събота, 26 септември 2009 г.

Г-н “Твой Съм Завинаги” ?!

Възможно ли е в един град, в моя град,  да съжествува МЪЖ, който да е отреден за мен, да бъде само за мен и с мен, да е верен и всеотдаен, честен и грижовен, нежен, но и малко груб? Съжествува ли ПОНЕ 1, който да си заслужава чакането.. сълзите.. търпението?!

Всеки път, когато хлътна по някой, го приемам като такъв, но винаги е закратко, защото в “даденото”, в “извесното” никъде не пише, че той е “ТОЙ” и в един момент осъзнавам, че съм хлътнала заради нуждата да вярвам че е той, заради шанса той да се окаже верния.. Започват срещи, разговори и всякакви  дейности с цел опознаване, вникаване в нечий личен свят.. В един момент си мисля, че го познавам, че съм го познавала от години, че го разбирам и че той ме разбира, а в друг – нищо от казаното или направеното от двама ни не съвпада.. 2 половинки, 2 частички, които не си съвпадат.. но са се привлекли с нещо и временно са се съединили, за да видят, че не са един за друг, че съдбите им са различни и не им е писано да се преплетат в една :(

Колко време всъщност е необходимо, за да осъзнаеш дали новата ти тръпка е г-н “Твой Съм Завинаги” или просто хипотетична грешка ?! Случвало се е да го разбера след 24 часа, но да си мисля дълго след това дали аз съм сбъркала, казвайки или правейки нещо или той не ме е харесал.. 1во обвинявам себе си, след това си мисля, че бързото решение за раздяла е взето на базата на това, че всеки човек познава най-добре себе си, знае какво търси, какво иска до себе си, представя си или не си представя някой човек до себе си ..

Разделите в моя живот са тихи, бездумни, без обяснение, в изненадващ момент, кратки, но след време разбирам, че наистина е било по-добре да бъдат такива с изключение на това, че нямат обяснение, а просто се случват… Раздели се случват непрекъснато, по целия свят. Хората обичат да си отиват.. ако не обичат – то тогава живота ги изпраща някъде далеч от нас – в рая, в ада или в някоя чужда земя, привлекателна с неизвестността и различността си, с културата и хората в нея.



Хората  напускат.. работа, съпругата си, напускат Скайп..

Хората излизат.. навън, от реалността, от живота ни, излизат на чист въздух, за да обмислят решенията и постъпките си..

Хората понякога игнорират, затварят се в себе си и недопускат НИКОЙ да влезе в техния свят, отбягват, отблъскват завинаги, тръгват по нови пътища, за да намерят и осъществят най-големите си желания и нужди. Забравят за приятелите или семействата,с които са свикнали и са неразделни.

Ако търсиш причина да НЕ бъдеш с някого, несъмнено ще намериш, вероятно повече от една, но човешкото сърце има своите сърдечни нужди и в един момент.. трябва да спреш да бягаш от чувствата си, а да се отпуснеш и да дадеш на сърцето си, онова, което заслужава..

Всеки заслужава любов, всеки заслужава внимание. Аз все още не спирам да търся тези неща и понякога ги получавам за 2-3 месеца и то в самозалъгване, че са взаимни и споделени. А ако са били споделени – то явно не са били достатъчни, за да задържат обичания ми приятел ДО МЕН, завинаги.. или поне просто като приятел.

Някъде прочетох следното:

Човешките съзнания са като електрони, които обикалят в орбитата си, но съвсем малко енергия може да ги избие оттам и да ги превърне с свободни електрони. Разбира се, гравитационната сила на ядрото ги тегли назад, и ако не приложиш достатъчно енергия впоследствие, електронът бързо ще се върне в орбитата си.Просто трябва да се регистрираш на радара му - да го накараш да отчете някакво човешко присъствие, защото преди това за него/нея ти си никой

Замисля ме за шансовете, които получаваме, за да станем част от живота на някой – те зависят изцяло от нас, впечатлението, онова трайно впечатление, което ще оставим като следа в съзнанието на друг човек.. ПОНЯКОГА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО :( не е лесно и определено не става бързо да покажеш интелекта, характера, енергията и статуса си – това са неща, които се градят с всеки изминал ден.. или деградират, не можеш да се разгърнеш отведнъж пред някого, защото хората не са като птиците, които се раждат със знанието за онзи печеливш танц, всяка стъпка от който е правилен и спечелва сърцето на “птичката от мечтите ми” ..

Съвременният вариант на тази птичка определено не каца на всяко рамо и определено е от елита на най-капризните. За да я намериш, за да е твоя повече от 2 месеца, 2 години или 20, за да е там до края.. определено ти е нужно много повече от добро впечатление.

вторник, 22 септември 2009 г.

Making a step…

Да направиш крачка напред… Това е просто понятие. В общи линии означава да се издигнеш, да се постараеш още малко, да дадеш всичко от себе си, за да покажеш, че си нещо специално..

Хората са казали,  че ние просто не можем да различим кои са значимите моменти от живота ни, докато се случват, растем незаинтересовани от идеи, неща или хора, които взимаме за даденост и чак когато това нещо е на път да ти бъде отнето, осъзнаваш колко си грешал, осъзнаваш колко много имаш нужда от него, колко много го обичаш.Чували ли сте някога , че най-хубавите неща в живота са безплатни? Истината е, че безплатни неща.. НЯМА! Всяко нещо е плод на нечии труд, хвърляш, залагаш силите си, инвестираш .. в осъществяването на идея, продиктувана от желанието ни за напредък. Каквато обаче и идея да имаш, тя значи много за теб, не защото си инвестирал сили в нея, но и заради очакванията, които се пораждат в теб .. Можеш да изплуваш на повърхността, но можеш и да потънеш в дълбоките сини води…

Да направиш крачка напред .. е винаги рисковано. Винаги има риск да се раздадеш докрай, да загубиш няколко поред пъти, да изгубиш пътя си, да изгубиш себе си и крачките “напред” да се окажат няколко назад…

Тази година поех много рискове, направих неща, които никога не бих си позволила да извърша, изгубих.. но и спечелих – натрупах опит, а той е безценен. Не! Не е безценен, защото и той си има цена- цената на падението, но си заслужава, въпреки че онова, което най-много си заслужава е вярата, надеждата, идеите ти и усилията ти  да се сбъднат и да се олицетворят в едно единствено нещо …. в мечтаната крачка напред, в издигането ти към светлото, към онази част от водата където светлината озарява повърхността на водата и остава така, докато слънцето залезе от хоризонта.

Въпреки загубите, онова което ме крепеше, бяха думите на баща ми: “Хей, още си твърде млада, за да мислиш, че нищо не е ок  и че нищо няма да се оправи”. Годината още не е свършила, а всяка секунда от чудото, наречено живот ни дава шанс да направим крачка напред .. или 2 назад. Дали ще потънеш или изплуваш, най-важно е да не седиш на едно място и да не се връщаш към него никога, да откриваш нови места, нови възможности в тъмното или светлото, да изостриш сетивата си, за да може да се движиш из картата, без да я познаваш или дършиш в ръцете си. Вярвам, че с времето човек наистина добива инстинкт и се научава кога наистина си струва да рискува и кога не..  Засега съм младото и неопитно дърво, което бива брулено от вятъра, но е твърде жилаво и гъвкаво, за да бъде пречупено, макар и само. Едно дърво, оцелее ли в младостта си, винаги може да направи гора :)

вторник, 15 септември 2009 г.

Щом ме обичаш, защо не си до мен?!

Обичал ме.. щом е така, тогава защо не е до мен?! Възмутена съм от това как хората винаги си заминават, когато най-много имаме нужда от тях :( Дали е защото си мислят, че го правят “за добро” или защото ги е страх да признаят, че в определен момент мислят повече за себе си, отколкото за нас .. накрая всички заминават, оставят ни.. Понякога се връщат, колкото да ни напомнят за съществуването си, с което всякаш слагат сол в незарасналата ни рана и правят болката по-голяма. Защо след като обичаш някого вземаш решението да си далеч от него, за да гониш и търсиш нещо друго .. Любовта е нещо много трудно за намиране в живота- имам предвид не онази баналната любов, а онази истинската, която се случва само веднъж в живота и не идва при всеки. След като почувстваш че си я намерил, защо трябва да я изоставяш в търсене на по-добро бъдеще или преследване на мечтите си.. Никое преживяно щастие няма смисъл ако не го споделиш с любовта на живота си, ако не го преживееш заедно с нея. Да, всеки неотъпкан и неизминат път ни се струва интересен и мечтан, но вървейки по него животът ти се променя, а заедно с него и ти и лесно може да забравиш кой си и откъде си тръгнал, както и целта на пътуването си – а това обезсмисля всичко. Не е нито трудно, нито невъзможно да се случи! Когато хората, пред които не се страхуваш да бъдеш себе си са на километри далеч от теб, когато ходиш по напълно непознати улици, които не ти навяват никакви спомени.. Може би заминават, защото нещо им липсва или защото само любов не им е достатъчна.. Но ако поне веднъж се обърнат назад и се огледат добре може би ще открият това което им е липсвало …

понеделник, 14 септември 2009 г.

Животът-трагредия ..

И Хензел казъл на Гретел... нека да оставяме тези трохи... така че заедно да намерим своя път. Защото да го загубим може да бъде най-жестокото нещо на света.

Тази година... Аз загубих своя път. А да загубиш своя път през пътешествието е лош късмет. Но да загубиш своята причина за пътуване... Е къде къде по жестоко.

Пътешествието продължи 8 месеца. Понякога пътувах сама... Понякога имаше други които държаха волана... и ми взеха сърцето. Но когато целта бе достигната... Не бях аз тази която пристигна... Въобще не бях аз. Веднъж загубиш ли себе си имаш две възможности:

Да намериш човека който си бил преди...

или да загубиш този човек завинаги.

Защото понякога трябва да престанеш да бъдеш това което си бил. И да запомниш човека който си призван да бъдеш.Човека който си искал да бъдеш. Човека който си.

Има две трагедии в живота:-

"Първата е да загубиш копнежа на сърцето си.

Другата е да си го възвърнеш."

За да напише това Шоу вероятно е обичал най-много 2-3 пъти в живота си. Трагедии се случват. Постоянно ..Какво ще направиш, ще се откажеш? Напуснеш? Не. Сега осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив. Защото си, и болката която изпитваш... е живота. Бъркотията и страха... са там, за да ти напомнят, че там някаде има нещо по-добро. И за това нещо си струва да се бориш.

Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично. Но да си възвърнеш този копнеж... е всичко за което можеш да мечтаеш. Тази година си мечтаех за любов. Да се превърна в някой друг и да събудя сърце, което достатъчно време се е бояло да чувства. Желанието ми бе изпълнено. Ако това е трагично... дайте ми още трагедии! Защото няма да ги върна, за нищо на света.

неделя, 13 септември 2009 г.

Смисъла на самозащитата

Първо премахнаха дилърите...  после и
проститутките... после разтреляха скитниците... и... пребиха
странниците...
Оказа се че бездомниците, подхранват
съмненията и страховете ни,
не вдигнахме глас, не вдигнахме шум...
- странно е, не остана никой да забележи…
… когато дойдоха за нас.
Кои са те?

Те са хората които мразят
и определят и "изяждат’’ хората, които не се борят.
Да, аз... мога да се изсмея на това. Но... какво
да прави момичето, което не може? Кой ще се погрижи за нея?
Мълчанието кара хората да се чувстват по-силни, но истината е, че то е самозащита.. вид самозащита в момент на слабост.

Мълчанието не е решение на проблемите. Вярно е, че всеки си ги решава по свой собствен начин, но то е вид лъжа, самозащита от самия себе си.. Хората лъжат, когато ги е страх да признаят какви са и кои са, страх ги е да изрекат на глас грешките си, мълчанието-лъжа.. за пред нас и за пред хората около нас. Не е редно да лъжем хората, които обичаме.. тогава защо продължаваме да го правим? Ако кажем всичко на време, грешките и проблемите ни нямат да станат по-големи! Важно е да защитаваш собствените си идеали, да не се страхуваш да бъдеш себе си, дори когато знаеш, че дори да бъдеш себе си, рискуваш да не бъдеш подкрепен от никой.. и може би това е най-трудната част.

Есенна порция проветриви мисли 2009

Джозеф Конрад някога е написал :

Кой знае какво е истинското щастие... не клишираната дума… а истинският ужас.

Самотниците, които носят маска...

най-нещастните бездомници…

прегръщат някой спомен…

или се вкопчват в някоя илюзия.

Ето още няколко негови мисли, които ме трогнаха:

  • „Да си жена е трудно най-вече затова, защото се налага да си имаш работа предимно с мъже.“
  • „Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.“
  • „Целувката е това, което е останало от райския език.“

петък, 4 септември 2009 г.

Cuz I’m STRONG ENOUGH.. TO LIVE WITHOUT YOU [!]

Believe – Cher

No matter how hard I try,you keep pushing me aside and I can’t break through.. there’s no talking to you! So sad that you’re leaving, takes time to believe it.. but after all is said and done – you’re going to be the lonely one O-oh..

Chorus: Do you believe in life after love? I can feel something inside me say “I really don’t thing you’re strong enough now".. (x2)

What am I suppose to do.. sit around and wait for you, no I can do that .. there’s no turning back. I need time to move on, I need love to feel strong ‘cuz I’ve had time to think it through and… maybe I’m too god for you!!! O-oh..

But I know that i’ll get through this cuz i know that i am strong!!! I don’t need you anymore, no I don’t need you anymore Oh I don’t need you anymore! I DON’T NEED you ANY MORE!!!