва, че завесите леко се полюшват от докосването им. Причудливи черни сенки безшумно пропълзяват в ъглите на стаята, за да се скрият там за малко. А отвъд прозореца, сред листата птиците вече започват да чуруликат, от улицата се чуват стъпките на отиващите на работа хора, а понякога и въздишките и виенето на вятъра, идващ от хълма и едва чуто бродещ около още спящата къща  - сякаш се бои да не събуди нейните обитатели, макар да се е появил точно за да изгони съня от тъмно-виолетовите му дълбини. Една след друга се вдигат полупрозрачните като воали завеси на сумрака. Обкръжаващите ни предмети бавно придобиват обичайните си форми и цветове и в нашите очи развиделяването връща на видимия свят предишния облик, изкривен от нощната тъма. Призрачните огледала отново започват да живеят своя отразен живот. Угасените свещи стоят на това място, където сме ги оставили снощи, а до тях - книгата, която сме чели преди да заспим, или увяхналото цвете, което сме закачили на ревера си, или писмото, което се боим да прочетем или прочитаме твърде често. Струва ни се, че от вчера нищо не се е променило."
из "Портретът на Дориан Грей", Оскар Уайлд

 

Нощ

Щом затворя очи, мигом всичко се скрива-
избелелите дни се насищат със цвят.
Досега беше всичко в душата ми сиво,
а виж как се роди един пъстър свят!
Топла, нежна мечта ме погали със длани
и нощта като в сън оживя и запя.
Беше мойта душа цяла в огнени рани,
а виж как е красива и горда сега!
Аз не мога да спя и рисувам картина
с непозната луна и далечни звезди.
Нещо в мойта душа безвъзвратно отмина,
но не плача, защото до мене си ти!

Аз съм вятъра

вятърна нощ

Аз съм вятъра, в нощи студени
се нося над всички недостигнати
от мен върхове,брегове...
понякога нежно шептя във съня им..
Аз съм вятъра...
Когато съм силна и бурна,
неустоимо разгарям жарта
огън изричам ,на огън приличам
тогава съм просто жена.
Когато съм тиха и нежна,
по детски обичам ,рисувам
по пясъка ,милвам росата,
вярвам в добри чудеса.
Аз съм вятъра...
Тихият огън изгасям,
от силния правя пожар.
Пустинна и огнена,
жадувам ,бушувам,горя и умирам
във танца на своята стихия...
Аз съм вятъра...
нежния полъх,който докосва едва.
Ако се вслушаш,как ти шептя...
Как ти говоря...
С мен ще гориш...и трептиш..

Есен(но ми е)

Според древната митология на фините есента е жена- вълшебница , събрала слънчевата топлина през лятото в багрите си и даряваща ги на хората щедро и красиво.

8305_0 

Е С Е Н    


  Тя пак  дойде -
жената зряла с име есен.
Донесе златни  цветове,
                               обагри с тях  по начин лесен-
                                   гори ,  ливади ,   брегове .
                                          И замириса на листа ,
                            на дъжд  на ветрове - на есен.
                              На най- прекрасното - жена .
                                        На  северната  есен .

 

_vaahteran-lehti-1

сряда, 17 септември 2008 г.

Когато ме видиш пак пред тебе знай, че аз съм твоя !!!

Това е вече само спомен,
още не те познавах,
беше едно истинско лято,
дните във сън преживявах.

Когато дойде настъпи лятото,
но есента не закъсня
Промени се земята и целия свят,
вятъра донесе дъжда

Ти не знаеш, ти не чувстваш
тази липса
когато дойдеш при мен през нощта,
душата ми тъне в наслада.

Но ще дойде най-щастливия ден,
когато ти ще дойдеш пак при мен!
Но ще дойде най-щастливия ден,
когато ти ще се сетиш за мен!

Когато не си със мене
обхваща ме тревога,
от всичко се стряскам, защото си мисля,
че идваш в моя дом.

Най-тъжния миг на раздялата,
когато си тръгваш
и аз със сълзи на очи се моля на Бога,
дано се върнеш !!!

И ето близо е най-щастливия ден,
когато ти ще си отново до мен!

 

Шизо

Една съм в нощите си с тебе,
а друга - с него през деня,
третия щом видя, всичко в мене пее,
като дете прегръщам нежно във съня.
С един съм строга, справедлива,

със друг, развратна и без свян,
със трети, шеговито-закачлива,
четвърти получава моя плам.
Със друг грижлива съм и домакиня,
нимфетка страстна някой път,

със някой - господарка и богиня,
робиня, служеща на твойта плът.
В живота си навярно съм актриса,
или шизофреничка някой ще ме нарече,
но факт е че свободна съм като птица,

на клетка никой няма да ме обрече.
За такива като тях приготвила съм - ето,
безизразното, сто и първото лице,
груба, мълчалива, тежка маска на която,
чувствата ми никой да не може да чете.

Аз цялата съм ваша , и тялом, и духа ми,
препускащ вихър в чувства океан,
дори да падам - ставам, продължавам,
от себе си аз всичко искам да ви дам.

И само някога, потайно уморена,
аз сгушвам се в прегръдките ти, там,
се чувствам толкоз мила, удовлетворена,,
че цялата разгръщам се за теб, без свян.

Повярвай мои са лицата,
и всичките за теб трептят,
за тебе пее ми душата,
за теб и твойта благодат.

Аз знам, че с мене ти щастлив си,
за теб съм книга, непрочетена дори,
и колкото да я четеш, и я прелистваш,
все нови страници откриваш, знам.

За теб съм радост и опора,
спасение и плам във твоя ден,
затуи дори шизофренична,
обичаш ме, и си със мен.

by mili4ka

За да си бъда същата

За да си бъда същата

пусни ме...

да се налудувам,

да поиграя със плеядата

от мъжките сърца.

Безгрижно искам

да се скитам,

да се нафлиртувам,

а свърши ли театъра

до тебе пак ще спя...

За да си бъда същата

аз първо искам

да съм друга.

Коварна, ненаситна

и разбиваща съдби...

Щом дойде утрото

след нощ

на страсти луди,

преситена до болка

с теб ще ме боли...

И ще си бъда същата.

Тъй вярна, твоя.

Ще чакам тихо,

ако трябва до зори.

А щом се върнеш

и прошепнеш нежно: "моя",

с любов ще те обгърна:

"Спи, любими, спи…"

Сиво

Не може всичко да е винаги хубаво.
И цветното понякога омръзва.
"Държиш се напоследък много глупаво."
А аз живея както ми отърва.
И дишам според такта на сърцето ми.
Без да се съобразявам с нищо.
Издишвам негативната енергия.
И теб със нея...
И сивите ми дни са просто сиви.
В палитрата ми няма розово.
Когато те сънувам - си отиваш.
Събудя ли се - дишам тромаво.

Защо ..

a975c53b31878b4f2d48e89ff56c292a

Не знам защо те няма в моя ден!
Нали това бе нашата присъда?
Не трябваше ли ти да бъдеш в мен
и като сянка аз във теб да бъда?
Защо сега следите ни са две-
нали един бе пътят и една- следата!
Животът ли безшумно ни отне
на дългата разходка красотата?
Животът ли реши, че ти и аз
ще бъдем две разминати вселени?...
Но извървяното остана в нас
и с теб сме вече адски уморени.

Това безкрайно чакане на нещо...

d1d50f046136e3c5a5c28b5f0ac48314

Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.

Я. Кременска

Завръщане

Прибирам се. Посреща ме дъждът,
студен като сърцето ми разбито.
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах
от чужди градове по мен полепна.
Дали се лъжех, но щастлива бях -
зелени стихове в съня си шепнех.
Но днес се връщам. Тихо. Мълчешком.
И спомени ме парят в тишината.
Прибирам се, но вече нямам дом -
заключена и чужда е вратата му. ;(

понеделник, 15 септември 2008 г.

Равносметка

62c30c6b4f91bcc175b5720cc3bb266c

Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам,
не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам!
Не ми прости, че винаги съм твоя-
звезда от някак близък небосклон.
Аз бях една достъпна, лесна Троя,
която падна без троянски кон.
Но бях и слънце огненочервено,
което твойте стъпки озарява...
Ти гледаше ме мрачно, отегчено
и никога не ме видя такава...

Какъв е смисълът да пазя всичко твое,
да нося с мене спомени и вещи,
ревниво да крещя, че те са мои,
щом друг човек по пътищата срещна!
Щом теб дори не те интересува
дали съм жива днес, или умирам,
май по-добре и с тях да се сбогувам.
Какъв е смисълът да те колекционирам?

by adiveil

петък, 12 септември 2008 г.

Последният ми "летен" петък :(

hurry

Всичко хубаво си отиде... не мога да опиша какво ми е след вчерашния момент на прозрение, който все някога требаше да се случи ;( нема вече за кого/какво да мечтая,за кого да бъда красива, трудно ми е да забравя, но се наплаках хубавичко и съм обнадеждена, че с новото начало всичко в живота ми ше се пренареди като ... къща, да - всяка къща се чисти ама яката за Великден и Коледа - един път през пролетта (когато се влюбих) и преди зимата..Дори хората по улиците забелязват тъгата по лицето ми, трудно ми е да си бъда същата - онази щура луда руса глава, мислеща единствено как да си прекара добре.. Петък е и като всеки петък (този иначе толко специален за мен ден) трябваше да съм щастлива от самия факт че е петък, настроението ми требаше да е на макс. Не - не е заради есента или съвсем-скорошния старт на учебната година, заради него е - разби мечтите ми само с 2 думи, изречени толкова спонтанно сякаш отдавна са чакали да бъдат изречени. Боли ме, но няма живот без болка. Поне осъзнах, че мога да обичам и да се влюбя. Прощавам му.. и продъжавам напред..сама,както преди 3 месеца!

четвъртък, 11 септември 2008 г.

Митът за фрaнцузойките

Франция е символ на романтика за много хора по света и знаейки това французите превръщат начина си на живот в стока за продан.
Едва ли някой ще оспори твърденията, че:
-  Париж е столицата на модата и любовта,
- френската кухня е най-добрата в света,
- френските мъже са идеалните любовници,
- а французойките са прекрасни и стилни създания.
Митът за превъзходството на френската жена датира още от 1877 г. - за алегоричен символ на Франция е обявена Марианна – прекрасно момиче, въплъщение на женствеността и духовността. Почетното звание "Марианна" винаги се присъжда на някоя конкретна красавица, която се избира след всенародно гласуване.
Не всички французойки, разбира се, са като фотомодели. Като всички жени и те капризничат, борят се с целулита и плачат над любовните романи. Но без всякакво съмнение имат качества, които ги правят неподражаемо чаровни.


Аксесоари
Разликата е в това, че дори към баналното ежедневно облекло французойката умее да добавя закачливи елементи, които внасят допълнително настроение. Нейна запазена марка е стилното шалче, завързано артистично на китката, на талията, на дръжката на чантата, елегантния часовник и качествените бижута.
Бельо
Всяка истинска жена е готова да похарчи всичките си пари за изкусително бельо. То е истински символ на изисканата французойка, пристрастена към дантелите и фините материи. За нея, обаче избирането на бельо е изкуство.
и не случайно продавачите в големите парижки магазини след всяка Коледа са принудени да сменят хиляди комплекти умопомрачително секси бельо, подарено на французойките от техните любовници и съпрузи.

Диета
Една френска поговорка гласи: "Един сладкиш е един миг в устата, един час в стомаха и цял живот върху бедрата".
Французойката почти винаги е на диета, колкото и да е трудно, поради изобилната френска кухня.е

Мода
Модата е родена във Франция, но за французойката важен е преди всичко стилът и собствената индивидуалност.

Парфюмът
В съзнанието на милиони хора самата дума "парфюм" се асоциира с епитета "френски". Французойката обаче никога няма да си купи парфюм само, защото е модерен. Тя знае, че парфюмът, както и дрехите, са нещо твърде индивидуално. Затова блондинката няма да носи аромат, предназначен за брюнетки, и обратно, но и двете следвайки съветите на великата Коко Шанел, непременно ще пръснат от любимия си парфюм не само зад ушите, но и там, където биха желали да получат целувка.

Пола
Французите се шегуват: "Колкото една жена е по-възрастна, толкова по-къса е полата й". Може би затова французойките носят панталони и джинси, но не защото не разбират от хумор, а защото така им е по-удобно.

Токчета
Те безвъзвратно са останали в миналото. С високи токчета във Франция се изтезават само дамите от кварталите с червените фенери и някои чуждестранни туристки, които са решили да блеснат с издържливостта си. Французойката отдавна е направила своя избор в полза на елементарното удобство: маратонки, мокасини, леки сандали...

Шопинг
Французойката му се отдава само в сезона на разпродажбите. Щом магазините обявят намаленията си , пред тях се извиват дълги опашки. Французойката не жали сили и време, за да бъде хем модерна, хем практична.

Мъжете
Те заемат централно място в живота на французойката. Тя може да мечтае да не се омъжи и  да се страхува от плачещи бебета, но винаги харесва мъжете. А това в действителност означава всички мъже, без изключение – сивокосият продавач на печени кестени, невзрачния съпруг на портиерката, началникът в службата й или дори случайния минувач, с когото се е разминала в метрото. И по всяка вероятност именно в това невинно и денонощно желание да прелъстява е главният секрет на прочутия чар на французойките.

Кафенето
Това е мястото на срещата, което никога не се променя. Животът на французойките е запълнен с дела, но колкото и да е напрегнат графикът й , тя непременно ще прескочи до кафенето поне три пъти. Сутринта, за да изпие едно кафе на спокойствие. През деня с приятелки за да закуси и да уточни вечерната си програма. А вечерта с приятеля си, преди да отидат на кино или след ресторанта, за да изпият по чаша вино.

Най-кратката и прекрасна приказка:

0000043276-article

Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: "Ще се омъжиш ли за мен?"И тя отговорила: "Не!!"
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Край.

Добро утро любими

Добро утро, прошепвам в косите ти, мили
и си тръгвам, тъй както съм дошла
във косите аромата на дивите люляци
утре вечер отново за теб ще донеса

Свърши нашата нощ, сред звезди и жарава
постлала за нас легло от горещо кадифе
разпиляваше със силните си мъжки длани
косите ми огнени, в мрака със цвят на кафе

Не тъгувай, любими, аз в дъха ти нашепвам
нощите жежки и  бурни са само за нас
нашите желания пак ще се срещнат
опиянени отново ще бъдем от нашата страст

Само звездите ще видят, самотна луната
свидетел безмълвен ще бъде тоз час
на стенания скрити, за тебе отплата
на докосване - нежно и бавно в захлас

Мека извивка на тялото, нежното очертание
неповторимите меки черти
ще докосваш с ръцете си, устните, тялото
и ще пиеш от мене наслада до зори

Извор съм аз, на наслада, прохлада
любовта шеметна, твоя, във летния ден
ще потъваш във мен пак и пак, и отново
в моите тайни и мен, уморен

И омаяна в нас се таи нощна вселена
уханна нощта между мойте гърди
капките страст ще попиваш във мене
благодатни и с вкус на звезди ...

Добро утро, любими ...
имай търпение...
пак ще настъпи нощта ...
приласкал ме с любов
като свое спасение
извора вечен
попил на страстта ...
в мрака твой на  неясно мечтание
като сянка на всички жени
пак при тебе ще дойда, спотаена, в мълчание
ще нося със себе си всички мечти
ще прошепна любими ... ще стена отново
ще огъвам се в мъжката страст
ще ридая, ще плача, от любов ще загубя дар слово,
силата ти вечна, мъжка ще ме  покори ...
 
by mili4ka

вторник, 9 септември 2008 г.

Вторник сутрин..оставащо време: 5 дена :(

Coffee cup

Събуждам се аз и си мисля.. за всички онези чудни, незабриви и неповторими неща, които имаха удоволствието да ми се случат това лято...Мдаа, приятничко.. и кафенцето е двойно по- хубаво след като знам, че остават само някакви си 5 утрини докато почне новата и за щастие последна (но не-лека) учебна година. След това няма да имам време да го пия рано сутрин, няма да имам време да глезя себе си и любимите си същества, но пък..остават спомените... и аромата на кафе в съзнанието ми. Винаги мога да ги усетя само с едно притваряне на очите.. ето,отново е лято, отново съм свободна и пак съм там - на голямата тераса, заедно с котката ми, умилкваща се около листата на лозата, под светло-синьото небе и силно-греещите слънчеви лъчи, безгрижна като дете и лека, оставена на летния бриз да нашепва кое ще е следващото ми лятно приключение. Всичко си има своя край - не обичам разделите и сбогуванията, затова ще оставя времето постепенно да премине в есен - един хладен, шарен, мрачен сезон, даряващ със своите нови емоции. Пък.. знае ли се.. току виж се намерило/видяло/срещнало нещо, което да да прибави още една причина за да продължавам напред :)))

понеделник, 8 септември 2008 г.

Сладоледът.. и моя милост :)

МмМмного обичам сладолед на топки !!! Мога да Ги ближа по 300 пъти на ден !!! Ахх как добре ще ми дойдат сега 2 прекрасни голееми  сметанови .. "топки" :PpP Какво като лятото е вече към края си? За хубавите неща няма сезони!

ice_cream_400_0167

Най - голямото изкушение за мен!

Трудно се поддавам на изкушения .. ама много ! Но при вида на това сладоСТРАСТНО "чудо" и ... (разлигавих се)

 

Лъжичката явно за украса са я сложили, аххах :))

 

jellyfish_ice_cream

Е кажете на това как да не му се отдадеш пак .. и пак и пак !!! И пак :))

Не просто удоволствие, а необходимост, сладка лятна награда и, разбира се - антижега средство!

 

Ето един интересен ТЕСТ:

Кажи ми какъв сладолед обичаш и ще ти кажа какъв си

РОГЧЕ

Този тип сладолед се предпочита от хората със силни чувства, които не се лишават от нищо. Огризват и хрупкавата част на вафлената фунийка. Който предпочита този тип сладолед, е капризен човек.

НА КЛЕЧКА

Който обича този сладолед, е предприемчив и любознателен човек,  обичащ промените. Освен това този тип хора обичат винаги да имат нещо, с което да си играят (клечката).

НА ТОПКИ :))

Подсказва за независим характер, за човек, който обича да вкусва от новото веднага, убеден, че не трябва да се чака. Или с други думи, предпочита се от хората, които не обичат да чакат.


БИСКВИТКА

Почти наподобява закуската за училище, приготвена от мама. Предпочита се от хората, които имат нужда от обич и от непрекъсната сигурност.
                     КУПИЧКА

Това е единственият сладолед, който не е в свободен и разлят вид. Предпочита се обикновено от хората, които никога не оставят нещата без контрол, които не обичат да мърсят ръцете или дрехите си, които предпочитат винаги добрите маниери пред всичко останало. Това е сладоледът на вечно самоконтролиращите се хора.

Mъжете и бирата

4a36a1ee96f2d1ed6eaa583ed9f50ce2

Дали бирата е по-добра от мъжа?
1. Бирата никога не оставя дъската на тоалетната чиния вдигната.
2. Бирата издържа повече от 7 секунди.
3. Бирата не очаква да сготвите вечеря когато не сте гладни.
4. Бирата не и пука кога отивате на пазар.
5. Бирата няма нищо против когато майка ви идва на гости.
6. Не можете да забременеете от бира.(спорно ...)
7. Бирата не харчи парите си за Пейбой.
8. Бирата не хърка.
9. Бирата не трябва да спи на отворен прозорец.
10. Бирата не се оригва и не изпуска газове.
11. Лесно се намира хубава бира.
12. Бирата не се цупи.
13. Бирата винаги може да ти повдигне настроението.
14. Бирата не ви крещи когато одраскате колата.
15. Ако бирата свърши преди вас, то винаги може да вземете още и още...
16. Бирата е приятна на вкус. (тук мога да поспоря)
17. Бирата няма лош дъх сутрин.
18. Разпенената бира е за предпочитане пред разпенен мъж...
19. Дори малката бира може да задоволи жаждата ви...
20. Бирата ти е вярна до дъното на бутилката си.                    Източник: birata.com

Не пия бира (както и друг вид алкохол) и дори след тези 20 точки не бих заменила мъж за бира. Да пиеш бира е мъжко занимание и никога самотно, така че - драги мъже пийте си бирата и все пак - леко с количеството, "позабременели" ви не ща :)) И запомнете:

Не бирата прави мъжа, а мъжа - бирата !!!

3af0e78e96a4a04fe086c5b704f5486d
И нещо интересно за мъжете...
1. Приятните и добри мъже са грозни.
2. Красивите мъже не са приятни и добри.
3. Красивите и приятни мъже са гейове.
4. Мъжете които не са чак толкова красиви, но са приятни нямат пари.
5. Красивите мъже без пари преследват нашите пари.
6.  Мъжете са като  хубавото вино,  Вначалото са гроздови зърна, и е наша работата да ги смачкаме, и да ги държим на тъмно докато узреят и се превърнат в нещо с което ще ти  е приятно да вечеряш.
7. ИМА ЛИ НЯКОЙ НА СВЕТА КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ МЪЖЕТЕ?
8. Мъжете винаги искат това което не могат да имат.

Предупреждение! Прекалената консумация на бира може:

  • да Ви докара до убеждението, че бившите ви гаджета мечтаят да им позвъните в 4 часа сутринта;
  • да Ви създаде илюзията, че сте по-силен, по-красив и по-умен от якия младеж до девойката отдясно;
  • да доведе до забременяване;
  • да ви накара да мислите, че шепнете, когато всъщност не шептите.

Добра, лоша или умна - преценете сами!

 

Добрите

Лошите

Умните

губят своята
девственост:

през 1вата брачна нощ

при 1вия удобен случай

по 2-3 пъти

губят  я с:

с мъжа си

с пиян съученик

с вибратор

дават се:

по любов

за пари

когато сами поискат

четат:

приказки

"Камасутра"

медицинска енциклопедия

вярват на:

мъжа си

не вярват на мъжа си

не вярват на никой

от мъка те:

плачат

пият

тръгват по магазините

комплексират се от:

размера на гърдите си

слагат си силикон

гордеят се с това,което имат

Те си:

бродират вкъщи

висят по дискотеки

сърфират в интернет

умеят да:

готвят

поръчват

са на диета

владеят:

чужди езици

майчиния

своя собствен

отнасят се към секса като:

задължение

развлечение

част от живота

взимат си в киното:

пуканки

презерватив

червило

чакат:

принца на белия кон

милионера с черен Мерцедес

знаят, че и 2та персонажа са измислени

спят:

с пижама

голи

в зависимост от ситуацията

търсят:

ерогенните си зони

те пък си ги знаят

вярват, че неерогенни зони не съществуват

верни са на:

мъжа си

любовника си

на себе си

обичат:

всички деца

само пълнолетните

своите

не обЛичат:

миниполи

бельо

минипола на работа

пекат се на слънце:

с бански

топлес

на сянка

имат:

работа

спонсор

свой бизнес

вярват в:

чистата любов

платената

качествената

7 неща, които ...

... не знаеш за мен

Аз мога да съм ледна като вятър,
от който да се случи да настинеш.
Аз мога да съм вярна. Да те чакам.
И неочаквано от теб да си замина.


Аз мога да съм силна като камък,
на който уморено да приседнеш.
Аз мога да живея в пищен замък
или да бъда много, много бедна.


Аз мога да съм нежна като котка,
която вечер в скута ти да ляга.
Аз мога да съм всичко във живота.
Дори смъртта. Когато се налага.

неделя, 7 септември 2008 г.

събота, 6 септември 2008 г.

Paris, J'e taime


Mммм, идеалното място за секс ... и още нещо :P


Всико започва от тук .. къде свършва ли? Хм.Ше разбера един ден!


Как ми се иска да се вкаменя на мястото на статуята, хихи =)


.. през птичи поглед


Френска целувка .. ооо и не само!


Обичай ме - по френски :PpP


..беше мокЪрР влажЕнН френски следобед,едва ме дочака, но дойдох.. и послее..айде айде продЪлжете надолу със снимките (може и някъде там да е продължението =)


Тук някъде са ме правили преди 18 години, хихи =)


Ооо-у Шан-зе-(б)ЛИЗЕ-е-е ...някой ден ще дойда аз да попея и посФиря на теб мхммм:P

Τи и аз..само 2мата,само тук - завинаги (или айде поне за малко..)


Ахх в такава нощ.. и на такова място, спи ли се?


Денем си прекрасна, но вечер - още по..люби(мА) Айфелува куло =)


"Никой не може да ни отнеме Париж! "

Коктейл от емоции


Усещане за синьо лято
вятърът, разпилян по вълните,
коктейл на пясъка,
секс на плажа..
една нощ, дълга колкото две
мирише на водорасли ... =)

Следобедно мечтание



мечтите ми са вятърът в платната
на моите кораби,
те са пясъкът между пръстите ми
и вълните, които се опитват
да се закачат на бреговете ми,
но не успяват
и се отдръпват по-самотни и от мен самата,

мечтите ми са моето спасение.

Мечтите ми
са под звездите или понякога на свещи,
винаги са с чаша с мартини и черешка,
винаги звучат като джаз след полунощ,
винаги ухаят сладко на кокос и ванилия,
винаги са меки и гладки,

мечтите ми
ме обгръщат цялата,
но когато ми е самотно,
мога да ги прегърна и да не чувствам
леглото си
празно

Без всичко мога

Изтръпналите устни ли ти промълвиха,
че те обичам... и желая да съм твоя...
или сърцето ме издаде с песен тиха,
че с теб горя... изгубила покоя...
Желая те... О, как мечтая да те имам...
за мъничко поне... във теб да полудея...
В прегръдките ти нежно да притихна,
със теб да се преситя, и да онемея...
Тъй гладна съм за теб... и непонятно
туй чувство и за миг не ме оставя...
Копнея да съм твоя, в необятност...
във твойте мисли всичко да забравя...
Искам те... Дали поредна си заблуда,
но с теб ще продължавам да живея,
в теб се преоткривам, нова, друга,
в нощите безсънни с теб копнея...
Мога ли без теб да продължа нататък...
Знам че да... но ще остана празна...
чувствата горят ме цяла, без остатък,
и не желая непотребни да останат...
Мога ли без теб?... Без всичко мога...
Но не искам точно тебе да забравя...
Знам - ще ме боли, ще изнемогвам...
Но прости ми, обич - тебе няма да оставя..

by mili4ka

Красотата [...]


Вътрешната красота е най-важното у човека ... Останалото е твърде преходно. За това, тя е на пиедестал. Хм, дали наистина е така? Има ли вътрешна красота Баба Яга и ако ДА, тогава защо е олицетворение на детския ужас :)) Ако смятате, че няма, пак помислете, познавате ли тази дама ...

"Красотата е повече от едно красиво лице.
Janine Weger"


"Изворът на истинската красота се намира в отношението на човека към самия себе си.
Titus Lenk"


"Красотата започва с възхищението.
Anke Maggauer-Kirsche"


" Красотата е геният на материята.
Christian Friedrich Hebbel
"

Mузика .. и секс

Има музика, която съблича порите, която ги гали с ноти, разтваря ги и пренарежда плът в различно състояние на духа. Която разкъсва морални норми като дрехи, която усилва градуса на питието, което в случая е само оправдание за непознатото поведение на изкушения или изкушения от дяволската музика.


Съботно - утринна доза кафе



Аромат на кафе

Г. Стефанова

Черно кафе...
Душата ми е
къдрокосо негърче,
което яде банани
на плажа на времето.
В очите му плуват
тропически риби
в лагуната от спомени.
Черно кафе...
Събувам обувките
на чувствата.
Късно...Вече мазол
ми направиха-
кървяща,
малка люспа.
В раковината
на отминало лято
шуми морето
на любовта ни
и залива...,
залива...,
залива
очите ти.
Смеят се
коралови устни -
вятърът се шегува.
Шепа пясък вали
над съня ми
и ухае на черно кафе.

ЕлаАа ... !!!

Аз очаквам две длани ,
устремени към моето желание,
очаквам две устни
да отпият от моя копнеж.
Аз те чакам! Ела!
Дай ми още живот.
Аз жадувам за пръсти,
които влудяват
и за думи, молби и желания.
Като чаша кристална,
удавена в бялото вино.
Аз те викам - ти знаеш защо.
Дай ми сила!

Аз те искам до мен-
да се впиеш във моята плът
и да викаш, да молиш, да бъдеш
само мъж,
който иска жена-
мен и сега.

Ела!

А трябваше да си до мен сега ..


Все още те сънувам,
изгаряща в ръцете ти...
Не искам да сънувам!
...а тук до мен да си.
И..мен със теб да слея.
И... теб във мен да влееш.
И пак да знам, когато се събуждаш,
изпълнен с мисълта за мен.
Да си отново моето момче
с усмивка в сините очи.
Да знам кога си тъжен.
Билета пазя още!
И няма миг след онзи миг...
Но знаеш, че до днес не се обърнах...
не попитах защо...
Искам пак да съм ЧУДОвището!
Твоето любимо.
И да усещаш разкъсващата болка във главата си,
когато...
В МЕН!
Все още те обичам!

петък, 5 септември 2008 г.

... Koй подхвърля трохите на изкушението?

И защо винаги към този, който сме считали за най - неподходящия? Един сън, повлякъл след себе си цяла поредица от сънища ..

През половината от дните ми не мога без теб.
В останалото време ми е все едно къде си и дали скоро ще те видя пак.
Това не е въпрос на морал, а на издръжливост.
Издръжлива бях, преди да те срещна ...

ДЪЖД

Петър Чухов

Прашките окачени на балкона
събират вода
след като цял ден са събирали слънце

слънце и дъжд
дъжд и слънце

кръговрат на водата в природата
между двете
полукълба


Малко дъждовно, малко мрачно, но! петъчно :)))

Има ли такова "животно" - свобода на влюбените?

Не можем с теб един без друг, не можем.
Усещам как душата ти тревожна
отчаяно в гърдите ти се блъска
и свойта свобода напразно търси.
И моята веднъж ли си помисли,
че свобода, ах, свобода и липсва...
А всъщност никой никого не спира
самичък своя път да си избира.
И никой никого не ще упрекне,
ако напусне нашата пътека.
Но спра ли те, но викна ли: Стой тука!,
душата ми от тебе ще избяга.
Свободни сме, съвсем свободни ние.
И в туй е скрита страшната магия -
със свободата дето сме си дали,
с теб неразривно сме се оковали.
Н. Захариева

Черно ми е :(

Черно ми е, обич,
пред очите...
Как да продължавам
да живея?...
Всеки ден сивее,
а мечтите,
да успея...
Тежко ми е, обич,
на сърцето...
Тъжно е без тебе,
непривично...
Сълзите се стичат
по лицето,
капят и не спират-
нетипично...
Трудно ми е, обич,
непосилно...
смеха изгубих
тъй вълшебен...
Усмивката ми мила
претопи се...
Загубих те...
а тъй си ми потребен...


by mili4ka

Ще простя ли?

Чакам те...
Навън се мръква...
все по-студено става...
и вали...
Чакам...
а във мен помръква...
не идваш, няма те...
и от това боли...
Чакам те...
по мен се стичат
капки дъжд,
а може би сълзи...
Тихо е...
край мен потичат
реки от болка...
а дъждът ръми...
Чакам те...
край мен минават
непознати
във забързани коли...
Гледат ме...
и подминават...
сянка в тъмното...
но как боли...
Чакам те...
и не се крия...
и къде ли,
щом навсякъде вали?...
Тъжно е...
но как да скрия
сълзите
в очакващи очи?...
Чакам те...
дъждът измива
последният ми грим
по тъжното лице...
Бледо е...
не го и крия...
вали и вътре даже
в нараненото сърце...
Самотно ми е...
но ще чакам...
ако трябва още...
чак до сутринта...
Сигурна съм,
че ти трябвам...
А ти...
Ти просто още закъсня...
Чакам те...
дали ще дойдеш...
безмълвна съм...
и празна от тъга...
Тихо е...
та чак потръпвам...
сякаш няма ме...
щом с мен не си сега...
Чакам те...
край мен минава
поредната
забързана кола...
Спира...
и към мен се приближаваш...
В този миг аз знам -
ще ти простя!

четвъртък, 4 септември 2008 г.

от тефтера на Деса Поетеса

Стара къща, кълдъръм, чардак,
Здравец в китен заден двор
Мили мой, не се чуди, а пак
Засаждай в мене своя… бор!
***

блее вакло агънце в кошара,
теленцето на майка си мучи,
о, как желая днес да изпреваря,
и да ти кажа: Мили мой… кърти!
***

засвири дядо Матю на кавала,
а до него седна вярното му куче
ах, любими, иска ми се до премала
да свиря аз на твоето… дудуче.
***

баба Кера ранни ранини ранила -
пържи топли, пухкави мекици,
не ставай, мили, а събирай сила
върху топлите ми, меки… спици
***

нагазил във водите пълноводни
ловиш ми риба, с въдица и кеп,
звезда във мен засвети пътеводна-
да уловя се с две ръце за твоя… РЕП
***

Проникновено

Проникваш в мене - бавно, нежно,
в душата, тялото, плътта,
проникновено, мило, неизбежно,
в мислите, тъгата и дори смеха.

Проникваш в мене от години,
задълбочено, бавно, хладно - остър нож,
забиващ се проникновено...
а в сънищата влизаш нощ след нощ.

Проникваш в мене тихо и вълшебно,
тъй бавно във душата ми пламтиш,
а опознавайки я постепенно,
нито веднъж не ме осъди ти...

Във страсти пагубни потънал,
в страдания, безсилие и яростна тъга,
под кожата, уплашено настръхнал,
да избягаш никога не пожела...

Проникваш в мене, тържествуващ,
узнавайки за всичко скрито в мен,
защото ти си мой и съществуващ,
мой делник си и празника си в мен.

А знаеш колко трудно се опазва
блаженството ни и единността
от хорска завист неизбежна,
от хорска злост, делничността...

Прониквайки във мене тъй дълбоко,
очаквах неизбежен, мрачен ден,
във който ти ще се откажеш,
и може би ще тръгнеш отегчен...

Не! Този ден не ще настъпи!
Защото аз съм твоя, в плен...
Защото ти си мене, аз съм тебе,
защото заедно сме - ден след ден...

by mili4ka

Глътка

Добре дошъл, вратата отвори
ела до мене, тихо приседни...

Във очите ми прекрасни
спри се, смело погледни
боязливо-мил, невероятен
разказваш ме за първи път...

Загадъчен и романтичен,
откровено смел, без капка свян,
таен, бурен, нетипичен,
страдан, мой и пожелан.

Отвратително-прекрасен,
дългоочаквано мечтан,
приказно-невероятен,
среднощно тайничко желан.

Мой ли ще останеш,
или за друга си предназначен,
в дълбините ми опасни
знам... че ще останеш с мен...

Спри се, смело погледни,
тайната не ще е дълга...
смирено-тих и търпелив
постепенно тебе ще погълне...

Гола праскова

Апетитна, дъхава, узряла,
сочна, румена, без мъх,
галиш я в дланта си цяла,
впиваш устни, спира дъх...
Свежестта й в теб потича,
ароматна сладост, пиршество,
капки еликсир се стичат -
вкус, амброзия и тържество.
Глад за още се усилва,
разумът… потъва в мрак.
Вътрешен копнеж пулсира
да я вкусваш пак и пак…
Здраво в нея вкопчил устни
соковете в теб преливаш,
свежи, дъхави и вкусни,
в тялото си страст наливаш.
Знам добре - насита нямаш
паднал в плен на сладостта,
и обсебен пак посягаш
между мойте… клони и листа...
by mili4ka

Тази стая...

Погледни ме...
В тази стая
няма други...
никой, освен нас...
Слушай ме...
Замира времето...
сега сме двама
само ти... и аз...
Докосвай ме...
Дари ме с лудост,
да бъдем с теб
пробуждащ се вулкан...
Целувай ме!
Вкуси онуй, което
предвкусвал си
у мен, мечтаеш да ти дам...
Обгръщай ме!
Сами сме... само двама...
Прелей се в мен...
и забрави за свян...
Жадувай ме!
Тъй както друга няма
от мен опиташ ли...
не вярваш, но аз знам...
Усети ли?
Тъй тясно стана
и сливат се телата ни
трептят...
Почувства ли?
горим със тебе двама...
от обич сетивата ни
пламтят...
Не виждаш ли
как в миг обгърна ни
разтърсваща и розова
мъгла...
Не чувстваш ли
телата ни прегърнати
отпуснати във сладостна
нега...


Само тук, във тази стая
няма кой да разбере,
няма кой да ни осъди,
няма кой и да ни спре...
Само тук, сега, сме двама,
само тук, сега, едно...
само днес, а утре няма...
Утре... ще се питаме:"Защо..."

Развратно

Желая всеки път развратно да те имам,
и да крещиш до богохулство в мойте слабини,
със теб раздираща и страстна се откривам,
бушувам, лея се, безумно е - но в мен си ти...

Желая всеки път неземната наслада...
и сладка болка искам да ми причиниш...
По-силно! И по-мощен... Как желая...
Светица съм, но в грешница ме извиси...

Развратен си... как искам таз поквара...
Бленувах я, сънувах, всяка нощ...
Развратна съм... води ме към безкрая,
до тебе съм, така развратно-лош...

Разлей се в мен, и ме обсебвай цяла...
тъй както знаеш, можеш, и го чувстваш ти...
Гори ме, обладай до дъно мойто тяло...
Потрепваш... виковете... Не, не ме боли...

Превърна ме в развратна ненаситница...
безумно-сладострастна... истинска жена...
Отдавна се отдадох в твоите обятия...
желая те развратно... Имай ме сега!
by mili4ka

Ш`ти пристана!

Многу мислих. Ма съдбовну.
Зор... чак мозъкъ ми пришки фанъ.
Ма напъвах съ... върховну,
пристраших съ май... шъ ти пристанъ!
То... дубря, чи мъ съгледа.
Инак - мойши да пудмина.
Кват` съм чат-пат разнугледъ,
апък ирутичнъ - за дузинъ...
Види съ - ирген ут сой си -
ша сми ликъ и приликъ,
ш`си пудхождъми - ни бой съ,
дажи "муцкъ" шъ ти викъм.
Убав си, ирген си, к`во ти й?
Снажен, строян и наперян...
И Энтелегентен, пък и готин -
друг кат` тебя дека ша намеря?
То... живот ли йе, ша знаиш,
да съ кършъ вечар по пилоня,
и прустаци - к`во ги праиш -
зеят и берът душъ у силиконя...
Иширети колку многу дадъх -
никуй нищу не подьема...
Айди... другити шъ мъ прущавът...
Искъм та! И... шъ тъ взема...
Искъм да съм веки думакиня!
Пучитеннъ и добра съпругъ!
Ша та глезя, ш`та поя с ръкия,
и ни шъ съ сетиш хич зъ другъ!
Зестрътъ ми... май не й гулямъ -
муръфети вредни все владея,
френски, шведски - пу пруграмъ,
и... къдету искъш ша та сгрея!
Инък съм си... дяволитъ -
мъж кат` душнъ - узвирявъм,
ма ша стана вОда ненапита,
зарад теби само - к`во да права...
Зимъска ш`та топла с чуству,
многу буйнъ съм, гуреща...
мойтъ обич си й изкуству -
саму здрав да си насреща...
Гледъм та... пуизпути са...
май чи взе да ти призлява...
Чакай Муцкъ - съвзими съ!
То... ни съм ти ощи пристанала...
Айди с`я... да ни избягъш...
зимай мъ, и да си одим...
Вънкъ е студену сякъш,
ама с тебе много, много ша са потим...
by mili4ka

Le coffee!


"Кафето е стимулат за сексуалното желание, пише електронната версия на испанското сп. "Еn buenas manos".
След излследване, е доказано че мъжете, които пият редовно кафе, са по-активни сексуално и по-рядко имат проблеми с ерекцията. Това е така, понеже кофеинът, който се съдържа в кафето, увеличава сексуалното желание.
Той стимулира централната нервна система и подобрява сърдечния ритъм и кръвообръщението."

http://health.actualno.com/news_94257.html

Време е за еротика май

Безсрамна съм,
когато те желая лудо,
когато дрехите танцуват,
самотни нейде в ъглите
на стаята ти,
надничайки през рамо
към телата ни,
оставили ги без пълнеж
и закачалки.
Безсрамна съм,
когато ме прегръщаш жадно,
когато пръстите изследват
настръхналите форми
на женствеността ми,
а шепите измерват
обема на гърдите ми.
Безсрамна съм,
когато любим се захласнати,
когато слънцето прокрадва се
и изсушава
излюбените капчици роса,
и се прегръщаме в омала
на прозореца -
напук на зорките съседи.

© Мая Великова Попова

Бира и ЛибоФфФ :P

Не е мое, ма ми е любимо
Моджи и да сте гу чели веке, ама нейсе


Л И Б О В Н О
от какъ ти
(ут горнята махла)

Ина такава съм са размичтала,
ублегната ду нас на старата върба,
де твойту име със пирон съм издълбала,
плюс мойту...е равну туй на либуфта.

На аритметиката ко ли й разбирам,
Ни зная дажи колкуй две плюс две,
убачи гато либуфта да ма путпира,
това ни мъ изпритиснява вуубще.

Ни ша квадратен корен да ти вада,
ни ф дроби шти зацепа целити числа.
Тя либуфта е чиста-проста кат ливада,
със цъфнали извътре тук-таме цвитя.

Събирам та, ни мога та извадя,
ниту със минус, ниту със ръжен,
ут тойзи огин дету ми гу стъкна,
ачи звезди да ми са мяркат пусред ден.

Ъх, за ко ни бях пуне кат самодива,
чи с фуста бяла да ти ръгна у съня...
Пък ази съм устатна и ни ми утива,
Кат зина мязам същу на ина ламя.

Ни знам напрау вечи ко да прая
и кък да млъкна да ни та гълча.
Да зема с билки ли да та умая,
ма кък са сгъва билки да бере ламя!?

И на, сида и съм са размичтала,
биля пирона ми ут писани са изтъпи...
Наместу билки пак коприва съм набрала,
ку ми са мерниш, малеей, швидиш ти!

Вятърна молба

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!

Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....

Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.

Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!

Р. Симова

Имало някъде някога ...

малка принцеса една,
тя танцувала с вятъра,
после летяла със свои крила.
Имало, имало!
Хора всякакви!
... и станало точно това:
Някога някъде хората всякакви
прекършили на принцесата двете крила…
Плакала, плакала! (така е понякога)
Чул я вятърът и донесъл от някъде
(къде е това?)
две нови и бели, на гълъб крила!
Чудеса!
И днес има (както и някога)
малка принцеса една,
тя танцува валс с вятъра
и го прегръща с на гълъб крила!

(nellka)

А устните ми шепнеха от ... крясък

Навсякъде по тялото ми лепнеше
сладникавата радост на езика ти.
Звездите бяха луди голи грешници.
Лианно по луната се увиваха...

Измисляше ме с пръсти. Безпогрешни.
И ставах съвършена. Мокра. Пясъчна.
Скалите бяха твърди като лешници.
А устните ми шепнеха от... крясъци.

Треперех като пламъче на свещ -
нахъсано достигаш до бедрата ми.
И ставах твоя дива лятна вещица.
Болеше... твърдостта на сетивата.

Постигаше ме, но не ми се бягаше.
Горещо е навън. Отвътре - топло.
Вълните тихо мъркаха полягащи,
а вятърът приличаше на котка...

... Как хубаво го е казала Pin4e ...

Утрин .. мирис на кафе ...


Кафе в прекипяла прегръдка с ликьор амарето,
под шапка от бита сметана в екстаз...
Какво става в чашата? Всички чуват морето,
сякаш напуснало своя ренесансов атлас.
Чуй, кипи Адриатика слънчева! Как да я спрем?
С тънка тайна на тъмен и дъхав бадем.

(Белла Италия)

Той отпива от чашата, скрила у себе си мрака...
Пие още и още, защото и сметаната знае,
че кафето е толкова дълго, колкото той трябва да чака
жената, която непременно ще дойде накрая.

(Американско кафе със сметана)

Боя се, че знаеш ...

Ако знаеше как без дъх се ослушвам –
През целия град, заледен и пустинен,
През кости-антени и пранета опушени,
През хъркащи спални и екрани изстинали,
През човека до мене,
През нощната яма –
За да чуя – с кожата си – твоето сърцебиене,
За да усетя – сляпа – съня ти, в който ме няма...
Ако знаеше как душата ми тихичко вие
Сред безлунната пустош на стаята,
Ако знаеше...

Боя се, че знаеш.

Ст. Пенчева

Прилича на неделя

Под роклята ми стройна се издигат
гърдите ми – двуполюсно-студени.
Краката ме държат. Но все не стигам
до тебе, а далече съм от мене.

Косите на пътека не разделям.
Разделите са липса на пътеки.
Понеделник ми прилича на неделя.
Неделята е празна като лейка.

Зад стихове - огради, като куче
се притаявам зла. И упорита.
В тръпчинките си няма да се случа.
И все ще си оставам придобита.

В картините, които не рисувам
изгубих светлината на боите.
Напрягам устни. Никого целувам.
Не се научих да харесвам дните си

П. Йосева

Kak ли ни се смеят ..

Как ли ни се смеят
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
И писма си пишем
Пълни с думи ласкави,
И сме се подписали
Във снега и в пясъка,
Крили сме за спомен
Листи жълто-алени...
Сигурно сме смешни
Като изкопаеми
В тоя век на разума
И на лунни полети —
Как ли ни се смеят
Тия, дългокосите,
Тия, късополите!
И не знаят, бедните,
Колко ни е хубаво
Да сме несъвременно,
Старомодно влюбени...

Станка Пенчева

Miss you

Във жълтата пауза на светофара след поредната безсънна нощ;
в мъртвите секунди, докато те няма, и втренчения поглед в нищото;
в мократа възглавница; в усмивката дошла от никъде за теб;
в демотивираното на моменти безразличие да изглеждам някакси;
в глупостите и шегите, чрез които заблуждавам всички колко съм добре;
в празните учтивости, във лицемерното търпение със другите;
в зъбенето срещу всички обстоятелства, във оцелялата надежда на инат;
в стиснатите устни от умора и отчаяното обезверение във себе си;
в жаждата да те очаквам и завистта по детски, че те деля с когото и да е;
в свещичката, която паля за двама ни и молитвата за общо бъдеще;
в щастието през сълзи, защото съществуваш и те има именно за мен;
една-единствена дума е просмукала битието - липсваш ми...

Рейни

Отведи ме, моля те!

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
Или само с поглед ме издърпай нанякъде
Скрий ме в шумните улици на града милионен
или в твоите спомени.Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали – иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твоето „Обичам те!”.
Отведи ме оттук!
Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по Дявола!
Трябва някъде място такова да има- за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук! –
С чиста съвест продавам душата си!

М. Петкова

Много здраве на ...

Aз те вбесявах,
те те укротяваха
на нокти те изправях,
те ги пилеха,
когато падаше
аз те спасявах,
докато гледаха те отстрани
и се подхилваха
спасително въже бях,
пояс,
лодка,
пристанище,
за ураганите,
друг път бях
просто стара котва,
житейска скука,
гнила ябълка,
не ръкоплясках,
не подсвирквах,
не ти постлах червен килим,
понякога дори те сритвах,
и аз участвам в твоят филм,
във малка роля
с две три реплики
играя
някаква си там,
пролука бях
в завеси прашни,
в пиеса с име де да знам,
направих го защото исках,
защото аз
така реших,
защото бях безумно истинска
не мен,
а себе си лъжи,
когато трябваше проклетнико
бях заден фон
от кадифе,
бях муза
или бясна вещица,
дори ридаещо дете.
Е уморих се,
стига толкова
приличам на впрегатен кон
привикнах да избягвам бездните
и да вървя във коловоз,
омръзна ми и тази сцена
и репликите
и актьорите.
Изчезвам - да ти е простено.
и много здраве на дубльорките.


midnight_witch

!!!

Да се довериш на човек е най-голямата грешка, да вярваш в доброто начало у хората е наивно, а да се надяваш, че се променят е необяснима глупост!©

Среща


С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

Дамян Дамянов

Проветриви мисли

" Има неща тъй хубави, че всички хора са способни да ги забележат и да почувстват хубостта им; има неща, хубави, които ни навяват скука; има хубост, която всички чувстват, от която всички се възхищават, макар не всички да разбират естеството ѝ; има неща, които са тъй изящни, че малцина са способни да схванат всичката им красота... " / Ларошфуко /

" ... ах, колко томове, колко томове биха се изписали, ако човек искаше да изброи всички опустошения,нанесени от пълната тъпота..."
/ Борис Виан /

" За да придобиете растящ и дълготраенпрестиж в обществото, е хубаво, ако имате
талант, още в младостта си да нанесете на обичаното от вас общество силен ритник в
десния крак. После станете сноб."
/ Салвадор Дали /


" Колко убийствено скучен е животът на хора, които от леност или плахост отиват
направо с кола у приятели, с които са се запознали, без отначало да са мечтали за тях
и без никога да са посмели да се отбият пътем край нещо, което ги привлича! "
/ Марсел Пруст /


"Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си... "

/ Франсис Скот Фицджералд /

сряда, 3 септември 2008 г.

Ще бъда дива дива есен ...



Ще бъде наша дива, дива есен...
За тебе всичките сезони ще сбера...
Ще галя, като нежна тиха песен...
Ще упоя най-нежните ти сетива...

Ще бъда пролет - устремена, буйна,
ще разцъфтя за теб, за да те преродя,
ще бъда топъл дъжд, криле безшумни,
останалия лед в сърцето ще стопя...

Ще те горя кат` жарещото лятно слънце,
по тялото ти ще оставям кървави следи...
Ще паря под нозете, в тялото, кръвта ти
от моя слънчев огън докато заври...

Ще бъда златна, есен пъстроцветна,
ще събера докрай плода на любовта...
Ще те вплета във танц - феерията цветна
душите ни във страстен свят ще отнеса...

Ще потреперваш само в моите прегръдки...
И лед и студ не ще сковат те като мен...
Във преспи ще затънеш - нежните целувки,
не ще усетиш зима... нито вятъра студен...

Във мен ще сещаш всичките сезони...
И зима съм, и лято, пролет... есен...
Вихрушка съм, преплела в твойте клони
страстта... като далечна дива песен...

Почти "невинно" ?!

Докато правех нещо.. ми дойде следната мисъл в главата... като се има предвид какво правех не мога да си обясня как точно за това се сетих, но както и да е... реших да го споделя..
Та...

Питам се, когато ти се отдава възможност да направиш нещо, от което да се чувстваш горд и смел, правиш го уж за някого (промерно някакъв голям жест към някой важен човек за теб, да кажем за гаджето или за добър приятел), но всъщност го правиш за себе си, изкарзваш го безрезервна постъпка, а всъщност е режисирана, обмислял си варианти на нейното изпълнение десетки пъти, но просто не си имал възможността да я реализираш по простата причина че не е имало човек до теб, който да я предизвика, и който ще я оцени и възвеличае... който ще ти е благодарен, ако не в дадения момент то след време. Нямал си катализатор. И веднъж когато това се случи, когато перфектната възможност дойде, ти дори да си уж "прекрачил себе си" пак вътрешно си горд а външно отдаваш постъпката си в чест на някой друг...
дам.. наистина доста добър въпрос.. Ако направиш нещо добро за някого, но с цел да се издигнеш в чуждите очи.. до колко това нещо е добро?
Дали това, че си помогнал автоматично ти дава правото да се възгордееш и да парадираш до някаква степен или смисълът на стореното се губи поради нечистите ти подбуди..
И въпросът е - кога правим нещо истински ЗА другия без да се гордеем от себе си, наистина безрезервно... безплатно дет' се вика, без да очакваш нищо насреща. И колко хора са склонни да си признаят, че през съзнателния си живот никога не са били водени в действията си безкористно, а от "задни" мисли и с няколко хода напред на ум. Естествено ще кажете, че това е неизменима част от живота ни, но дали пък няма хора, които да живеят именно по този добронамерен "чист" и благороден начин?

Представете си го така, образно казано:

АЗ(голям жест, много усилия и тнт) >>>>>НЯКОЙ(благодарен) =0

172/173



"Скъпи дневнико,
Зная кой е той. Зная със сигурност кой е и какво е БОБ и ще трябва да го кажа на всички. Ще трябва да го кажа на някого и да го накарам да ми повярва.
Някой е късал страници от дневника ми – страници, които щяха вероятно да ми помогнат да проумея... Страници с мои стихове, изписани докрай страници, които принадлежат само на мене...
Толкова се страхувам от смъртта...
Толкова се страхувам, че ще ми повярват едва когато заема онова място в мрака, което за жалост сигурно ми е запазено... Моля те, недей да ме мразиш. Никога не съм искала да видя могилите и огъня. Никога не съм искала да виждам и него, или да го пускам да влезе.
Моля те, дневнико, помогни ми да обясня на всички, че не исках да стана това, което станах. Не исках да си спомням за него, нито за нещата, които се случваха... Направих само онова, което би направил всеки в моето положение...
Направих възможно най-доброто.

С любов: Лора

P.S. Ще те оставя на сигурно място – при Харолд. Дано с тебе отново се видим. Повече не мога да продължавам без наркотик. Просто не мога. Трябва да стана безчувствена."

http://www.youtube.com/watch?v=7oDuGN6K3VQ

Еротично


От там…От древното езичество
започва този лов.
Светът е пълен с електричество ,
наречено любов.

Любов - брутална или ласкава…
Омайва….И боли…
Опрашват цъфналата праскова
набъбнали пчели.

И котето - същински бащичко,
мяука без предел.
Кокошките събуха гащички
пред пъстрия петел.

И към козата се насочи
козелът як и стар.
И дядо Петко пак прескочи
съседният дувар.

Две буболечки сляха гръбчета
и трета се роди.
Небето се напълни с пъпчета
на бременни звезди.

И някой горе се усмихна
на кръглия корем.
И кротко селото притихна…
И няма да умрем…

Защото вечно се зарежда
греховната ни страст,
с която се възпроизвежда
природата край нас.

Недялко Йорданов

В кавички


Ако сложа кавички около името ти.., ако те побера в две прости кавички ме тълкуваш различно, нали? Ако сложа кавички около живота ти... ако кажа, че си силен и прям, в кавички естествено! Ако кажа, че искам да си добър и честен, отново в кавички?!? Кавички, кавички, кавички... когато ги сложа, променям нещо мъничко в теб... толкова мъничко... макар и в очите на непознатите... Ако кажа че Си Себе си, отново в кавички... бих могла да те обградя със съмнение... бих могла да те нарисувам лъжлив, илюзорен...
Каква „дребничка” сила имат тези кавички! Не мислиш ли?

Следобедна порция вятър 7



„Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята.“ - Сократ
„Който е добър само за себе си, не е добър за никого.“ - Волтер
„Личният егоизъм — ето родния баща на подлостта.“ - Максим Горки
„Най-малко егоизъм има у роба.“ - Херцен
„Егоистката смята, че мъжете са създадени за нея, алтруистката — че тя е създадена за мъжа.“ Анджей Монастирски
„Егоист — това е човек, обичащ себе си повече, отколкото другите егоисти.“ - Генадий Малкин
„Любовта към себе си е любов за цял живот“ - Оскар Уайлд


"Аз никога на никого не се сърдя. Никое човешко същество не може да направи нещо достатъчно важно за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така." - Карлос Кастанеда

Следобедна порция вятър 6


* "Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности."
* "Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин."
* "Научна фантастика - това са комикси без картинките."
* "Не трябва непремено да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага."
* "Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас."
* "Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен."
* "Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане." (от "Кланица 5")
* "Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме."
* "Вие естествено осъзнавате, че всичко което казвам са конски лайна."
* "Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом."
* "Има много налудничави неща,които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим."
* "И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно." - от "Фарс или никога вече самота"

Кърт Вонегът

Следобедна порция вятър 5


Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.

* Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.
Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.
Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…
Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: «Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!», и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!
Какво е обред? — И това е нещо отдавна забравено. — Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.
Какво значи «да опитомиш»?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… …в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.
Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.
Къде са хората? … …- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.
Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат…
Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
Никога не ни харесва там, където сме — каза стрелочникът.
Питам се — рече той — дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!
През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.
Пустинята е хубава — каза малкият принц, — защото крие някъде кладенец…
Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.
Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.
Това е въпрос на дисциплина — каза ми по-късно малкия принц. — Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.
Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!
Този човек — би бил презиран от всички други… … Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.
Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.
Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.
Хората — каза малкият принц — се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…
Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.
…и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.
…Най същественото е невидимо за очите.
…цветята са изпълнени с толкова противоречия!
Истинските неща се виждат със сърцето, а не с очите.

Следобедна порция вятър 4


Антоан Дьо Сент-Екзюпери (1900-1944) - френски писател и летец:
• "Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море."
• "Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това."
• "Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава, когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци, където добре работих."
• "Войната не е приключение. Войната е болест. Като тифа."
• "Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…."
• "Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока."
• "Животът създава ред, но редът не създава живот."
• "Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…"
• "Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока."
• "Няма да намериш безсмъртието вътре в себе си."
•"Съвършенството е добродетел на мъртвите."
• "Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне."
• "…Това занятие е много хубаво. То е истински полезно защото е хубаво.
• "Трябва да преживееш много, за да станеш човек.
— Човек никога не е доволен там, дето е…"

Следобедна порция вятър 3


Из романа "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд:
• „Може да простим на някого, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба. Изкуството е напълно безсмислено."

• „Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…“
• „Геният винаги надживява Красотата. Тъкмо поради тази причина ние се стремим да се образоваме колкото е възможно повече. В суровата борба за съществуване искаме да имаме за съюзник непреходното и тъпчем главите си с безсмислици и факти с глупавата надежда да запазим мястото си в живота. Днешният идеал е високообразованият човек. А умът на високообразования човек е нещо ужасно. Той е като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, чиято оценка е винаги по-висока от действителната им стойност. И все пак мисля, че ти пръв ще се умориш. Един прекрасен ден ще погледнеш своя приятел и той ще ти се стори не съвсем подходящ за модел, ще те подразни тенът на кожата му или нещо друго от този род. Дълбоко в душата си горчиво ще го упрекнеш за това и най-сериозно ще си помислиш, че той е постъпил лошо с теб. При следващото му посещение ще се държиш хладно и равнодушно. И ще бъде жалко, защото ти ще се промениш. Това, което ми разказваш сега, е истински роман, роман, породен от изкуството, а най-лошото на всеки роман е, че след него човек става съвсем неромантичен.“

• „Добро влияние изобщо не съществува, мистър Грей. Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено от гледна точка на науката.
— Защо?
— Защото да влияеш на някого, означава да се вселиш в душата му собствената си душа. Той вече не мисли със собствените си мисли и не изгаря от собствените си страсти. Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му, ако изобщо съществуват пороци, са заимствани. Той става ехо на чужда песен, изпълнител на роля, която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност. В наши дни, обаче, хората се страхуват от самите себе си. Те забравиха най-висшето от всички задължения — задължението към себе си. Не може да се отрече, че всички са милосърдни. Хранят гладния, обличат бедняка. Собствените им души, обаче, търпят глад и студ. Ние, хората, загубихме смелостта си, а може би и никога не сме я притежавали. Страхът от обществото, който лежи в основата на морала, и страхът от Бога, който всъщност е тайната на религията, са двете начала, които ни ръководят. И все пак…
[…]
• "И все пак мисля, че ако човек живее пълнокръвно, ако дава израз на всяко свое чувство и на всяка своя мисъл, ако превръща в действителност всеки свой блян… мисля, че светът би получил такъв силен стремеж към радостта, че ние бихме забравили всички болести на средновековието и бихме се върнали към елинския идеал… а може би и към нещо още по-великолепно и бляскаво от елинския идеал. И най-смелият от нас, обаче, се страхува от себе си. Самоосакатяването на дивака се е съхранило днес в трагическата отживелица, наречена самограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот. Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието. Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да се стреми към онова, което й се струва нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят…“

• „Колко е тъжно! — прошепна Дориан Грей, без да откъсва поглед от портрета си. — Колко е тъжно! Аз ще остарея, ще стана уродлив и отвратителен, а портретът ще си остане вечно млад. Никога няма да надмине възрастта на днешния юнски ден… Ако можеше да стане обратното! Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът! За това… за това… бих дал всичко! Да, за това не бих пожалил нищо на този свят! Бих дал душата си!“