петък, 13 май 2011 г.

Как да търся моята сродна душа в тълпата?

Това беше глупав план. Нямаше да сработи. Докато ровех в главата си, за да намеря начин да избягам от болката, думите, които приятелка ми каза по-рано днес, изникнаха пред мен:
„Знаеш, че това ще отмине, ако се влюбиш в някой друг, нали? Повече няма да страдаш за него.”
Изглежда да отнемат правотото ти на избор не беше най-лошото нещо на света. Може би начинът, по който се чувствах сега, беше най-лошото нещо на света.
Бях виждала всички момчета в града. И бях търсила прекалено дълго в интернет. Имах нужда от
по-широк “ловен” периметър. 3атова реших най-накрая да потърся навън в реалния свят.
Как да търся моята сродна душа в тълпата? Ами, първо, имах нужда от тълпа. Така че вървях
наоколо, в търсене на подходящото място. Минах покрай няколко мола, в които беше много вероятно да срещна подходящи мъже, но не можех да се накарам да спра.. Исках ли да се влюбя в мъж, който се мотае по цял ден по магазините?
Продължих на север, където ставаше все по-многолюдно. В края на краищата, намерих един
голям парк, пълен със семейства, деца, скейтбордове и велосипеди, хвърчила, пикници и така
нататък. До сега не бях забелязала - денят беше хубав. Имаше слънце и всичко останало.
Хората бяха навън и празнуваха под синьото небе.

Сякаш с часове се разхождах наоколо. Достатъчно дълго, че слънцето промени положението
си на небето. Взирах се в лицето на всеки мъж, който минаваше близо до мен, напрягайки
се наистина да забелязвам кой беше хубав, кой имаше сини очи, кой изглеждаше добре с
брадата си и кой беше напръскан с прекалено много парфюм. Опитвах се да намеря нещо интересно във
всяко лице, за да съм сигурна, че наистина съм опитала. Неща като: този имаше наистина
правилен нос; онзи трябва да си махне косата от очите; този можеше да прави реклами за
червила, ако останалата част от лицето му бе толкова перфектна, колкото устата ...
Понякога те отвръщаха на погледа ми. Понякога изглеждаха уплашени - сякаш си мислеха
„Ква е тази откачалка, която ме гледа свирепо?” Понякога си мислех, че изглеждат,
един вид, заинтересовани, но може би това беше просто егото ми, което вилнееше.
Във всеки случай, нищо. Дори когато срещнах очите на мъжа, който беше - безспорно -
най-секси в парка, а може би и в целия град, а и той  гледаше точно мен с размишление, което изглеждаше като интерес, пак не почувствах нищо. Просто същият отчаян импулс да
премахна болката.
Докато времето минаваше, започнах да забелязвам грешните неща. Главата на това момче беше със същата форма. Походката на онзи беше почти същата-3абърана и енергична. Скулите на този минаваха по същия начин през лицето му. Онзи имаше същата малка бръчка между очите си - което ме накара да се зачудя за какво се притесняваше...
Точно тогава се отказах. Защото беше абсолютна глупост да мисля, че съм избрала точното
време и място да срещна сродната си душа, само защото бях толкова отчаяна да го направя.
Нямаше логика да го намеря тук, така или иначе. Ако приятелката ми беше права, най-доброто място да открия генетичната ми половинка беше в родния ми град. Но, очевидно, никой там не ми пасваше.

Когато се вгледах в очите му, видях всичко, което бях търсила. Утре той може би щеше да е с някоя друга. Но за щастие жив, а това е най-важното, нали? Той щеше да ме гледа със същите очи, до някаква степен. Щеше да се усмихва със същите устни, или почти. Все още щеше да ме познава по-добре от всеки друг, който е имал пълен достъп до
същността на ума ми. Crying face

Не съм в състояние да се влюбя като нормален човек. Не и когато кървя по някого другиго. Може би - ако бяха минали 10 години,откакто сърцето му принадлежеше на друга, а аз изстрадала целия опечален процес, и бях излезнала от това отново цяла - може би тогава щях да мога да предложа на друг да иле3ем да правим нещо 3аедно, да поговорим за марки и модели, да науча нещо за него и да видя дали ще го харесам като човек. Но сега това няма как да се случи. Единствения човек, с който ми се правят ужаасно много неща е той и всеки друг, кото ми се предложи ще е като добре –пробутан първокачествен боклук. Магията няма да ме спаси. Просто трябва да приема мъченията “като мъж”. Да ги преглътна.

Няма коментари: