Любов… или най-близкото й подобие

Когато връзката ми с този мъж започваше, имах самочувствието, че съм ударила шестица от тотото. Чувствах се като Принцесата, Царицата, превзела, укротила, опитомила плейбоя. Чувствах се обичана! Той дори не се оказа чак такъв плейбой. Всичко беше на приказки с приятели. Всъщност не ходеше на партита без мен (само на кръчми), не замръкваше в  чужди компании сред много жени и  не усетих да има нужда или влечение към друга. Но от време на време ставаше гаден - дразнеше се като му говорех, развяваше си коня виртуално, затваряше се в себе си с дни. Държа се с мен така сякаш съм  попаднала в живота му по невнимание. Тогава подозирах, че нещо не е наред, губя го, изплъзва ми се, може би някоя друга го е обсебила. Постепенно вместо Царица, започнах да се чувствам като тъпата путка, с която е направил най-големият компромис само за да не бъде сам. Може и да грешах за всички тези неща, но така ги усещах нещата и много ме болеше. В тези моменти ме чукаше по различен начин – свършваше бързо, после заспиваше и не ме поглеждаше. В някакъв момент му минаваше. Отново ставаше ведър, отново се вкопчваше в мен и ме  целуваше насън. Но дори тогава не понасяше аз  да го съблазнявам. Затваряше се в себе си и се държеше като кретен.

После  той срещна друга, разделихме се и осъзнах, че моят алфа-мъжкар не може да бъде опитомен от никоя. Искам нещо невъзможно, и тва че той не може да ми даде непосилното за него не го прави нито лош, нито виновен.

Сега и двамата сме сами, но се справяме някак.. поотделно. Аз откривам нови възможности, предоставящи ми нов вид щастие и удволетвореност от живота. Имам много нови избори пред себе си и пълната свобода да избера онова, което ме прави най-щастлива. Моето щастие обаче не е  пълно без малко горчивина, без трудности и препятствия, с които да се справям. Ето това се случи и дълго време не намирах думите да напиша какво чувствам , какво става с мен, отне ми време да осъзная… че не ми трябва мъж, за да съм щастлива, но и няма пълно щастие без мъж до мен

Не винаги най-лесното е най-правилното!

Винаги съм търсила пътя с най-малкото съпротивление –с най-малкото препятствие по него, без излишен стрес, натоварване. Още от малка. Откакто майка ми сподели пожеланието, с което нейната баба я изпращала: “да ти се падне лесно” . Но днес, приблизително 12 години по-късно, осъзнавам, че не винаги най-лесното е най-правилното. Животът е пълен с избори и тъкмо тези избори определят живота ни. Затова ако още продължавам да се боря приятелството ми с един нетърпимо-самодоволен *** да проработи, то е защото съм осъзнала, че в този живот трябва да се проявява силна воля, за да защитиш интересите, себе си, да опазиш сам гърба си, когато няма истински приятели, на които да им пука истински, когато твоя отбор/тийм се състои само от 1 член.

Често имам усещането, че никой вече не говори онова, което чувства отвътре. Особено мъжете. Не им достига мъжество да признаят, че са сгрешили. Нито пък, че им пука за друго човешко същество. Говоря за тези, които аз съм срещала! И особено за последния. Прекалено горделиви са да признаят, че имат нужда от една жена не само за сексуални ласки. Но пък на съвременните жени не ни се налага да чакаме, докато се появи друг мъж на хоризонта, който да сподели това, да прояви нъжната смелост, да избере подходящите жестове, с които да докаже, че на него може да се разчита.

Независимо дали само приятел или любовник, имам нужда от дългосрочна сигурност, имам нужда на приятеля да му пука. Това го прави приятел, а не ходещо забавление, с което да си губя напразно времето ида пиля нервите си!

Не искам романтични постъпки, неискрени целувки или подаръци, искам да знам че 1 ден, когато ме няма на тая земя, ще има хора  (повечето от мъжки пол!) които ще пролеят по някоя сълза, осъзнавайки, че са изгубили поредната безобидна, малка, сладка женичка като мен, чиято единствена цел в красивото и кратко съществуване е била да обича и да бъдат обичана, ценена, да носи удоволствие на мъжете, да носи живота на земята и да го обогатява с добротата и искреността си. Защото никога не е имало нещо интригантско в мен, винаги съм била себе си, такава съм и такава ще си остана!

Колкото до лесното –мисля, че приключих с него, занапред ще правя само онова, което носи малко повече излишен стрес, изисква малко повече труд, но пък калява и оформя по-силен характер!

Труден за отказване

Това, което ми се случва в момента е доста от онова, което наскоро писах в имейла си до приятел. Накратко – бясна съм, изминаха няколко тежки, мъчителни  седмици (изпитания). Осъзнах, че приятелствата изискват твърде много усилия, саможертви, безволие, услуги и са изтощителни !!!

Едно време бях рядко-търсен, труден за намиране и самотен човек, но щастлив в самотата си. Днес – колкото и да се опитам да остана сама, някой ще ме потърси и няма да спре, докато не ме намери. А намери ли ме – много лесно щеме изманипулира да се съглася да направя онова, което иска от мен. ДА! Аз съм лесна за манипулиране. Трябва да поработя доста над това.

Днес съм благословена да изживея един ден, напълно необезпокоявана от околоните, да летя свободно или да си лежа удобно в моето легло, да се наслаждавам на есенните промени, да дишам спокойно, да мечтая, да се смея (всякаш не съм го правила от години!), да слушам моята музика, да бъда отново себе си. Остана ми време и да попиша, по стар навик, да запиша какво се случва с мен…

Утре пак ще ме къткат здраво, ама вече знам как да си намирам пролука, за да избягам. Изваждам бунтарският си характер, мрънкам и не се оставям да решават вместо мен. Рядко проявявам силния си характер, но без него не бих оцеляла. Когато не е покрай мен, мога да го чуя как ми се кара, да усетя как ме докосва, като призрак, който витае и не ме оставя дори мислено. Смешно ми става като се сетя, че и двамата се правим на жертви, война и любов…. Но поне тази вечер ще е спокойна, без моето малко бедствие. Дано никога не срещна Симеон втори, че след първия незнам дали бих останала цяла…

Цели и … половинки

Досега не съм си давала сметка колко хубави приятелства съм изтървала, колко приятели можех да имам, ако не превръщах търсенето на “мЪжо” ми в ЦЕЛ № 1в палавия ми живот. Другото, което забелязах у себе си, е колко много неща съм надраснала. Вече все по-лесно спирам да премислям дадена ситуация, взимам трудни решения, преододолявам разочароващи връзки, призовавам смелото ми аз, излъчвам увереност, изобщо за 2 години съм придобила качества, които тогава са ми били жизнено-важни. Превръщам се в една млада лъвица, която знае как да защитава своето. Задобрявам в изкуството да се грижиш за себе си. Tърсенето на половинка вече не е основната цел на живота ми. Сега съм заинтересувана много повече от личното ми развитие и няма да оставя на никой да забаламоса лесно-подлъгващият се женски мозък в главата ми да ме отдалечи от тази цел. Избрах да играя с целите топки, половинките ги оставям на смелите и романтични ветрогонци, каквато бях аз :)

