петък, 31 октомври 2008 г.

В очите ми вали

Докосвам те с невидими ръце.
И само вятърът прошепва...
Не си сама, аз пак съм тук.
Но виното е тежко и горчи.
Отпивам глътки спомени.
Крещи небето. Свива се светът.
А в мене думите мълчат.
Тогава можех. Тогава бях.
След теб е черно-бяло. Няма цвят.
Тогава бях на вятъра сестра.
Сега съм само скитащ повей.
И тихо е след теб. Крещя без глас.
Ръцете ми те търсят в невъзможие.
Разплака се дъждът надникнал в мен.
И в мен вали. В очите ми боли.
Във тях отдавна е безводие.
А твоят глас е само вятър.
Останал в шепота на спомени. (by nicol)

Няма коментари: