неделя, 14 август 2011 г.

Истински щастлива

Винаги съм се надявала, макар и тайно, че ще се намери мъж, който ще ме кара да се чувствам щастлива, желана и красива. Мъж, на когото му е ясно, че някои неща не бива да се казват на жените. Някой, който не е цапнат в устата. Искрен за неща, който са важни за споделяне и премълчаващ, дори лъжещ, за неща който не са важни и не биха разрушили самочувствието и увереността ми. Не искам да урочасвам бъдещите ми дни с него, но мога доволно да кажа – мисля, че намерих такъв и за първи път чувствам че все пак не всичко е само “мушкато и бегония” или “хайде да се видим да се наебем”. И най-странното е, че очаквах да живее само на около  4-5 км от у нас. за първи път в живота си не се чувствам сама. И за първи път живота ми е лишен от всякакви фалшиви боклуци, които ми се правят на приятели с надеждата да им дойда пак на гости.

Да! Най-после любовният ми живот върви в един нормален спокоен, истински темп. Правя някой грешки, породени от факта, че нямам никакъв опит в това “чудо”, което за мен преди значеше ‘lack of vaginal excersice”. И никога не съм си го представяла така. Мислех, че връзките са супер задушаващи и измарящи, че няма да имам време за нищо. Предполагам, и аз съм си имала своите страхове и предразсъдъци. Онова обаче, което разбрах от новата си връзка и от развалянето на всякакви отношения с друга, е че хората не бива да бъдат категоризирани, шаблонизирани, че всеки наистина си е индивидуален, и онова, което е характерно за един човек може и да е, ама може и да НЕ  е характерно за друг, не бива да се оставям няколкото лоши случки да променят мнението ми за хората. Просто..да се вглеждам в детайлите!