На вълните на спокойствието

Изглежда, че през днешните дни, когато любовните отношения са изминали през голяма революция - много хора лесно изхвърлят тези чувства надалеч от живота си, измествайки ги с нещо друго. Обяснявам си го с това, че хората не се оценяват и са потребители на голям диапазон от неща, затова и изборите пред тях са много. Така направих и аз. Избрах парите и свободата, отколкото да си скъсам задника от опити “връзката ми” (или летния ми флирт) да проработи, за да сме щастливи и двамата. Този живот е по-лесен. Сега вървя спокойно в нови обувки и имам нова песен за пеене. И нови възможности. Возя се на влака на свободата, нося се на вълните на спокойствието. Но ми липсват онези малки сигналчета,които показваха, че 1+1 прави 2 – само че не до безкрайност. Защото завинаги не съществува. И на всяка единичка ѝ идва времето да се прости с онази друга част, която я е допълвала. И колкото по-кратко са били заедно като двойка –толкова по-малко неща за забравяне. Трябваше да ми бъде ясно че именно хората на по 20 и няколко не могат да бъдат сериозни (и скоро няма да станат) защото тъкмо тогава пред тях има най-много опции и са най-променливи. Сега се чудя дали съм способна да бъда в отворена връзка без да се привържа към човека. След толкова много неуспешни опити да покажа , че ставам за сериозно гадже осъзнах, че никой мъж не може да ме възприеме така и трябва да минат години, докато придобия статута на мацка, с която не просто да си излизаш, а с която да поплуваш дълго време във водите на супер-сериозността. Сега нещата се развиват бурно- но съм спокойна, защото светът е мой, живота е пред мен и мога да изпълня всяка своя мечта без дори да ставам от леглото ми !!!

Ти не си, ти не си за мене. Ти не си, ти- дявол да те вземе. Ти не си, ти не си го взел/а. Ти не си, моето сърце.

И така-както си и знаех, че ще стане, заветния ден на раздялата дойде – 4ти септември, в 15:59:58 минути, обвързана за точно 1 месец и 2 седмици :лол И си беше опит, и не съжалявам.. през какъв тест само минах ! Радвам се че стана така бързо, без повече скандли и убиди, той даде идеята, аз сложих края, скъсахме взаимно. И сега съм мотивирана да преобразя живота си, да обръщам повече внимание на себе си и да наваксам със всички пропуснати забавления, които една свободна жена може да изпита. Без повече сериозни връзки, не мисля дори и несериозни да имам. Искам да си почина. Преживях много за последните 4 години. Мисля да не очаквам нищо от живота. Ако има да става нещо – да става! Ще се оставя на ранния  есенен вятър да ме носи заедно с листата!

Гадно ми е само, че връзката ни беше някфа изкуствено създадена, зада си даваме, каквото ни е нужно – но нито той, нито аз успяхме да бъдем щастливи, да се адаптираме, чувствах го като приятел, на който се опитвам да бъда гадже, въпреки, че е много различен от това, което търсех и искам. Освен това, той също нямаше мют бутон, но пък именно това ми помогна да разбера, че не е за мен.

Точно сега не мога да мисля дали ще има следващ, но със сигурност няма повече да се захвана с някой толкова самовлюбен! И ще гледам да си запазя свободата за по-дълго. Защото съм само на 21 – и рано или късно ще се намери мъжа, който да ме цени. И ще гледам повече да няма толкова лични и натоварващи неща за споделяне в живота и блога ми!

Ползата от мют бутона

  Наполседък в главата ми се въртят неща, които немога да споделя с никой, някои брутални неща, които научих и ме е страх да споделя писмено/на глас…. Гаджето ми е нарцистичен мачо-садист-егоист, *****ман, със склонност към депресии и девиантно поведение, изобщо .. попаднах на много труден човек, изискващ разбиране и готовност да направя всичко за него, без да ми бъде гарантирано същото (безкористно) който ме наранява по всевъзможни начини и винаги намира начин да ме накара да си го върна пак. Знам че ужасно си губя времето с него, ама ужасно !!! Обаче ми харесва и е нещо ново и достигам до открития в живота си. Или трябва да се адаптирам към всички промени, които внася в “огъзения” ми живот или да намеря нов път, който включва всичко друго, не и такива като него. И си мълча през цялото време, трая си, налагам си бутона мют,  и не мога да бъда себе си и това ме убива..бавно! Предстои да взема няколко важни решения в живота си. Интересно, че в периода, когато се захващах с него непрекъснато слушах един стар хит на бекстийт бойс - (намери си ново гажде), всякаш е някакво аудио предвестие, но и да знаех – тогава просто бях твърде щастлива, за да прогледна и да разбера, че да си обвързан значи и да търпиш подобни неща, да бъдеш нараняван. Но знам че аз не съм от хората, които могат да търпят и да се оставят на някой да им се качи на главата! Това няма да стане “госпожичке”!  Един единствен път реших да не бягам и да не слушам интуицията си  и ето в какво се забърках. Сигурна съм, че следващите няколко мои постинга ще бъдат с ключови думички като раздяла, скандали и добре-дошла в страната на готините необвързани мацки отново! Защото ако успея да се адаптирам, ще трябва да пожертвам голяма доза от собствения си живот и щастие, за да поддържам друг/о, а това е почти-невъзможно !

Истински щастлива

Винаги съм се надявала, макар и тайно, че ще се намери мъж, който ще ме кара да се чувствам щастлива, желана и красива. Мъж, на когото му е ясно, че някои неща не бива да се казват на жените. Някой, който не е цапнат в устата. Искрен за неща, който са важни за споделяне и премълчаващ, дори лъжещ, за неща който не са важни и не биха разрушили самочувствието и увереността ми. Не искам да урочасвам бъдещите ми дни с него, но мога доволно да кажа – мисля, че намерих такъв и за първи път чувствам че все пак не всичко е само “мушкато и бегония” или “хайде да се видим да се наебем”. И най-странното е, че очаквах да живее само на около  4-5 км от у нас. за първи път в живота си не се чувствам сама. И за първи път живота ми е лишен от всякакви фалшиви боклуци, които ми се правят на приятели с надеждата да им дойда пак на гости.

Да! Най-после любовният ми живот върви в един нормален спокоен, истински темп. Правя някой грешки, породени от факта, че нямам никакъв опит в това “чудо”, което за мен преди значеше ‘lack of vaginal excersice”. И никога не съм си го представяла така. Мислех, че връзките са супер задушаващи и измарящи, че няма да имам време за нищо. Предполагам, и аз съм си имала своите страхове и предразсъдъци. Онова обаче, което разбрах от новата си връзка и от развалянето на всякакви отношения с друга, е че хората не бива да бъдат категоризирани, шаблонизирани, че всеки наистина си е индивидуален, и онова, което е характерно за един човек може и да е, ама може и да НЕ  е характерно за друг, не бива да се оставям няколкото лоши случки да променят мнението ми за хората. Просто..да се вглеждам в детайлите!

Светът около мен

…. не струва!  Горчив и тежък! Целия се върти около секс и пари. Не си спомням последния път, когато някой ме накара да осъзная, че все пак има смисъл да се живее. Партита, яка музика, секс, спане, ядене – всичко се повтаря. Писнало ми е от крастави магарета, дето се мислят за еднорози и се слагат навсякъде, всякаш са капак за всяка тенджера! Супер гадно ми става, когато се осъзная и нищо не може да ме разсее, да ми сложи пак розовите очила. Ще ми се да избягам от лъжливата ми страна, пълна с капани, целящи само забавления на епидермално ниво. Красивата лъжа, че живота е хубав си ми трябва. Жалко е, че вече не се връзвам толкова лесно. Като малка си мислех, че щом  почна да си изкарвам сама парите, лесно ще намеря своето място под слънцето- е, вече парите не са проблем, проблемът е какви неща намирам под слънцето, разкривайки истинските им цветове и че нищо не е ок… а може би изживявам първия ми песимистичен петък!

Любовта – първокласен гъзобрък

Много ми се ще час по-скоро да намеря мъжа, който успешно ще ме излъже или пък убеди, че съм “най-желаната жена в града”, ЕДИНСТВЕНАТА, жената от мечтите му. И ако не е скоро- имам две възможности: да се разкъндардисам от цялата тая дивотия с любовта и да сложа край на мъжете и безрезултатните връки с тях или да контактувам само с онези, от които имам дългосрочна потребност, надявайки се (или заблуждавайки се), че някой ден бавно ще им надяна хомота. Второто обаче изисква да се закаля в изкуството да се държиш като мъж, да бъда безкрупулна в сферата на сериозността, което е жизнено-важно за да остана емоционално-дистанцирана и то – изцяло, да видя навреме задаващия се айсберг и да напусна кораба, за да потъне сам и без мен. Трудно е да промениш себе си дори за да се предпазиш. Особено когато си свикнал да се бориш  със собствено-създадените от теб чудовища. Аз винаги побеждавам моите и отговарям на точно този тип хора. Сама си забърквам кашите! И въпреки спечелената битка, в мен остава онова чувство.. “you can’t always get what you want”

Понякога се се чудя през колко неуспешни връзки трябва да премина, за да се науча да обичам само себе си, за да разбера, че не мога да се предпазя от разочарования и несподелена любов. Надяването на хомота на мъж си остава блян за мен. Всеки ден осъзнавам колко е трудно. Виждам как негодници се маскирват като сериозни приятели и добри мъже, взимат си квото им е необходимо от връзката с една жена и на следващия ден са сами или с друга, напълно непокътнати и незасегнати от раздялата със следващата. И дори да им дойде времето за обвързване и да се врекат в любов на всеослушание на една жена никак не гарантира, че ще я обичат като в обета, който дават. Защото любовта не е нещо, на което може да се наслаждаваш всеки ден, а според личните изчисления на една моя приятелка, плодовете на любовта се берат само 2-3 пъти в годината! Колкото и да вярваш, да се стараеш, да играеш по правилата, да спазваш дори дистанция – каквото и да правиш, никога няма да бъде лесно като дишането, вкусно като шоколадово десертче и в никакъв случай – здравословно! “Играеш” на сигурно, докато не влагаш/залагаш/заемаш никоя част от тялото си, оттам-насетне всичко си остава една голяма мистерия!

Търсене по ключова дума ”идеален”

Сигурно не съществува жена, която да няма някакъв списък с качества, които точния мъж 3а нея трябва да притежава. А3 реших да публикувам моя сега, черно на бяло, 3а да не е само в главата ми и да следя как се и3меня с годините. Интересно колко ли от нещата в него ще имат 3начение като стана на 30?

Такаа, търся мъж, който ТРЯБВА:

1. Да е атлетичен, да си тежи на мястото (по тежък от мен);

2. Да е висок, но не прекалено, 3а да не ме води 3а носа;

3. Да е красив, но да не го 3нае, 3ащото иначе ще е високомерен и самовлюбен;

4. Да е интелигентен, но не прекалено много, 3а да не ме кара да се чувствам глупава;

5. Да е 3абавен, но да не се шегува с мен!!!

6. Да е грижовен, но бе3 да става досаден;

7. Да е амбицио3ен, но да не осъществява целите си на всяка цена;

8. Да гледаме в една посока, да имаме общи цели и мечти, да сме добър екип/отбор 3аедно;

9. Да ме кара да се чувствам щастлива, уважавана и обичана… и да е страхотен в леглото!

10. Да е серио3ен и отговорен, 3а да мога да ра3читам на него.

- може да мисли по ра3личен начин, да има свои виждания 3а живота, 3а да ме допълва и “обогатява”;

- Може да не отговаря на всичките 10 точки от списъка, но поне на маркираните;

- може НЕ-винаги да и3глежда добре, да е 3абавен, да ме радва, да ме ра3бира, но да не ме кара да правя компромиси непрестанно.

Как да търся моята сродна душа в тълпата?

Това беше глупав план. Нямаше да сработи. Докато ровех в главата си, за да намеря начин да избягам от болката, думите, които приятелка ми каза по-рано днес, изникнаха пред мен:
„Знаеш, че това ще отмине, ако се влюбиш в някой друг, нали? Повече няма да страдаш за него.”
Изглежда да отнемат правотото ти на избор не беше най-лошото нещо на света. Може би начинът, по който се чувствах сега, беше най-лошото нещо на света.
Бях виждала всички момчета в града. И бях търсила прекалено дълго в интернет. Имах нужда от
по-широк “ловен” периметър. 3атова реших най-накрая да потърся навън в реалния свят.
Как да търся моята сродна душа в тълпата? Ами, първо, имах нужда от тълпа. Така че вървях
наоколо, в търсене на подходящото място. Минах покрай няколко мола, в които беше много вероятно да срещна подходящи мъже, но не можех да се накарам да спра.. Исках ли да се влюбя в мъж, който се мотае по цял ден по магазините?
Продължих на север, където ставаше все по-многолюдно. В края на краищата, намерих един
голям парк, пълен със семейства, деца, скейтбордове и велосипеди, хвърчила, пикници и така
нататък. До сега не бях забелязала - денят беше хубав. Имаше слънце и всичко останало.
Хората бяха навън и празнуваха под синьото небе.

Сякаш с часове се разхождах наоколо. Достатъчно дълго, че слънцето промени положението
си на небето. Взирах се в лицето на всеки мъж, който минаваше близо до мен, напрягайки
се наистина да забелязвам кой беше хубав, кой имаше сини очи, кой изглеждаше добре с
брадата си и кой беше напръскан с прекалено много парфюм. Опитвах се да намеря нещо интересно във
всяко лице, за да съм сигурна, че наистина съм опитала. Неща като: този имаше наистина
правилен нос; онзи трябва да си махне косата от очите; този можеше да прави реклами за
червила, ако останалата част от лицето му бе толкова перфектна, колкото устата ...
Понякога те отвръщаха на погледа ми. Понякога изглеждаха уплашени - сякаш си мислеха
„Ква е тази откачалка, която ме гледа свирепо?” Понякога си мислех, че изглеждат,
един вид, заинтересовани, но може би това беше просто егото ми, което вилнееше.
Във всеки случай, нищо. Дори когато срещнах очите на мъжа, който беше - безспорно -
най-секси в парка, а може би и в целия град, а и той  гледаше точно мен с размишление, което изглеждаше като интерес, пак не почувствах нищо. Просто същият отчаян импулс да
премахна болката.
Докато времето минаваше, започнах да забелязвам грешните неща. Главата на това момче беше със същата форма. Походката на онзи беше почти същата-3абърана и енергична. Скулите на този минаваха по същия начин през лицето му. Онзи имаше същата малка бръчка между очите си - което ме накара да се зачудя за какво се притесняваше...
Точно тогава се отказах. Защото беше абсолютна глупост да мисля, че съм избрала точното
време и място да срещна сродната си душа, само защото бях толкова отчаяна да го направя.
Нямаше логика да го намеря тук, така или иначе. Ако приятелката ми беше права, най-доброто място да открия генетичната ми половинка беше в родния ми град. Но, очевидно, никой там не ми пасваше.

Когато се вгледах в очите му, видях всичко, което бях търсила. Утре той може би щеше да е с някоя друга. Но за щастие жив, а това е най-важното, нали? Той щеше да ме гледа със същите очи, до някаква степен. Щеше да се усмихва със същите устни, или почти. Все още щеше да ме познава по-добре от всеки друг, който е имал пълен достъп до
същността на ума ми.

Не съм в състояние да се влюбя като нормален човек. Не и когато кървя по някого другиго. Може би - ако бяха минали 10 години,откакто сърцето му принадлежеше на друга, а аз изстрадала целия опечален процес, и бях излезнала от това отново цяла - може би тогава щях да мога да предложа на друг да иле3ем да правим нещо 3аедно, да поговорим за марки и модели, да науча нещо за него и да видя дали ще го харесам като човек. Но сега това няма как да се случи. Единствения човек, с който ми се правят ужаасно много неща е той и всеки друг, кото ми се предложи ще е като добре –пробутан първокачествен боклук. Магията няма да ме спаси. Просто трябва да приема мъченията “като мъж”. Да ги преглътна.

Скоро няма да ра3береш колко много те обичам, 3атова, моля те, don’t take my sunshine away!

