сряда, 1 септември 2010 г.

На есен с песен

Ветровитите и хладни времена се завърнаха. Не мога да ви опиша колко се радвам! Действат ми толкова креативно, изпълват ме с живот, замислям се за неща, за които не бих се сетила. Есента – моя сезон. Първото листо отдавна е паднало – някъде в края на юни … Оттогава толкова много други листа са го последвали, че тротоарите са като шарени килими. Мисля че сега, през есента, или есента на 2014, когато стана дипломаНтка, ще е перфектното време да пиша дипломна работа и да я защитавам. В някое лоби на 4-звезден хотел, хапвайки шоколадче, с Тошко пред мен и есенно-морския вятър във Ветровитата Варна за муза. Сега обаче живота е лесен и красив, без никакви задължения, през предварителен график, по който да тече за още 23 септемврийски дена, без мъж до мен, но с мъж в сърцето ми. Поуморих се да бъда свободна, но не съм забравила цената на свободата и колко е важно понякога просто … да се порееш сред облаците

Мисля си колко много време измина, докато постигна първата си голяма стъпка – постъпването във ВУЗ … И колко много ми отне да разбера, че е е важно и ми трябва. Животът, колкото и дълъг и безкраен да ни се струва, докато очакваме да ни се случат хубави неща например, всъщност е кратък … И трябва да преследваме, онова което искаме, защото иначе ще ни се изплъзне. Ще си намери малка миниатюрна дупчица и ще се промуши през нея като през иглено ухо! За всички мечтатели, постигнали поне една от мечтите си:

Няма коментари: