вторник, 27 септември 2011 г.

Цели и … половинки

Досега не съм си давала сметка колко хубави приятелства съм изтървала, колко приятели можех да имам, ако не превръщах търсенето на “мЪжо” ми в ЦЕЛ № 1в палавия ми живот. Другото, което забелязах у себе си, е колко много неща съм надраснала. Вече все по-лесно спирам да премислям дадена ситуация, взимам трудни решения, преододолявам разочароващи връзки, призовавам смелото ми аз, излъчвам увереност, изобщо за 2 години съм придобила качества, които тогава са ми били жизнено-важни. Превръщам се в една млада лъвица, която знае как да защитава своето. Задобрявам в изкуството да се грижиш за себе си. Tърсенето на половинка вече не е основната цел на живота ми. Сега съм заинтересувана много повече от личното ми развитие и няма да оставя на никой да забаламоса лесно-подлъгващият се женски мозък в главата ми да ме отдалечи от тази цел. Избрах да играя с целите топки, половинките ги оставям на смелите и романтични ветрогонци, каквато бях аз :)

сряда, 7 септември 2011 г.

На вълните на спокойствието

thorn Изглежда, че през днешните дни, когато любовните отношения са изминали през голяма революция - много хора лесно изхвърлят тези чувства надалеч от живота си, измествайки ги с нещо друго. Обяснявам си го с това, че хората не се оценяват и са потребители на голям диапазон от неща, затова и изборите пред тях са много. Така направих и аз. Избрах парите и свободата, отколкото да си скъсам задника от опити “връзката ми” (или летния ми флирт) да проработи, за да сме щастливи и двамата. Този живот е по-лесен. Сега вървя спокойно в нови обувки и имам нова песен за пеене. И нови възможности. Возя се на влака на свободата, нося се на вълните на спокойствието. Но ми липсват онези малки сигналчета,които показваха, че 1+1 прави 2 – само че не до безкрайност. Защото завинаги не съществува. И на всяка единичка ѝ идва времето да се прости с онази друга част, която я е допълвала. И колкото по-кратко са били заедно като двойка –толкова по-малко неща за забравяне. Трябваше да ми бъде ясно че именно хората на по 20 и няколко не могат да бъдат сериозни (и скоро няма да станат) защото тъкмо тогава пред тях има най-много опции и са най-променливи. Сега се чудя дали съм способна да бъда в отворена връзка без да се привържа към човека. След толкова много неуспешни опити да покажа , че ставам за сериозно гадже осъзнах, че никой мъж не може да ме възприеме така и трябва да минат години, докато придобия статута на мацка, с която не просто да си излизаш, а с която да поплуваш дълго време във водите на супер-сериозността. Сега нещата се развиват бурно- но съм спокойна, защото светът е мой, живота е пред мен и мога да изпълня всяка своя мечта без дори да ставам от леглото ми !!!

неделя, 4 септември 2011 г.

Ти не си, ти не си за мене. Ти не си, ти- дявол да те вземе. Ти не си, ти не си го взел/а. Ти не си, моето сърце.

И така-както си и знаех, че ще стане, заветния ден на раздялата дойде – 4ти септември, в 15:59:58 минути, обвързана за точно 1 месец и 2 седмици :лол И си беше опит, и не съжалявам.. през какъв тест само минах ! Радвам се че стана така бързо, без повече скандли и убиди, той даде идеята, аз сложих края, скъсахме взаимно. И сега съм мотивирана да преобразя живота си, да обръщам повече внимание на себе си и да наваксам със всички пропуснати забавления, които една свободна жена може да изпита. Без повече сериозни връзки, не мисля дори и несериозни да имам. Искам да си почина. Преживях много за последните 4 години. Мисля да не очаквам нищо от живота. Ако има да става нещо – да става! Ще се оставя на ранния  есенен вятър да ме носи заедно с листата!

Гадно ми е само, че връзката ни беше някфа изкуствено създадена, зада си даваме, каквото ни е нужно – но нито той, нито аз успяхме да бъдем щастливи, да се адаптираме, чувствах го като приятел, на който се опитвам да бъда гадже, въпреки, че е много различен от това, което търсех и искам. Освен това, той също нямаше мют бутон, но пък именно това ми помогна да разбера, че не е за мен.

Точно сега не мога да мисля дали ще има следващ, но със сигурност няма повече да се захвана с някой толкова самовлюбен! И ще гледам да си запазя свободата за по-дълго. Защото съм само на 21 – и рано или късно ще се намери мъжа, който да ме цени. И ще гледам повече да няма толкова лични и натоварващи неща за споделяне в живота и блога ми!

петък, 2 септември 2011 г.

Ползата от мют бутона

images  Наполседък в главата ми се въртят неща, които немога да споделя с никой, някои брутални неща, които научих и ме е страх да споделя писмено/на глас…. Гаджето ми е нарцистичен мачо-садист-егоист, *****ман, със склонност към депресии и девиантно поведение, изобщо .. попаднах на много труден човек, изискващ разбиране и готовност да направя всичко за него, без да ми бъде гарантирано същото (безкористно) който ме наранява по всевъзможни начини и винаги намира начин да ме накара да си го върна пак. Знам че ужасно си губя времето с него, ама ужасно !!! Обаче ми харесва и е нещо ново и достигам до открития в живота си. Или трябва да се адаптирам към всички промени, които внася в “огъзения” ми живот или да намеря нов път, който включва всичко друго, не и такива като него. И си мълча през цялото време, трая си, налагам си бутона мют,  и не мога да бъда себе си и това ме убива..бавно! Предстои да взема няколко важни решения в живота си. Интересно, че в периода, когато се захващах с него непрекъснато слушах един стар хит на бекстийт бойс - (намери си ново гажде), всякаш е някакво аудио предвестие, но и да знаех – тогава просто бях твърде щастлива, за да прогледна и да разбера, че да си обвързан значи и да търпиш подобни неща, да бъдеш нараняван. Но знам че аз не съм от хората, които могат да търпят и да се оставят на някой да им се качи на главата! Това няма да стане “госпожичке”!  Един единствен път реших да не бягам и да не слушам интуицията си  и ето в какво се забърках. Сигурна съм, че следващите няколко мои постинга ще бъдат с ключови думички като раздяла, скандали и добре-дошла в страната на готините необвързани мацки отново! Защото ако успея да се адаптирам, ще трябва да пожертвам голяма доза от собствения си живот и щастие, за да поддържам друг/о, а това е почти-невъзможно !