сряда, 8 февруари 2012 г.

Навлизане в тунела на сериозните взаимоотношения

Запоснах се виртуално с В. в последния месец на 2011 - една сложна и объркана за мен година (която почна добре, но се скофти откъм средата). Срещнахме се някъде около 10ти и вече не искахме да се разделяме. Почнахме да излизаме заедно и малко по-малко нещата си дойдоха на мястото - сещате се..1вото "липсваш ми", "ти си моя" итн. Нямам никакво съмнение, нито един повод да се съмнявам в тая връзка. Ясно ми е като джин с тоник - ходим заедно. Най-после мога да го нарека ' мое гадже' без да преувеличавам нещата, без всичко да е само мечта или пък да е поредния "маскиран сериозен приятел", целящ да си осигури единствено изчукване.

Той е симпатичен, интелигентен, безопасен и не-последно по важност - достоен за доверие. От онези хора, които срещаш и знаеш, че с тях си наясно. Наясно си какво точно може да правите заедно и какво не, какво да споделиш и за какво да замълчиш. Зная на кои филми бихме се изкефили заедно, каква музика слуша от мп-3то си на работа, какво обича да яде най-много - ей такива неща. 

Та с това мое и само мое си гадженце живота е ясен и лесен, не е проблем да получа каквото искам - ласки, вечеря, кино, секс, пийване на кафе/биричка заедно в неделя,игри и закачки и още куп неща, които винаги съм искала да направя с приятеля ми, като ходене по екскурзии и пътуване на стоп - такива едни приключения. За първи път в живота ми нещата са ясно- регламентирани, получих онова, което най-много исках - истинско партньорство. И за бонус научих че: няма значение какви промени правиш в живота си - сменяш работата, дома, мъжете, цвета на косата си- в крайна сметка в живота ти влиза само онова, което е отредено да дойде по естствения си ред и колкото и да ти се иска някой конкретен да дойде и да разтърси света ти, доказвайки че има любящи мъже, се появяват само онези, на които им е ред да изиграят своята роля в живота ти.

Месеци, след онази последна нощ на безотговорност, с момчето с кучето и тревата нито сме се виждали, нито сме се чували, а с любимия ми мъж все правим нещо заедно, всеки ден ми е на линия и все по-често присъства в живота ми. Хващам се сутрин как си мечтая, че му правя сандвич и го изпращам с целувка за работа. Друг път се вълнувам хипер-буйно при мисълта за него до мен - скачам, тропам с крака, пищя от кеф, мятам се като риба на сухо в леглото, опитвайки се да пресъздам чувството на него в мен,и ръцете ме заболяват от желание да го прегърна. Чак сега усетих какво е истинско щастие!

Няма коментари: