събота, 21 август 2010 г.

Островът на моята самота

Това бе темата на едно есе, което писах в 10ти клас (ако трябва да съм точна, датата е 22.03.2006 г)

Наскоро почиствах един шкаф със стари тетрадки и учебници и се зачетох във вече пожълтелите му страници, затова реших да си направя труда да го напиша тук, за да го имам завинаги:

                    Островът на моята самота

Какво е самотата? Напоследък доста често се улавям , че мисля за нея. Самотата- моя приятелка, но и мой кошмар. А как бих живяла на безлюден остров, съвсем сама, далеч от всички неща и всички  хора, които заемат огромна част от живота ми- просто не бих могла!

Всеки ден ми се случва да бъда самотна, всеки ден, но с различна степен, защото някой път успявам да се откъсна и отърва от лапите ѝ, но в повечето време празнувам и тъгувам навсякъде с нея, дори когато съм в шумна и весела компания, когато съм сред своите приятели, роднини, съученици, заобиколена от познати или непознати. Много често ми се случва така, че се чувствам “свой сред чужди и чужд сред свои” – това май е някаква част от  чувството да бъдеш самотен.  Много пъти съм се чудила защо ми се случва да изживявам това чувство и всеки път отговорът е все по-различен от предишния. Да си призная, не съм от момичетата, които могат да се похвалят, че имат много приятели, не съм и от тези, които имат компания, с която често да се събират. Понякога се чувствам много добре, когато съм сред хората около мен, а понякога имам чувството, че съм “невидима” за околните и че целият град един остров, който обитавам, заедно с други същества, които са много по-различни от мен. Все пак и аз като всички останали съм се събирала с приятели и съм се веселила с компании, обаче като се върна назад в спомените си, винаги съм била малко встрани от събитията- като един страничен наблюдател на живота си, което те прави различен, странен и добиваш чувството, че си сам на един доста модерен остров, снабден с цсички блага, които може да ти предостави, но без човек, който да те разбира и мисли като теб.

В повечето случаи, когато посещавам острова на моята самота и чувствам Габрово като такъв, причините са породени от изпадането ми в някакво депресивно състояние, което ме кара да прегърна моя неизменен приятел-самотата, когато се чувствам предадена и наранена от грешките на приятелите ми, когато разлиствам купища телефонни номера в телефона си, а осъзнавам, че няма какво ново да си кажем или когато се чувствам забравена от хората, на които държа.

И все пак, доволна съм от своя остров, независимо дали е на остров Габрово или в град Габрово- и двете места са чудесни и за предпочитане пред истински необитаем остров, заобиколен от едно безкрайно море, без никаква музика ( за мен живота е музика- не бих понесла да чувам само шума на вълните, крясъците на птици и подухващия бриз), да живея и да се сблъсквам всеки ден с различни опасности и несгоди, както и с всичко нецивилизовано, да бъда застрашавана от смъртни опасности, да ми се случват безброй беди, да живея в отчайваща изолация и всеки един ден да имам нови изпитания и нови лишения- не бих се справила с всичко това! Не бих се справила, защото нямам силната воля, предприемчивост, силния оптимизъм, психическата устойчивост, трудолюбието, постоянството и най-вече здравия разум- качествата, които героят на Даниел Дефо- Робинзон Крузо притежава. Той се бори 28 години за живота си, а аз не бих издържала нито една, всеки ден се сблъсква с дивите, с природата,  а аз живея в един цивилизован свят и не бих оцеляла в подобна среда, всеки ден той се бори и със себе си, съхранява се физически и се преражда нравствено с помощта на думите, които издълбава на камъка над входа на своя дом-пещера “Набожност! Работа! Умереност!”, а аз не притежавам и тези качества и те няма как дами помогнат да се преборя със себе си да продължа да се боря за живота си. За мен живота е даденост и дори когато съм на моя остров, аз знам, че пак ще живея , докато Робинзон знае, че това никак не е вярно и дори след като отново заживява в цивилизования свят, знае, че всичко, което притежава, дори и живота му, не му принадлежи, че не може да разполага с него, както и с всички останали неща, които са необходими, за да живееш. Робинзон узнава смисъла на живота, той знае истинската причина, заради която всички ние сме живи- смисъла на живота е да се научим как да го живеем. В днешно време много малко хора са научили как-повечето хора умират, без да са разбрали как да живеят, без да са разбрали смисъла на живота, това очаква и мен.

Ако Робинзон е най-добрият ученик на Земята, то Самотата е най-големият учител за всички нас, независимо къде я изживяваме- дали на пуст, безлюден и лишен от всякакви блага на модерните времена остров, или на “остров”, който разполага с всичко, което е необходимо на човека, живеещ в 21-ви век, за да живее, но все пак да бъде самотен и да осъзнае много неща за живота. Аз научих чрез учителя, наречен Самота, но и чрез ученика Робинзон, че животът не е само музика, забавления, веселби, празници и безкрайно щастие. Научих,че животът е и мъка-никой не я преодолява напълно, той е и пътешествие- нямаме  карта, само едно сърце-компас, което винаги сочи болката, той е и приключение-страх ни е да го осъществим, защото никой не е излязъл жив от него, той е предизвикателство- посрещаме го всеки ден, но не може да го победим, той е подарък, който не оценяваме, грешка, която понякога осъзнаваме, цел, която си поставяме, песен, чиито текст, никой не е успял да напише, игра, която играем без да знаем правилата, знание, което учим бързо, но прилагайки знанията си, показваме, че нищо не сме научили. Самотата учи всеки един от нас, че живота има различни страни, тя ни насочва към смисъла на живота- как той трябва да бъде изживян, независимо дали ще попаднем на необитаем остров.

четвъртък, 19 август 2010 г.

За грубостта в малки дози

Любовта е химия. А в химията е известно, че катализаторът - дори в най-малки дози - променя целия процес. Ето защо малките дози разредена нежност с грубост дават по голям резултат. Да определиш обаче дали милия мъж или нежната жена до теб един ден ще с превърне в агресор, за съжаление е невъзможно. Aгресията не бива да заменя любовта, а само да я обогатява и разнообразява!

scrat-and-scratte

Любовта е лудост. Изразява се със силно чувство за притежание, страх от изоставяне, ревнивост, обсебване, желание да контролираш човека до себе си, объркани представи за състоянието на връзката, загуба на контрол над себе си, отслабване на паметта и много други… странични реакции. Разбира се влюбените не се превръщат автоматично в опасни психопати, но има единични случаи, в които отключва патологично поведение и убийствата от ревност са доказателства за това.

Любовта е и болка, грубост, мазохизъм, желание да доминираш над партньора си и желание да му се подчиняваш. Обичаме половинките си, но понякога ги измъчваме с мълчанието си. Оставяме ги да се “мариноват” самички, докато осъзнаят колко много ни обичат. Държим се хладно, после горещо. Дистанцираме се един от друг, но сърдечната близост пак ни сближава. Маркираме “своето” като държим гаджето си за ръка или прикрито-агресивно разливаме чаша горещо кафе върху обекта на конкуриране. Тънка е любовната линия обаче, и до голяма степен бих казала, че агресивните прояви, причинени от любовната лудост не са препоръчителни. Според едно чуждо мнение по въпроса: идеята не е да го изненадаш приятно, а да го извадиш от мисълта, че живееш заради него и леко да го подразниш.

ScratShareshisAcornwithScratte2Любовните дразнения, грубости, игрички увеличават желанието да бъдеш с любимия човек. А когато мъж и жена се обичат истински, то всичко, което правят на любовното бойно поле е позволено и естествено. Не случайни са изразите: “целта оправдава средствата” и “на война и в любовта всичко е позволено”. А и защо да се ограничават само с удоволствието, когато може да измислят свои собствени правила в любовните игри? В заключение ще завърша темата с един цитат от Оскар Уайлд:

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане

четвъртък, 12 август 2010 г.

Странните форми на любовта

Днес гледах поредният вампирско-любовен филм, в който главната героиня се влюбва в напълно различно, опасно, противоположно същество не-човек. Не можах да не се запитам: Как е възможна любовта между 2 толкова различни свята? Та те не биха могли да съществуват дълго заедно … Мазохистично е! Глупаво … Една голяма измислица!

page

Щом осъзнаваш колко глупаво и болезнено е да ходиш с някой, който е далеч под/над класата ти, защо да се примиряваш, след като можеш да бъдеш с някой, точно като теб, който да те разбира и уважава и обича? Защо понякога се самозалъгваме, вместо да продължим сами животите си и да намерим онази любов, която няма да ни носи всеки ден трудности, мъки  и страдание?

Любовта не дискриминира.. черен, бял, красив, грозен – всеки има своя партия, хора, които са подходящи за него. Или, както се казва : ”за всеки влак си има пътници” …

Времето обаче, от друга страна, е убиец … особено на надеждата, че един ден ще срещнем нещо по-добро. Докато не срещнем голямата си любов, търпим любовни рани или пък си стоим самотни, губим времето си с приятели или пък се раздаваме докрай на много от Неподходящите преди да се появи Подходящия.

Никога не съм вярвала в сродните души, половинките. Мислех си, че всеки човек е единица, едно цяло, която търси друго цяло, за да станат двойка – и това е най-трудният сбор. Но има нещо в идеята за половинките, начинът, по който се допълват, пасват си перфектно като чифт обувка. Защото са еднакви, с еднакво мислене, близки мечти, желания. Ако имат твърде много противоречия (като например, тя обича да излиза, а той да си седи вкъщи), рано или късно, това се отразява на щастието им. Противоположностите може и да се привличат, но накрая осъзнаваш, че любовта не побеждава всичко и не е толкова силна, за да ги задържи до края … Единствено и само във филмите и книгите!

Така че забравете за Красавицата и звяра, за Магарето, влюбено в Дракона, за Хубавата Ябълка и Прасето, Принцесата и Жабока и други! Всичко това са измислици, подтикващи ни да търсим любовта на невъзможни места и от (не)хора, които не са за нас !!!

събота, 7 август 2010 г.

Двойният блъф в любовта и живота

bluffing

В покера трябва да се опиташ да мислиш с едно ниво над своя противник. Ако можеш да го направиш, успешно ще подведеш съперника си да мисли, че си с една крачка пред неговите мислени решения. В любовта също забелязвам различни видове блъфове всеки ден. Най-често от рода "пързаляй ме нежно”, когато половинката ти има двойна изгода от блъфа – получава хем любовта ти, хем “$$$” . Защо никоя игра не може да се играе без да мамиш и използваш “чийтове”?! …

Тези видове стратегии са за хора, които са твърде сигурни, че ще им донесат победа. Залагат  се сложни капани с цел да получиш колкото се може повече, по-голям пот. Двойният блъф е добър пример за това как може да спечелиш големи дивиденти, ако останеш труден за разчитане. С други думи: да печелиш на чужд гръб …

total_gambler_11329_15 В крайна сметка, всичко в живота опира до интереси. Хората просто си взимат,каквото им е нужно, и напускат. Напускат, когато повече няма какво да им дадеш или предложиш, следователно не ги правиш щастливи. Такива хора искат всичко, алчни са за любов, за внимание, за материални придобивки. Колкото и хубаво време да си прекарал с някой, след време осъзнаваш горчивата истина: Всичко в живота, е един голям блъф, всеки играе за себе си, правят се залози всеки ден със силни и слаби ръце, поемат се рискове, а хората са просто силни или слаби играчи, които се определят по успехите и загубите им.

Някои блъфове изглеждат толкова истински, че правят всичко наоколо трудно за разчитане. Играчът обаче продължава да си е играч, независимо колко големи залози губи. И когато играта свърши, не е важно дали си бил силен или слаб играч, важно е колко честно си играл!