понеделник, 25 юни 2012 г.

Сад-ната работа

Напоследък изпитвам затруднения в приемането на погроми, загубени битки и неосъществени желания. Лесно е когато някой ти дръпне реч как не винаги попадаш на щастливата страна на монетата и че е само временно луузър ама като ти дойде на теб нещо такова до главта иии .. ко прайм ? Осъзнаваме колко сме прецакани.. временно или не.

За загубата може да си изговорят какви ли не думи… но загубеното си остава загубено. Нямал си шанс, а може би си се надявал да го получиш въпреки осъзната неосъществимост.

Понякога личните ти параметри и характеристики се оказват по-слаби от тези на противника и така се получава загуба. И никакви тренировки, зобове, стероиди, дроги и чудесии не могат да те направят достатъчно силен за да се справиш със задачата на свой гръб. Някой друг се оказва ликуващия щастливец. Някой друг реже дебело парче от лъвския пай. Е ко да прайш? Да се бориш със зъби и нокти или да се предадеш доброволно, оставяйки се на реализма да те погълне?

Боря се, защото все още вярвам, че всеки човек е уникален “герой” със своите си параметри, боря се заащото все още има някоя победа, която да ми припоми, че не може да се печели винаги, боря се, макар да ми е тъпо, че трудностите през които минавам няма да доведат до положителни резулти, до хепи енд. А може би просто няма какво да губя …

неделя, 10 юни 2012 г.

Радостта и тъгата в живота ми

Радост: Имам среща с тримата ми най-добри приятели, за да се наплюскаме с пица. И.. ако не побързам да се оправя, ще закъснея. Наоколо е такава бъркотия, но това е главния признак, когато съм щастлива, щом е бъркотия – всичко е наред, подредено ли е – нещо куца. Докато препускам из стаите, мислейки си какво да облека, прекатурвам банановия шейк и по пода се плисва гъста жълта река. Нямам време да оправя това сега- бързам да изтупам останките чипс от снощните ми спираловидни къдрици и се мушвам бързо под душа, за да прогоня остатъците от вчерашния махмурлук. Излизам от блатото, в което съм превърнала банята, загърната в пухкава бяла хавлия и цопвам в банановото блато. Нямам време за сешоар, което означава, че ще излезя наавън с щръкнала конска опашка, което ми придава леко селски вид, но отново нямам време да се тревожа за това. Намъквам избелелите дънки, един розов и един гнусно-прасковен чорап, намъквам бързо кецовете и побягвам към стълбището като пътьом дефинирам местоположението на ключовете, чантата и мобилния ми.Горещия въздух навън ме лъхва и усещам как слънцето изсмуква влагата от косата ми. Улиците са почти безлюдни. Всички останали се спотайват разумно вкъщи пред телевизорите с бирата, гледайки европейското по футбол. И благодаря на щастливите си звезди за това, че не ми се налага да се разминавам с фиркани заядливи хора този път! Прекосявам опразнения училищен двор и след 5 минути пред погледа ми лъсва табелата на любимата ни пицария. Бутвам вратата и започвам да търся с поглед моите трима най-добри приятели на света…

hurry_thumb

Тъга: Сряда е. Не съм спала от няколко дни. Мозъка ми има твърде много свободно време и нищо за правене. Наоколо блести от чистота, а самотата вероятно е седнала на любимия ми писателски стол за писане, същия на който седя и сега. Останах без сили, посвещавайки голяма част от времето си на други хора, но пък осъзнах нещо важно: НИЕ жените ПРАВИМ ВСИЧКО за любимите си хора, за мъжете в живота ни – изпробваме какви ли не козметични продукти върху себе си, харчим луди пари по козметици фризьори  и тн, стараем се толкова много да бъдем изящни, красиви, перфектни, забавни и неповторими, но забравяме че тези неща всъщност не ги правим за нас и се самозабравяме, забравяме какво искаме ние, от какво имаме нужда ние.. Не вярвам че мъжете очакват всеки път от нас да сме полирани и изпипани отвсякъде, защото е невъзможно, защото ‘изпипването’ си има финансова страна, която ограничава понякога. Уморително е да си жена, всякаш света очаква прекалено много от нас. Влизаме в толкова много роли – на любовницата, на майката, на приятелката винаги готова да изслуша внимателно, превръщайки се в нечие емоционално кошче, домакинята, която е сготвила, очистила и за десерт е обула черните жартиери с 12-сантиметровия ток за десерт .. Не се оплаквам че съм жена, но съвсем естествено имам нужда от почивка, за да мога отново да нося с лекота целия свят на крехките си рамене. Дори Слънцето не може да грее вечно, а се уморих да бъда нечие Слънце. Затова ще погрея известно време само заради себе си, ще си играя любимите игри, ще си пусна интимна грива до колената, ще се хиля като ненормална на някое шоу с Бени Хил, и по дяволите – няма да примирам всеки път щом телефона зацвърчи. Имам нужда да бъда сама и каквото и да правя – да го правя само за себе си !!! Това е същата ситуация, в която съм попадала преди около 2 години -http://rusizamisli.blogspot.com/2009/10/blog-post_26.html

вторник, 5 юни 2012 г.

Поздравления! Вие успешно преминахте на 22ро ниво от играта "Живот" !


Добро утро свят! В страната на заетите хора времето си прави номера с теб. Един ден мечтаеш, на следващия мечтата ти е станала реалност. Страхотни времена! Правят се грешки, научават се уроци, разбиват се сърца... Семейството ми се справя само, докато аз съм някъде изгубена сред море от хора, които твърдят че им пука за мен. Не знам как стигнах дотук! Но има да поправя разни неща, заради себе си, заради семейството си, заради шепата хора, които мога да нарека свои приятели. Защото никой няма да ме обича "независимо от всичко"!

неделя, 27 май 2012 г.

Урок по Връзкология

Една от шегичките на природата е, че когато растем и външния ни вид става изключително важен за нас, тялото ни започва да ни играе номера. Вместо първото, любовта се оказва последното нещо, за което мислим. Физическото привличане предшества емоционалното. Няма как да надникнеш в ума на някого и да го харесаш заради него. Напротив, първо ще харесаш каквото видиш и ще позволиш на зрението да определи избора. Но едва когато излезеш с него/нея няколко пъти и разбереш какво мисли, решаваш, че това е човека, който искаш.

Дълго време го отричах, но ето че сега ми е ясно като джин с тоник – без физическо привличане не може да се стигне до любов, колкото и да се опитваш да заобичаш някой.. И на моменти си мислех, че постъпвам като кучка, че нямам право да съм придирчива и да искам нещо по–добро за себе си, но не е така. Това си е чиста биология! Устроени сме да гледаме първо външния вид и после каквото  е останало под обвивката. Така че всичко е важно! И вътре, и вън, всеки човек трябва да е достатъчно готин, достатъчно атрактивен, за да се хареса на окото, на ушите, на мозъка, на всичко.

Вярвам, че с напредването на възрастта живота ни подготвя за тежки и щастливи моменти, тренира ни, прави ни по-развити и умствено, и физически. Не бива да се драматизира много на тема възходи и падения, защото всичко е една въртележка и се повтаря периодично. Днес ти избираш, утре теб не са те избрали…

Дразни ме егоизма, безотговорността и непукизма в днешните мъже и за съжаление наблюдавам/ усещам тези качества в почти всеки, който срещна. Това са черти от характера, които не ми позволяват да се почувствам в безопасност, да бъда сигурна, да хлътна по някой, и да имам доверие в мъжа до себе си. Когато не се чувствам защитена, в безопасност, този мъж просто губи респект и ми липсва всякакво желание да продължа контакт с него. И това си е закон при мен – всеки, който не успее да ме опази от себе си, от външния свят, по моите представи изобщо не е мъж и изгубва правото да ме познава завинаги! Не че искам Супермен! Просто някой, които ще постъпи правилно, без да избързва, защото съм свястна жена и заслужавам да ме третират с много уважение! Без непрекъснато да бъда поставяна в позиция, в която трябва да менажирам ситуацията, да взема сама решението дали това, което се случва е погрешно или не!

вторник, 1 май 2012 г.

О’ди стрижи калинки !

Вече съм свободна жена! Зарязах Филип (и то по телефона!), което доста ми помогна да разбера защо се изхвърля човек като вчерашно ядене от живота ти, като непотребна вещ.

Филип беше друга история. Беше твърде голям за мен (29 !!!), твърде обичлив и някак се задушавах в тази, макар и кратка връзка. И колкото повече се виждахме, толкова по-ясно осъзнавах, че наистина не изпитвам нищо към него + факта, че нямаме нищо общо. Та той е роден през 80тте, по дяволите! За него абсентът е нещо което се прави от кактуси, а инуитите са определени хора, които идват от определена част на Африка. Изразът “Оди стрижи калинки” нищо не му говори! През целия си живот не е ял десертче “Марс” или “Сникърс”. Освен това чете като първолак и не знае английски. Е как да прекарам остатъка от живота си (или поне малка част!) с такъв човек! Да, вярно, личеше си че е влюбен в мен и може да обича истински, но се оказа, че това съвсем не ми е достатъчно, защото беше някак твърде лесно, аз бях мъжа във връзката, аз я създадох и аз я унищожих! Не е лесно да правиш всичко сам, а когато си в партньорство с мъж, очакваш от него и той да те изненадва и да прави разни неща за теб, а не само да мълчи и да иска.

Сега съм сама (но не и самотна!), все още тая някакви остатъчни чувства към Г-н-Все-Още-Влюбен-В-Бившата (които всячески се старая да избутам!), но пък винаги съм щастлива да опукам парите си. Сега нямам интернет и всяка вечер ходя по центъра с Тошко на лов за отворени мрежи. Тротоарите около всяко заведение, край което минавам последните няколко вечери са пълни с млади пичове по къси гащета, които молят да бъдат свалени (тооолкова секси!). Мечтая си да се превърна в онзи вид мацки в къси ефектни роклички по тялото под ръка с добре-скроен градски пич, от който полъхва ухание на скъп афтършейв и свежо изпрана риза. Въздухът е пропит с аромата на сексуалното обещание и ми се допива бира. Навсякъде са нацъфтели растения и са разлистени дървета и докато ходя по алеите,  разминавайки се с мъжете осъзнавам, че съм много ама много нервна и нямам представа защо. Не е възможно да си падам по С.  Г-н Интимен Пиърсинг и работата ми са ми напълно достатъчни. Но наистина нямам време да забърша трети ! Трябва да се погрижа за себе си и да осъзная какво се случва в сърцето и в главата ми …

сряда, 25 април 2012 г.

Good man is hard to find

Имам си нов мъж.. добър човек е, знае какво иска, преодолял е всичките му 5 бивши и е сякаш всичко, за което мечтаех преди … Не мога да си позволя да го изгубя, защото ми помага да намеря себе си отново, да излекувам разбитото си сърце и мечти. Ценя го.Но:

за едно нещо ми е гадно – не се чувствам влюбена в него.. и го няма сексуалното привличане. Никога (досега!) в мъжете, с които съм била, не е имало мънички неща в него, които да ме дразнят (не ми допадат) и аз да живея с тях. И това е, което ме тревожи, кара ме да гледам на любовта по един нов начин, който далеч не е толкова розов, колкото беше преди.  А  именно – любовта като приятелство, разбиране, подкрепа, интимни моменти  - без онези прехвърчащи искри на привличане от двете страни, което прави нещата толкова розови и невероятни.

Имам шанс да стигна до нещо истинско, да имам дълга връзка, да премина през всичките етапи на отдаденост и привързаност и искам всичко това.. с някой добър като него, който си умира за мен, цени ме и направо ме боготвори, Проблема е, че когато си мисля за него, мисля така – “къде ми е гаджето.. скучно ми е/самотно ми е//тъжно ми е, имам нужда да се поразкарам малко на разходка/ да говоря с някой/ да се натискаме/ да се почувствам секси и да се наконтя/да гушна някой” и този някой е той, но е random, просто някой, който да изпълнява тези функции. Може би ми трябва време да се влюбя отново, надявам се в него, защото не мога да продължа да живея в подобнз лъжа, особено когато нещата нарастват, стават сериозни и са намесени човешки емоции.

четвъртък, 5 април 2012 г.

Дистанция

Няма начин да знаеш всичко за някой друг. Това прави живота интересен. Важна стъпка в  живота е да се довериш на някой. Така е при любовта. Така е и при приятелството…

Но не мога да му простя, че прещрака така. Казват, че обичаш ли някой, трябва да го оставиш да се развива по непредвидими пътища и да подкрепяш всяко едно (налудничаво) решение, вярвайки че всичко ще се нареди добре и за двамата.

Как се приема такъв факт ? Когато си изхвърлен като вчерашно ядене от живота на някой?

Той ме изгуби. Не аз ? Дали изгубих нещо ….

Понякога е толкова лесно да почуствам, че имам всичко и че съм супер, така както съм.

Имах нужда да не знам какво се случва с него. Взаимодействахме си отдалеч както Слънцето и Земята са на точното разстояние един от друг. Но това разстояние взе да става все по-голямо. Сега аз съм Слънцето. а той е каменистия студен Плутон, който е отпаднал от списъка ми с планети. Искам пак да е планета, пак да е нещо, някой … Някой трябва да направи първата крачка, да счупи леда. На мен обиденото ми его, направено на пух и прах не ми позволява…

събота, 17 март 2012 г.

Добрите работи ставали бавно …

Някога виждали ли сте от онези горили, които обичат малки котенца и ги отглеждат като свои ? Нарича се внушение и  е едно от най-могъщите инструменти за въздействие, която жена може да използва.

