Понеделник. Началото на 3 абсурдно-дълги седмици. Ще ми трябва бая разнообразие, за да ги изтикам. Многото смях, приятната компания, добрата храна, дъждовното време, празната къща, донякъде ще помогнат за дните, но как ще заспя, когато стане време да лягам и установя, че просто не мога да спя? Леглото ми вече не е моето. Стаята ми вече не е онова приятно място, в което се чувствах сигурна и защитена. Аз съм там, духом .. с него, замечтана … и щастлива. Губя всякакъв контрол над търпението си .. Неспокойна съм, страх ме е да не изгубя нещо важно, без което заминаването би се обезсмислило. Ще пробвам да спя повече. Имам предвид – трябва спя повече, това е хубав начин да загубиш време … Ще рисувам, ще редя пъзели, ще слушкам музика, ще се разхождам насам-натам пък ..току-виж съм спряла да живея в бъдеще време .. Трудно е.. да се наслаждаваш на сегашния момент, знаейки, че те очакват много по-вълнуващи мигове след 3 седмици. Ето защо никой не бива да знае каква съдба го очаква, какво е бъдещето му! Не, че аз знам, но имам представа и то ясна, което го прави безинтересно. Отивам да поработя над дължината на времето, в което спя. Кой знае – може и да поставя нов рекорд за най-дълъг сън, хихи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар