неделя, 30 май 2010 г.

Неделно проклятие

hurry_thumb
Неделите са проклятието на съществуването ми.
Никога нямам достатъчно домашна работа за вършене, която да ме държи заета. А точно сега, и едва в началото ѝ, след дългия, изтощителен и разочароващ разговор с бъдещия ми приятел, се чувствам толкова разбита и не-мотивирана да правя каквото и да било. Сега не мога да си представя идната седмица, толкова сама, без да се налага да готвя за баща ми поради отсъствието му. Надеждите ми бяха за една прекрасна седмица, час или ден с И. у дома, приказвайки, готвейки, гледайки филми, смеейки се заедно … всичко бе толкова перфектно-нагласено … единствения липсващ компонент в картинката е той и ще бъде за една дъъълга и самотна седмица. По-самотна отколкото очаквах и в най-лошия случай, че може да е :(

Все пак, неделята изглежда лесна сега, след като проклятието тегне върху цялата седмица, началото на Юни, един толкова скъп и обожаван от мен месец, без път за бягство (по-далеч от центъра на града няма къде да отида,а се нуждая от това).

Изглежда, че единственото, което ми остава е да се отдам на готварството и кулинарията, готвенето на всичката тази храна, която напазарувахме с баща ми. И музиката. Лекува стрес, любовна мъка, скука и мързел. Но ефекта е временен, а свободно време пред мен - чак до септември!

Без планове, без път за бягство, без компания, без право да се надявам на чудеса … Обречено съществуване :(

четвъртък, 27 май 2010 г.

Ефекта на машиналния спонтанен флирт или как да флируваш успешно в 4 стъпки

Колко наивни са мъжете – почти толкова наивни, колкото и аз, навремето. Лесно се подлъгват по суперлативите и комплиментите, които използвам в речта си, в следствие на което си мислят, че имам чувства към тях. Това донякъде ме забавлява, особено днес :) Мога да изръся едно най-невинно “толкова си неустоим, когато правиш ….” и директно попадам в списъка на “ ууу тази тотално я забих” , което ако беше така щеше да бъде изразено в абсолютно прав текст. :d Сега ми е смешно, и то много, но истината е, че едно време аз също мислех така, когато някой мъж най-непринудено и естествено ме обработваше с ласкавите си думи, незабелязвайки как без да иска ми подава грешни сигнали на прекален интерес. Да се смея над грешките си е сигурно доказателство, че няма да ги повторя отново, което добавя опит(ност) от миналите несполучливи преживявания :) Като се замисля трябва да имаш акъла на калинка за да се вържеш на няколко комплимента

вторник, 25 май 2010 г.

Баланс

Утре ще е решаващо.
Връзката ми не може да продължава да балансира по този начин, на върха на нож. Ще  паднем или от единият, или от другият край, като завися изцяло на неговите решения или инстинкти. Моите решения са взети доста преди да съм ги избрала съзнателно, и съм се посветила докрай. Защото за мен няма нищо по- ужасяващо, по-измъчващо, от мисълта да го изоставя. Това е невъзможно…

Всеки ден се поддържам “заета” с нещо, с работа, която да ме забавлява и да разсейва съзнанието ми. За нещастие обаче е
типът работа, която държи само ръцете ми заети. Умът ми определено има прекалено много свободно време, и излиза извън контрол. Колебая се между толкова напрегнато очакване, че е почти болезнено, и коварен страх, който разклаща решимостта ми.

Трудно удържам малките коренчета надежда, които се
прокрадват в главата ми, само за да бъдат стъпкани грубо. Точно когато нещата в живота ми се стабилизират, точно тогава започват сътресенията, нерешимостта, страховете и всичко, което съм съградила, рухва, остава само основата. Губи се баланса между радостта и тъгата, едното надделява и остава само стъпканите коренчета надежда.

Едно е ясно обаче: баланса между очакването и страха от отхвърляне е възможен след първата среща наживо, само тогава ще знам  от какво да се страхувам и какво да очаквам.

събота, 22 май 2010 г.

Началото на едно ново начало

Напоследък се справям доста добре с блокирането на болезнени, ненужни неща в паметта си. Превъзмогвам и най-тежките моменти. Единствената ми трудност е да дочакам момента, в който ще срещна “съдбата” си и ще разбера накъде ще се упъти живота ми, та и аз, заедно с него. “Заедно”… как хубаво ми звучи понякога. Засега “Все едно” е ключовата дума в живота ми. Интересува ме единствено заслужава ли си или не да вярвам в нещо, в което преди време имах куража да вярвам почти винаги… докато не се опарих и научих ценния урок, че не-винаги си заслужава риска. Старая се да правя най-доброто, да взема винаги правилните решения, както “едно време”.

Живота ми е някак променен, аз също и незнам дали да се радвам или да плача от промяната, която усещам най-вече със сърцето си. Все още е твърде рано за всякакви изводи или заключения. Та аз едвам съм пристъпила в ранното начало на нещо … напълно различно от случилото се до момента в простия ми живот! Знам само, че не ме е страх да рискувам. Каквото има да става – да става! Готова съм да го посрещна и изпратя (ако се наложи). Щастлива съм, че се отървах от една преждевременна среща, за която не бях готова. Всяка клетка от мен крещеше и се молеше да я избегна, да не се случи. Лесно е, когато не ти пука. Мислиш просто. Не се напрягаш да търсиш начини да покажеш най-доброто от себе си в кратък интервал от време. Сега съм безгрижна и обнадеждена, щастливи чувства, които лесно могат да бъдат убити от едно телефонно обаждане…

Между другото дълго време опитвах да намеря някаква причина за странното ми поведение миналата седмица. Със сигурност ще бъда препитвана за него от човека, който най-много пострада и все още нямам никакъв логичен отговор. Опасенията ми са за първата издънка, когато влюбеното чувство те напуска, породено от чувството за вина. Бях ужасно съдистична към човек, към когото още не съм изпитала сериозността на връзката. Нормално е да се случи… Когато двама души се харесат (особено по интернет), те рядко си вярват. Страхът от неизвестното обаче е нещо ново за мен и веднъж попадайки в капана му, се надявам да не съм попаднала в него напразно.

 Bruce Springsteen – Drive all night

четвъртък, 13 май 2010 г.

Най-обичам луди, лууди зайци

… като Мартенския от Тим-Бъртъновата  версия на “Алиса в страната на чудесата! По-долу са кадри от сцени с най-якия заек на света. Enjoy!