Ако денем се оправдавам със Слънцето, то нощем се оправдавам с Луната, чиято светлина никоя човешка сила не може да угаси. В такива моменти си лежа кротко в леглото, понякога търся квадратчетата по тавана на стаята ми, в главата си резюмирам живота и чувствата, мисля първо за хората, изиграли най-важна роля, а после и за тези, които са можели да останат да “поиграем” и за по-дълго..
В тъмна и безсънна нощ като тази, си мечтая да имаше човек, с който да я споделя, някого при когото да отида, да легна с него в леглото му и да си шепнем тайни в нощта.. Нощта е винаги за двама, дълбоката и късна нощ..Нямам нужда от светлина или сънища, а само от чувството, че съм подкрепяна и обичана, че винаги ще има някъде там.. една човешка душа, която да мисли за мен, живее за мен.. , и че вероятно.. присъствам в нечии сън..
Колко приятно е да се заслушаш в тишината, в среднощното дишане на всичко наоколо..Малка нощна музика , доловима и докосваща само най-чувствителните и уши и души.. А после и в шума от курса на първите за деня автобуси..Тогава някак ми се приспива, умората надделява и очите се затварят…
Няма коментари:
Публикуване на коментар