Най-голямата ми слабост е, че имам силни чувства към човек, който не търси тaкива и се страхувам, че ако ра3бере 3а тях ще съм като отстреляна шахматна фигурка и повече няма да си ра3игравам коня върху дъската. Но 3нам, че трябва да си 3аявя интереса преди някоя друга да го направи! Искам да съм първата кандидатка 3а то3и пост (сърцето му) и не бих го отстъпила на никоя – мисълта един ден да е с някоя друга (по стара от мен), само 3ащото не съм имала смелостта да и3ра3я чувствата си, ме ужасява. Искам го 3а мен! Не ме интересува дали съм достатъчно добра 3а него – ще се постарая да стана жената, 3а която си 3аслужава да 3агърби ергенския си живот. Искам най-после да целуна мъж и мисля че, щом се целувам така добре с жени, ще успея да целуна и мъжа, който обичам… един ден.. Дотогава има да поработя над себе си! Живота ми е много по-ра3фъчкан от шахматно табло, но царицата има нужда от своя цар. В живота няма подходящо време 3атова е хубаво да се действа в момента, в който усетиш, че ако не дадеш на сърцето си онова което иска, ще пропуснеш още една поредна въ3можност да обичаш и да бъдеш обичан! Сега хем се опитвам да поддържам нещата простички, бе3 да ги усложнявам допълнително, хем точно допълнително ги усложнявам като се боря с чувствата и се опитвам да ги скрия от себе си и от всеки. My heart demands the attention of your heart and I believe that one beautiful day that love mission will be completed with no victims !!!

Заздравяване

Muzicons.com

Последните няколко дена, прекарани с него бяха прекрасни и забавни - както винаги, напълно в ”мю”стил. Този път обаче го гледах “с други очи”, виждах друг човек, мъж, с който просто се забавлявам, мъж за който си заслужава да хубавея и да се развивам и да бележа лични напредъци и да продължавам да живея своя собствен живот като отвреме-навреме го включвам в програмата си. Осъзнах, че не се нуждая от мъж, който да ме глези всеки ден, защото бих се изморила лесно и че така е перфектно – да прекараме заедно 36 часа и да се разделим приятелски. Просто се наслаждавам на това, което предлага, докато го предлага и съм сигурна, че и той прави същото. Мисля, че ще успея да се примиря с поста си. Разбирам, че това е животът му сега, не се нуждае от друго и не очаквам да заема най-високия пост на приятелка. С други думи, животът ми отново се стабилизира и възвърна нормалните си параметри. Let’s keep it simple!

“Винаги ще те чакам”

Представям си ден, в който ще се събудя и ще знам, че няма да те видя, защото си твърде далеч. Няма да те видя. Никакъв шанс. Никакъв. А сега си представям ден, в който ще се събудя и ще знам, че може да те видя. Може, възможно е, сигурно. От тези два дни, ще избера този. Този е денят, който искам. Този е денят,който избирам. И как може да бъда на крачка разтояние от теб и това да бъде грешна посока?

Дискретна връзка

Връка? Кво е връка ?! Да попитаме гугъл – излизат само секс изображения, отново ми се насълзяват очите. И не, че не знам кфо е – просто не мога да повярвам, че очаквах нещо повече (един ден). Обличам се добре, понякога и чувство за хумор мога да извадя (но не в черни недели като тази), имам въображение, настроена съм за приключения и романтики, добър слушател съм, говори се лесно с мен, пия… (а може би трябва да си пийна едно хубаво) – абе въобще вписвам се в характеристиките му за партньор, но никога няма да стана неговата… защото всичко, което искам, онова лудото, глупавото, дето му викат любов, не може да бъде почувствано от човек, който устоява и не се поддава на емоциите си.

Дискретно въже…

Толкова ми е разбито в момента Чак не мога да си събера мислите, да се настроя за работа, за живот… Абсолютна развалина – това съм аз! Клавиатурата ми е съсипана, сърцето ми  е потрошено, некфи хора непрекъснато ме дрънкат да прая некфи работи, искам да избягам, да се накрещя и нарева !!! Всеки ден боли еднакво и минава през мислите ми, прави дните ми сиви, безсмислени. Скръбна вест за едно разбито сърце, съобщавана всеки ден. Как да я забравиш, като на следващия ден пак ще ти я съобщят …

Отровни истини

** не ме обича. Аз не го обичам. Той е добър, възвишен дори, но … строг и студен като айсберг, всякаш сърцето му е стоманен юмрук. Безсърдечен ли е? Не. По-лошо. Той има  сърце – виждала съм го преизпълнен със страст, но той просто я подтиска с желязна воля. Идеята да бъда с него вече не ми се вижда така првлекателна, както някога беше. Искам съпруг! А не медицинска сестра, която да се грижи за мен. Искам съпруг, с когото да споделям леглото си всяка нощ и цял ден, ако ща. Ако един ден не имам това, по-добре да умра !!!

Животът ми напоследък

описан в песен:

Flyleaf Sorrow lyrics

SADE KING OF SORROW Video - Flyleaf Sorrow Music Videos

Music Videos by VideoCure

Един постинг напълно безцелен, в който искам да кажа всичко и да изчезна …

Когато времената са трудни, много жени и мъже започват да си мислят как биха могли да улеснят живота си без да се съобразяват с шефове или взискателните си половинки. Тогава преосмисляме приоритетите си и правим резки, значитрелни промени в досегашният си живот. Това се случи и с мен ….

Тъкмо понатрупах няколко тухлички в основите на самостоятелния си, студентски живот в големия град и разбрах , че живота ми не е съвсем самостоятелен, щом баща ми ме издържа и че големият град съвсем не е за скромна особа като моята. А моят модел на подражание - жената – кариерист, облечена във власт, воюваща наравно с мъжете, се оказа абсолютно демоде, нещо много изтъркано и … честно-казано, всеки би предпочел хармоничният живот пред кариерата, нали?

Всичко започна на 2.01.2011, когато осъзнах, че наистина се нуждая от работа. И първото място, където потърсих, естествено бе интернет. Баща ми винаги е казвал че: “В интернет има абсолютно всичко…” И се оказа прав. Исках работа, в която да влагам страст, енергията си, много от свободното си време, работа, в която да не треперя всеки ден ама ще ме съкратят ли, няма ли да ме съкратят, работа, в която да не съм просто някакво зъбно колело на индустрията. Но все още, идеята, че лесно бих могла да бъда заменена във всеки един момент, ме ужасява. И всеки път, когато видя, че някоя от колежките има повече работа от мен, ме обзема лека завист и започвам да си мисля, че не съм достатъчно-добра в работата си и че не ставам за нищо. Не се гордея с това, просто имах нужда да го споделя.

И просто ей така, след 9.01 резкият завой в живота ми беше взет и оттогава живота ми е по-хармоничен, независим, стабилен, но и леко еднообразен понякога … затова отвреме-навреме си хващам раницата и отивам някъде надалеч сама, при някой, който ще ме накара да забравя за работа и да ми напомни, че парите не могат да заменят хубавото спане, ядене и секс.

Още помня как прекарах миналия 31ви

 

И се радвам, че 2010 беше изпратена по по-подобаващ начин!

Годините минават, много междинни камъни биват прескачани, а хлъзгавостта и нестабилността им забавят процеса на самостоятелност на живота ми. Все още търся кой да ми спасява задника в трудни моменти, много от които са възникнали, защото съм си ги причинила сама. Продължавам да търся опората си, основата в съществуването на някой друг, моя личен авариен парашут, който ще се отвори в случай на необходимост.

Мелодията на живота ми е тотално променена. Отдавна вече не мие медец. Моята сладка песен не звучи толкова хубаво вече. Има само препятствия и дисбаланс. Радвам се, че по празниците имах шанса да си припомня колко спокойно ми е било и да се върна към най-най-новия си живот, който все още не се знае какъв ще излезе и докъде ще ме докара. Надявам се да е по-самостоятелен и материално-осигурен и.. да си забърквам по-малко каши. Защото никой не може да ти причини това, което сам си причиниш!