събота, 26 септември 2009 г.

Г-н “Твой Съм Завинаги” ?!

Възможно ли е в един град, в моя град,  да съжествува МЪЖ, който да е отреден за мен, да бъде само за мен и с мен, да е верен и всеотдаен, честен и грижовен, нежен, но и малко груб? Съжествува ли ПОНЕ 1, който да си заслужава чакането.. сълзите.. търпението?!

Всеки път, когато хлътна по някой, го приемам като такъв, но винаги е закратко, защото в “даденото”, в “извесното” никъде не пише, че той е “ТОЙ” и в един момент осъзнавам, че съм хлътнала заради нуждата да вярвам че е той, заради шанса той да се окаже верния.. Започват срещи, разговори и всякакви  дейности с цел опознаване, вникаване в нечий личен свят.. В един момент си мисля, че го познавам, че съм го познавала от години, че го разбирам и че той ме разбира, а в друг – нищо от казаното или направеното от двама ни не съвпада.. 2 половинки, 2 частички, които не си съвпадат.. но са се привлекли с нещо и временно са се съединили, за да видят, че не са един за друг, че съдбите им са различни и не им е писано да се преплетат в една :(

Колко време всъщност е необходимо, за да осъзнаеш дали новата ти тръпка е г-н “Твой Съм Завинаги” или просто хипотетична грешка ?! Случвало се е да го разбера след 24 часа, но да си мисля дълго след това дали аз съм сбъркала, казвайки или правейки нещо или той не ме е харесал.. 1во обвинявам себе си, след това си мисля, че бързото решение за раздяла е взето на базата на това, че всеки човек познава най-добре себе си, знае какво търси, какво иска до себе си, представя си или не си представя някой човек до себе си ..

Разделите в моя живот са тихи, бездумни, без обяснение, в изненадващ момент, кратки, но след време разбирам, че наистина е било по-добре да бъдат такива с изключение на това, че нямат обяснение, а просто се случват… Раздели се случват непрекъснато, по целия свят. Хората обичат да си отиват.. ако не обичат – то тогава живота ги изпраща някъде далеч от нас – в рая, в ада или в някоя чужда земя, привлекателна с неизвестността и различността си, с културата и хората в нея.



Хората  напускат.. работа, съпругата си, напускат Скайп..

Хората излизат.. навън, от реалността, от живота ни, излизат на чист въздух, за да обмислят решенията и постъпките си..

Хората понякога игнорират, затварят се в себе си и недопускат НИКОЙ да влезе в техния свят, отбягват, отблъскват завинаги, тръгват по нови пътища, за да намерят и осъществят най-големите си желания и нужди. Забравят за приятелите или семействата,с които са свикнали и са неразделни.

Ако търсиш причина да НЕ бъдеш с някого, несъмнено ще намериш, вероятно повече от една, но човешкото сърце има своите сърдечни нужди и в един момент.. трябва да спреш да бягаш от чувствата си, а да се отпуснеш и да дадеш на сърцето си, онова, което заслужава..

Всеки заслужава любов, всеки заслужава внимание. Аз все още не спирам да търся тези неща и понякога ги получавам за 2-3 месеца и то в самозалъгване, че са взаимни и споделени. А ако са били споделени – то явно не са били достатъчни, за да задържат обичания ми приятел ДО МЕН, завинаги.. или поне просто като приятел.

Някъде прочетох следното:

Човешките съзнания са като електрони, които обикалят в орбитата си, но съвсем малко енергия може да ги избие оттам и да ги превърне с свободни електрони. Разбира се, гравитационната сила на ядрото ги тегли назад, и ако не приложиш достатъчно енергия впоследствие, електронът бързо ще се върне в орбитата си.Просто трябва да се регистрираш на радара му - да го накараш да отчете някакво човешко присъствие, защото преди това за него/нея ти си никой

Замисля ме за шансовете, които получаваме, за да станем част от живота на някой – те зависят изцяло от нас, впечатлението, онова трайно впечатление, което ще оставим като следа в съзнанието на друг човек.. ПОНЯКОГА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО :( не е лесно и определено не става бързо да покажеш интелекта, характера, енергията и статуса си – това са неща, които се градят с всеки изминал ден.. или деградират, не можеш да се разгърнеш отведнъж пред някого, защото хората не са като птиците, които се раждат със знанието за онзи печеливш танц, всяка стъпка от който е правилен и спечелва сърцето на “птичката от мечтите ми” ..

Съвременният вариант на тази птичка определено не каца на всяко рамо и определено е от елита на най-капризните. За да я намериш, за да е твоя повече от 2 месеца, 2 години или 20, за да е там до края.. определено ти е нужно много повече от добро впечатление.