Дали щях да съм за теб
завинаги любим,
ако сложа край
на този образ, игран от мен?
Дали щях да съм за теб
възпитаното момче,
ако точно днес
не искам да говоря с никой?
Дали щях да съм за теб
доброто ти дете,
ако правех обратното
на всичко, което казваш?
Дали щях да съм за теб
добър приятел сега,
ако вече не мога
да ти давам от себе си?
И ако греша
и не съм перфектен
трябва ли да знам
и да се виня ли?
Или да бъда:
Независим от теб
и независим от мене.
Да имам начин моите
чувства да нямат сила.
Независим от теб
и независим от мене.
Но да имам сила себе
си да запазя.
Независим от теб
и независим от мене.
Да имам начин твоите
мисли да нямат сила.
Независим от теб
и независим от мене.
Но да имам сила себе си да запазя.
И за да бъдеш ти
в играта на звезди
обиждаш образ, а не мен
и не използваш ум.
Купуваш само шум
и мислиш, че ме победи,
а когато съм обект
на изкуствен интелект
не може да ме нарани.
От думи всеки ден
бях притеснен,
а сега от тях съм.
Независим!!!
Независим от теб
и независим от мене.
Да имам начин твоите
мисли да нямат сила.
Независим от теб
и независим от мене.
Но да имам сила себе си да запазя...
Тази песен ме накара да се замисля: Колко е хубаво да не сме под контрола на любовта, да не зависим от нечии действия, думи, компания, да сме притежатели на собствените си сърца, мисли и идеи, да нямаме шеф, да живеем в безгрижие, да живеем за мига, да се наслаждаваме на всеки един миг/дъх, да чувстваме свободата под крилете си, да вдишваме свободния въздух, да се радваме на свободата на ума,сърцето и душата си !!! . Горда съм да се похваля, че имам всички тези неща и те ме карат да изпитвам нещо уникално – да се радвам отново на живота !!!
Не можеш да оцениш смисъла на Пълната Свобода, докато не я изгубиш отчасти или напълно. Любовта, семейството, работата, учението, приятелите – всички тези неща отнемат от личното ни време. Естествено, човекът има нужда от тях, и най-вече – времето, в което отсъства от живота на другите но се нуждае и от лично време за себе си, което да прекарва както, с когото си иска, и най-вече: времето, в което отсъства от живота на другите да си остане пълна мистерия. В моя случай – аз съм си самодостатъчна, необвързана с когото и каквото и да е, животът ми е лесен и интересен. Понякога ми омръзва и едното и другото, и имам нужда да съм и на двата бряга, някъде по средата между Пълната Свобода и приятелското/семейното/работното обкръжение. Приятелите се цупят, когато имаме нужда да ги изоставим, за да обърнем внимание на себе си, семейството обаче ни разбира, тяхната подкрепа винаги ми е била достатъчна за да слушам свободолюбивите си инстинкти и да тръгна по пътища, които не разкривам и по които никога не вървя втори път. Слушайте ги и вие! Един ден, човек до такава степен се обвързва със света наоколо, че изгубва връзката със своя вътрешен свят. Твърде зает в грижата за другите, човек няма време да се погрижи за себе си, няма време да случа гласчето отвътре. Никога не съм имала кой истински да се грижи за мен, освен баща ми. Живота ми е бил зависим от неговите грижи, но пораствайки се научих да завися от много малко хора, докато накрая се научих да си бъда самодостатъчна. Свободата е сила, щастие… усещайте я по-често :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар