сряда, 25 април 2012 г.

Good man is hard to find

Имам си нов мъж.. добър човек е, знае какво иска, преодолял е всичките му 5 бивши и е сякаш всичко, за което мечтаех преди … Не мога да си позволя да го изгубя, защото ми помага да намеря себе си отново, да излекувам разбитото си сърце и мечти. Ценя го.Но:

за едно нещо ми е гадно – не се чувствам влюбена в него.. и го няма сексуалното привличане. Никога (досега!) в мъжете, с които съм била, не е имало мънички неща в него, които да ме дразнят (не ми допадат) и аз да живея с тях. И това е, което ме тревожи, кара ме да гледам на любовта по един нов начин, който далеч не е толкова розов, колкото беше преди.  А  именно – любовта като приятелство, разбиране, подкрепа, интимни моменти  - без онези прехвърчащи искри на привличане от двете страни, което прави нещата толкова розови и невероятни.

Имам шанс да стигна до нещо истинско, да имам дълга връзка, да премина през всичките етапи на отдаденост и привързаност и искам всичко това.. с някой добър като него, който си умира за мен, цени ме и направо ме боготвори, Проблема е, че когато си мисля за него, мисля така – “къде ми е гаджето.. скучно ми е/самотно ми е//тъжно ми е, имам нужда да се поразкарам малко на разходка/ да говоря с някой/ да се натискаме/ да се почувствам секси и да се наконтя/да гушна някой” и този някой е той, но е random, просто някой, който да изпълнява тези функции. Може би ми трябва време да се влюбя отново, надявам се в него, защото не мога да продължа да живея в подобнз лъжа, особено когато нещата нарастват, стават сериозни и са намесени човешки емоции.

четвъртък, 5 април 2012 г.

Дистанция

Няма начин да знаеш всичко за някой друг. Това прави живота интересен. Важна стъпка в  живота е да се довериш на някой. Така е при любовта. Така е и при приятелството…

Но не мога да му простя, че прещрака така. Казват, че обичаш ли някой, трябва да го оставиш да се развива по непредвидими пътища и да подкрепяш всяко едно (налудничаво) решение, вярвайки че всичко ще се нареди добре и за двамата.

Как се приема такъв факт ? Когато си изхвърлен като вчерашно ядене от живота на някой?

Той ме изгуби. Не аз ? Дали изгубих нещо ….

Понякога е толкова лесно да почуствам, че имам всичко и че съм супер, така както съм.

Имах нужда да не знам какво се случва с него. Взаимодействахме си отдалеч както Слънцето и Земята са на точното разстояние един от друг. Но това разстояние взе да става все по-голямо. Сега аз съм Слънцето. а той е каменистия студен Плутон, който е отпаднал от списъка ми с планети. Искам пак да е планета, пак да е нещо, някой … Някой трябва да направи първата крачка, да счупи леда. На мен обиденото ми его, направено на пух и прах не ми позволява…