Няма начин да знаеш всичко за някой друг. Това прави живота интересен. Важна стъпка в живота е да се довериш на някой. Така е при любовта. Така е и при приятелството…
Но не мога да му простя, че прещрака така. Казват, че обичаш ли някой, трябва да го оставиш да се развива по непредвидими пътища и да подкрепяш всяко едно (налудничаво) решение, вярвайки че всичко ще се нареди добре и за двамата.
Как се приема такъв факт ? Когато си изхвърлен като вчерашно ядене от живота на някой?
Той ме изгуби. Не аз ? Дали изгубих нещо ….
Понякога е толкова лесно да почуствам, че имам всичко и че съм супер, така както съм.
Имах нужда да не знам какво се случва с него. Взаимодействахме си отдалеч както Слънцето и Земята са на точното разстояние един от друг. Но това разстояние взе да става все по-голямо. Сега аз съм Слънцето. а той е каменистия студен Плутон, който е отпаднал от списъка ми с планети. Искам пак да е планета, пак да е нещо, някой … Някой трябва да направи първата крачка, да счупи леда. На мен обиденото ми его, направено на пух и прах не ми позволява…
Няма коментари:
Публикуване на коментар