петък, 31 октомври 2008 г.

За теб е ...

Жак Реда (1929)
превод от френски: Иван Бориславов


За теб е вцепеняващото изумление на радостта ми
Моята усмивка от бял мрамор
Моят поглед прояснен от извора в гората
За теб са моите ръце разтворени като открит град
За теб са колената ми на катеричка
За теб е моят най-далечен глас
За теб е всичко онова което денонощно в мене се тъче
За теб е тихата лагуна край която някога се запознахме
За теб са слънчевите призраци
За теб са люляковите дворци на дните ни
За теб е всичко съществуващо което се променя
За теб е
Оглушителният взрив на перлата
В сърцето на онази черна птица

Няма коментари: