неделя, 28 февруари 2010 г.

Деня на Пържените Картофки

Всеки знае как се правят – белиш … и пържиш, нали? Но и най-простата рецепта си има трикове по приготвянето, за да стане още по-вкусна. Та зачетох се аз днес и се оказа, че има доста хитринки и  около десетина  разновидности по приготвяне на  “ъпгрейднати” пържени картофи. Ще се радвам, ако се науча да готвя поне 10 от тях. Ще споделя  с вас няколко от най-вкусните  варианта, които открих:

Fries

Пържени картофи по-селски

Пържени картофи по руски под капак

Белгийски пържени картофи (Vlaamse friet)

Пържени картофи по френски

Пържени сладки картофи

вторник, 23 февруари 2010 г.

23.02.2010, Вторник

Осъзнах защо не завързвам трайни връзки. Защото  мразя промените. А всяка връзка е нестабилна и непрекъснато се изменя малко или много. Промените ме ужасяват. Мразя хубавото  да свършва. Обичам аз да слагам края, такъв, какъвто го искам аз. Не искам да бъда наранена и да остана сама. Просто ми е трудно да приема, че нещата имат край. Особено когато са перфектни и се развиват все на добре.... Живота не е перфектен. Всеки би искал и иска нещата да вървят идеално, но вместо това се разочарова непрестанно, ежедневно. Защото това няма да стане. Всичко свършва. И накрая винаги оставаш сам.

сряда, 17 февруари 2010 г.

ЩЕ ми се !!!

Каква скучна вечер … За щастие деня ми не беше такъв, но все още ми се прави нещо. Никой не се сеща да пише, никой и не се обажда, затова аз ще попиша. Мечтая си… за едно голямо, сладко създание, което да стопли нощите ми. Нуждая се от разнообразие, от разходки, от внимание и компания… Фък Зимата! Искам слънце, искам жега, искам море, мъже, но … всичко, което поискам е на приливи и отливи и когато имам нужда от тях – ги няма. Нуждая се от нови емоции, от нещо неизпитано досега- това е лесно, много са нещата, които никога не съм правила или не са ми се случили (все още), но работата е в това, че извършвам нулева работа, за да изпълня желанията си, всякаш чакам някой да се появи от нищото, да ме забавлява и да ме накара да ги изпитам. Знам, че е невъзможно, просто не искам да форсирам нещата. Неизпитаното, неизживяното все някога ще го изживея

Защо нищо не е трайно, изчерпва се, свършва… Оставя перманентни следи, спомени за цял живот, но накрая свършва. Задължителен ли е края? А продължението …защо се бави толкова във времето?

Превърнала съм се в самотен и безучастен наблюдател на един все повече втиняващ се, еднообразен свят. Заседнала съм на едно място, знам ясно къде се намира то, обожавам го, там се чувствам в безопасност и имам всичко необходимо за едно и дъълго и продължително, здравословно съществуване и ми е хубаво в него, но същевременно ми се ще да избягам замалко оттам, да опитам от непознатото, да рискувам. Ще ми се да имах куража да осъществя желанията си сама, без никакви средства и без ничия помощ. Но в днешно време - възможно ли е изобщо?!

събота, 13 февруари 2010 г.

От голямата уста си патя …

Напатих са, сестро... тва, мъжете де, в днешно време - хич ги няма, Марийке... Изродиха са... промениха са... не са едновремешните кавалери, па да седнат, па да поприказват, па на ристурант да та заведат... Ми да, то и пари нямат, горкити, ама къде отиде романтиката, сестро? Глей ма ква съм хубавица, ма да ти са уплача - едвам и аз мъж си намерих... Пак добре, че сколасах, мома да не хода... за срамотийте... Та ти разправям, сестро - многу са изродиха... Тва дом, семейство, пък любов... пък романтика... бягат, сестро, като дявол от тамян бягат... Тамън да речеш да харесаш някой, па и подходящ да е, па да му кажеш с влажен поглед, че го обичаш... Чакай, сестро... от умрял писмо чакай... Ма и аз, с тая мойта голяма уста, сестро... Все са заричам да мълча, ама пусто, кат` ма бута отвътре... Ама ожених са де, сколасах, малко на мъж не улучих, ама нали има там, сестро... Да не са срамя пред хората... Хубавичък е, ма малко в акъля го няма... То и затуй така бързо са ожени... Ма късмет извадих все пак... нъли й глупавичък, па тъй си го водя, командвам си го... доволна съм, сестро... Две дечица имаме, ама хубав. Пък ти, сестро, кво такава си са изоставила... стегни са малку, савземи са, не са излагай... ми млади сме ощи... няма да съ предаваме  я!

Колко хубаво го е написала Мила Нежна. Тенк ю сестро!

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

И бог създал мъжа

“Скучно ми е...!" -каза Ева на Господ. "Ева, като твой създател те познавам най-добре и знам от какво имаш нужда!" -каза Господ. –" Трябва ти нещо силно физически, слабо психически, нещо егоцентрично, егоистично и самовлюбено!" Ева се усмихна и се поклони пред великия Творец. "То ще се нарича "мъж" , ще носи името Адам и за да отговаря на описанието,ще му кажем, че е създаден първи!!!"–каза Господ на Ева...

Поредната наивна грешка …

Има дни, в които се събуждаш и главата ти е празна. Т’ва е едно от най-прекрасните чувства на света! Но има и други дни, в които като че ли си мислил през цялата нощ ... просто не си успял да се изключиш, не може да дочакаш утрото от нетърпение или поради някаква причина - си твърде развълнуван. Именно такава е ситуацията при мен – този ден, тази вечер и в последните 72 часа не спирам да мисля защо повярвах, защо се хванах за пореден път, защо изобщо допуснах възможността в главата си, този път, този “мъж” да се окаже по-различен от всички останали !!!!!

Факт е, че съм безумно наивна, но вярвам, че понякога и наивните печелят от наивността си. Ще ми се да доживея до деня, в който ще опровергая тази моя теория.

Поредна нощ, пореден ден минава, а аз … съм като риба на нечия въдица. Унизително е като се гледам отстрани и боли …

боли доста …

Иска ми се час по-скоро да си възвърна предишното спокойно ежедневие, в което не ми пука, че съм сама. Мразя, когато се появи някой, разглези ме с вниманието си, кара ме да искам още и когато види колко съм “клъвнала” – изчезва, спира да звъни, спира да пише, спира да съществува … Поправка! Съществува – но като непозната и отделна личност, нямаща нищо общо с мен!

Най-лоша съм, когато ме карат да чакам !!! Също и най-тъжна, и най-немотивирана за каквото и да било. В момента съм в почти депресивно състояние и всичко ми е криво, направо не съм на себе си, няма го старото ми позитивно аз. Искам си го … липсва ми … Поредния нож в чупливата ми душа се заби. Мисля, че е време да спра с наивните си вярвания, след като не ми носят нищо добро !!!

И по дяволите – искам да знам истината, защо за пореден път останах сама, пренебрегната и незачитана :( Бях готова да го направя най-щастливия и задоволен мъж на света, но се осъзнах навреме и прогледнах – той не ме заслужава, защото не ме уважава, не изпитва нищо към мен и не смее дори да почувства! Той губи ! След време ще осъзнае какво е изпуснал … някоя вечер .. докато си разиграва коня виртуално и разбере, че като мене такава втора няма.

От голямата уста си патя, от безкрайната ми искреност, от  липсата на всякакви задръжки, от безсрамието ми – ето защо останах сама за пореден път. Но аз съм единица, не половинка. Завършена съм, не търся половинката си, търся някой завършен, единица, за да станем двама. Та нали света е за двама … безсмислено е да си сам!

Е, мъже, колкото искаш. Не е Единствения. Просто Поредния...

Истинския е някъде там … и аз наивно вярвам, че ще го срещна и опозная един ден. Продължавам живота си с високо-вдигната глава! Радвам се, че не постъпих като глупачка, че не му се раздадох. Явно започвам да пораствам, да се уча от грешките си и най-вече – да ги усещам, още преди да са се случили. Умно момиче .. обичам се – обичайте ме и вие :d