Работи на следния принцип – уплашеното малко коте оставя на голямата горила да я гушка и обича, защото мама я няма наоколо или тъпото-гадже-котка, което го е оставило. Осъзнах това, когато близка моя мъжка приятелка ( която обичам да наричам “вожда”) сподели следното с мен:

Истинският коз на жената е да знае какво иска човека отсреща, и да го заблуждава, че ще го получи

Никога не съм била добра във внушенията и съм горда че, за разлика от повечето жени, винаги казвам само онова което наистина чувствам и мисля без да оставям нищо на въображението и фантазията на мъжа отсреща. И тук ми е грешката! Нуждая се от онзи лек воал на загадъчност, който имат истинските жени. Имам нужда да го правя понякога, особено когато целта е нещо много повече от секс. Свикнала съм да се раздавам и след 2 месеца няма почти нищо, което да не съм дала или показала. Фалшивите сигнали изнервят мъжете, карат ги да усетят някаква липса, а усетят ли че нещо липсва – взимат решение, надъхват се да го получат. Това ще е моето ново умение за доразвиване в следващите месеци !

imagesИ между другото, честит Светит Патрик, на всички, които им трябва някакъв повод, за да се напият довечера !

неделя, 4 март 2012 г.

Излизане от тунела на сериозните взаимоотношения

3ти март, 6 и нещо, никога няма да забравя това съобщение, уведомявайки ме, че човекът, с който ходех 1 месец и 22 дни не иска да бъде мое гадже повече. Причината – не успял да ме обикне и сънувал друга – някфа негова бивша от преди 6 години ! Седях като гръмната и не вярвах, че тва се случва на мен, че приказката  ненадейно приключи ей така като гръм от ясно небе.

421183_359736127380881_129149043772925_1168593_886723220_nВ този свят може да загубиш работа, дом, семейство. Губила съм и трите “so far” , но нищо не ме е сгромолясвало така ненадейно като загубата на гадже. Старах се толкова много да бъда добра жена и добра приятелка и въпреки това се разделихме. ВРЪ3КИТЕ СА НАЙ-НЕСИГУРНОТО НЕЩО! Но няма да се откажа докато не намеря и задържа нещо истинско!

+ това вината не беше моя – човека си имаше неговите проблеми и се отказа от нещо хубаво (мен)за да се бори с неговите “вятърни мелници” и да гони дивото и неуловимото, което за него е щастие.

сряда, 8 февруари 2012 г.

Навлизане в тунела на сериозните взаимоотношения

Запоснах се виртуално с В. в последния месец на 2011 - една сложна и объркана за мен година (която почна добре, но се скофти откъм средата). Срещнахме се някъде около 10ти и вече не искахме да се разделяме. Почнахме да излизаме заедно и малко по-малко нещата си дойдоха на мястото - сещате се..1вото "липсваш ми", "ти си моя" итн. Нямам никакво съмнение, нито един повод да се съмнявам в тая връзка. Ясно ми е като джин с тоник - ходим заедно. Най-после мога да го нарека ' мое гадже' без да преувеличавам нещата, без всичко да е само мечта или пък да е поредния "маскиран сериозен приятел", целящ да си осигури единствено изчукване.

Той е симпатичен, интелигентен, безопасен и не-последно по важност - достоен за доверие. От онези хора, които срещаш и знаеш, че с тях си наясно. Наясно си какво точно може да правите заедно и какво не, какво да споделиш и за какво да замълчиш. Зная на кои филми бихме се изкефили заедно, каква музика слуша от мп-3то си на работа, какво обича да яде най-много - ей такива неща. 

Та с това мое и само мое си гадженце живота е ясен и лесен, не е проблем да получа каквото искам - ласки, вечеря, кино, секс, пийване на кафе/биричка заедно в неделя,игри и закачки и още куп неща, които винаги съм искала да направя с приятеля ми, като ходене по екскурзии и пътуване на стоп - такива едни приключения. За първи път в живота ми нещата са ясно- регламентирани, получих онова, което най-много исках - истинско партньорство. И за бонус научих че: няма значение какви промени правиш в живота си - сменяш работата, дома, мъжете, цвета на косата си- в крайна сметка в живота ти влиза само онова, което е отредено да дойде по естствения си ред и колкото и да ти се иска някой конкретен да дойде и да разтърси света ти, доказвайки че има любящи мъже, се появяват само онези, на които им е ред да изиграят своята роля в живота ти.

Месеци, след онази последна нощ на безотговорност, с момчето с кучето и тревата нито сме се виждали, нито сме се чували, а с любимия ми мъж все правим нещо заедно, всеки ден ми е на линия и все по-често присъства в живота ми. Хващам се сутрин как си мечтая, че му правя сандвич и го изпращам с целувка за работа. Друг път се вълнувам хипер-буйно при мисълта за него до мен - скачам, тропам с крака, пищя от кеф, мятам се като риба на сухо в леглото, опитвайки се да пресъздам чувството на него в мен,и ръцете ме заболяват от желание да го прегърна. Чак сега усетих какво е истинско щастие!