петък, 31 октомври 2008 г.

За теб е ...

Жак Реда (1929)
превод от френски: Иван Бориславов


За теб е вцепеняващото изумление на радостта ми
Моята усмивка от бял мрамор
Моят поглед прояснен от извора в гората
За теб са моите ръце разтворени като открит град
За теб са колената ми на катеричка
За теб е моят най-далечен глас
За теб е всичко онова което денонощно в мене се тъче
За теб е тихата лагуна край която някога се запознахме
За теб са слънчевите призраци
За теб са люляковите дворци на дните ни
За теб е всичко съществуващо което се променя
За теб е
Оглушителният взрив на перлата
В сърцето на онази черна птица

Maлко френска поезия:

Борис Виан - Защо ли живея


Защо ли живея
Защо ли живея
За жълтия крак
На руса жена
На стената подпряна
Под жаркото слънце
За платното кръгло
На лодка крайбрежна
За сянката в щорите
Кафето изстинало
Което пия от чаша
Пясъка за да докосна
Да видя дъното
Ставащо толкова синьо
Слизащо толкова ниско
С рибите заедно
С кротките риби
Успокояващи дъното
Отгоре прелитащи
Над коси-водорасли
Като птици бавни
Като птици сини
Защо ли живея
Затова че е хубаво.

Е тва е диета :)

Докторът предписва: Балансирана диета от разнообразни съставки като:
- Нещо нежно,
- Нещо сладко,
- Нещо с действие,
- Малка доза хаос,
- Елемент на опасност,
- Лек привкус на прегрешение,
- От всичко по малко...
Вслушайте се в съветите на Доктора!!!

В очите ми вали

Докосвам те с невидими ръце.
И само вятърът прошепва...
Не си сама, аз пак съм тук.
Но виното е тежко и горчи.
Отпивам глътки спомени.
Крещи небето. Свива се светът.
А в мене думите мълчат.
Тогава можех. Тогава бях.
След теб е черно-бяло. Няма цвят.
Тогава бях на вятъра сестра.
Сега съм само скитащ повей.
И тихо е след теб. Крещя без глас.
Ръцете ми те търсят в невъзможие.
Разплака се дъждът надникнал в мен.
И в мен вали. В очите ми боли.
Във тях отдавна е безводие.
А твоят глас е само вятър.
Останал в шепота на спомени. (by nicol)

вторник, 28 октомври 2008 г.

Пътят на промяната :(

Защо стана така?! Защо трябваше всичко да стига само до секс?! Нима игривостта ми е качеството, привлякло те към мен?! Защо така охладняхме един към друг - защо вече не споделяш и не пишеш, къде отиде времето, в което ти и аз си пишехме по цели следобеди, пращахме си музика, смеехме се заедно ... ;( По дяволите, никога не ще залича от съзнанието си всички прекарани мигове с теб! Единственото, което искам е да сещаш за мен с усмивка и чувство на задоволство! знам, че не помниш 3тата ни среща, нито пламъка в очите ми, когато те видях за 1в път, но моля те - нека не бъда просто поредната. Боли ме от мисълта, че не можах да докосна сърцето ти, а можех! Но ти искаше от мене нещо, което аз неможех да ти дам, което не притежавах :(:(:(Помни онзи път, единствения път, който извървяхме заедно - този път:

P1060347

четвъртък, 2 октомври 2008 г.

Не мога да те забравя

8d327d1081200a8d832b8ee02e3e3652

Поисках да те изтрия от съзнанието,
поисках да загърбя любовта.
Поисках да избягам от желанието,
поисках да забравя, нежността.
Поисках да загубя вяра,
че някога ще те позная пак.
Дори сред триста звяра,в стая
единствен ще си звяр, в моя мрак.
Поисках и сега го искам,
да те намеря в някой друг.
Но даже и сред тия, триста,
не те намирам, далече си от тук. by jinjifilota