неделя, 19 септември 2010 г.

Тайният живот на думите

image_big_6442

I've been roaming around, I was looking down at all I see
painted faces, fill places I can't reach
You know that I could use somebody...
you know that I could use somebody...
Someone like you and all you know and how you speak
countless lovers undercover of the streets
You know that I could use somebody...
you know that I could use somebody...
Someone like you

Off in the night, why'd you live it up, I'm off to sleep
waging wars to shape the poet and the beat
I hope it's going to make you notice...

неделя, 12 септември 2010 г.

История с жаби


Kissing Frogs
Originally uploaded by ohaihitomi
Една история, която обичам от дете се разказва за две жаби, които играят на прескочикобила. Че на какво друго? Но по грешка скочили в една огромна купа със сметана. Понеже не намерили опора, започнали да плуват, за да не се удавят.Но едната от жабите била изморена. Не можела да продължи и изкрякала на другата, че е свършено с нея. И разбира се, потънала на дъното на купата и умряла нищожно. Наистина изкрякала.
Но другата жаба, на която и липсвала приятеля, разбира се,
натъжена от загубата, продължила да упорства и да плува... да упорства...
плува...
да упорства...
да плува решително...
Така. Продължила да плува. И с упорити и решителни удари превърнала сметаната в масло и изскочила навън.

понеделник, 6 септември 2010 г.

Време за губене

IMG000352

Понеделник. Началото на 3 абсурдно-дълги седмици. Ще ми трябва бая разнообразие, за да ги изтикам. Многото смях, приятната компания, добрата храна, дъждовното време, празната къща, донякъде  ще помогнат за дните, но как ще заспя, когато стане време да лягам и установя, че просто не мога да спя? Леглото ми вече не е моето. Стаята ми вече не е онова приятно място, в което се чувствах сигурна и защитена. Аз съм там, духом .. с него, замечтана … и щастлива. Губя всякакъв контрол над търпението си .. Неспокойна съм, страх ме е да не изгубя нещо важно, без което заминаването би се обезсмислило. Ще пробвам да спя повече. Имам предвид – трябва спя повече, това е хубав начин да загубиш време … Ще рисувам, ще редя пъзели, ще слушкам музика, ще се разхождам насам-натам пък ..току-виж съм спряла да живея в бъдеще време .. Трудно е.. да се наслаждаваш на сегашния момент, знаейки, че те очакват много по-вълнуващи мигове след 3 седмици. Ето защо никой не бива да знае каква съдба го очаква, какво е бъдещето му! Не, че аз знам, но имам представа и то ясна, което го прави безинтересно. Отивам да поработя над дължината на времето, в което спя. Кой знае – може и да поставя нов рекорд за най-дълъг сън, хихи!

сряда, 1 септември 2010 г.

На есен с песен

Ветровитите и хладни времена се завърнаха. Не мога да ви опиша колко се радвам! Действат ми толкова креативно, изпълват ме с живот, замислям се за неща, за които не бих се сетила. Есента – моя сезон. Първото листо отдавна е паднало – някъде в края на юни … Оттогава толкова много други листа са го последвали, че тротоарите са като шарени килими. Мисля че сега, през есента, или есента на 2014, когато стана дипломаНтка, ще е перфектното време да пиша дипломна работа и да я защитавам. В някое лоби на 4-звезден хотел, хапвайки шоколадче, с Тошко пред мен и есенно-морския вятър във Ветровитата Варна за муза. Сега обаче живота е лесен и красив, без никакви задължения, през предварителен график, по който да тече за още 23 септемврийски дена, без мъж до мен, но с мъж в сърцето ми. Поуморих се да бъда свободна, но не съм забравила цената на свободата и колко е важно понякога просто … да се порееш сред облаците

Мисля си колко много време измина, докато постигна първата си голяма стъпка – постъпването във ВУЗ … И колко много ми отне да разбера, че е е важно и ми трябва. Животът, колкото и дълъг и безкраен да ни се струва, докато очакваме да ни се случат хубави неща например, всъщност е кратък … И трябва да преследваме, онова което искаме, защото иначе ще ни се изплъзне. Ще си намери малка миниатюрна дупчица и ще се промуши през нея като през иглено ухо! За всички мечтатели, постигнали поне една от мечтите си: