събота, 13 февруари 2010 г.

От голямата уста си патя …

Напатих са, сестро... тва, мъжете де, в днешно време - хич ги няма, Марийке... Изродиха са... промениха са... не са едновремешните кавалери, па да седнат, па да поприказват, па на ристурант да та заведат... Ми да, то и пари нямат, горкити, ама къде отиде романтиката, сестро? Глей ма ква съм хубавица, ма да ти са уплача - едвам и аз мъж си намерих... Пак добре, че сколасах, мома да не хода... за срамотийте... Та ти разправям, сестро - многу са изродиха... Тва дом, семейство, пък любов... пък романтика... бягат, сестро, като дявол от тамян бягат... Тамън да речеш да харесаш някой, па и подходящ да е, па да му кажеш с влажен поглед, че го обичаш... Чакай, сестро... от умрял писмо чакай... Ма и аз, с тая мойта голяма уста, сестро... Все са заричам да мълча, ама пусто, кат` ма бута отвътре... Ама ожених са де, сколасах, малко на мъж не улучих, ама нали има там, сестро... Да не са срамя пред хората... Хубавичък е, ма малко в акъля го няма... То и затуй така бързо са ожени... Ма късмет извадих все пак... нъли й глупавичък, па тъй си го водя, командвам си го... доволна съм, сестро... Две дечица имаме, ама хубав. Пък ти, сестро, кво такава си са изоставила... стегни са малку, савземи са, не са излагай... ми млади сме ощи... няма да съ предаваме  я!

Колко хубаво го е написала Мила Нежна. Тенк ю сестро!

Няма коментари: