понеделник, 27 юни 2011 г.

Любовта – първокласен гъзобрък

Много ми се ще час по-скоро да намеря мъжа, който успешно ще ме излъже или пък убеди, че съм “най-желаната жена в града”, ЕДИНСТВЕНАТА, жената от мечтите му. И ако не е скоро- имам две възможности: да се разкъндардисам от цялата тая дивотия с любовта и да сложа край на мъжете и безрезултатните връки с тях или да контактувам само с онези, от които имам дългосрочна потребност, надявайки се (или заблуждавайки се), че някой ден бавно ще им надяна хомота. Второто обаче изисква да се закаля в изкуството да се държиш като мъж, да бъда безкрупулна в сферата на сериозността, което е жизнено-важно за да остана емоционално-дистанцирана и то – изцяло, да видя навреме задаващия се айсберг и да напусна кораба, за да потъне сам и без мен. Трудно е да промениш себе си дори за да се предпазиш. Особено когато си свикнал да се бориш  със собствено-създадените от теб чудовища. Аз винаги побеждавам моите и отговарям на точно този тип хора. Сама си забърквам кашите! И въпреки спечелената битка, в мен остава онова чувство.. “you can’t always get what you want”

Понякога се се чудя през колко неуспешни връзки трябва да премина, за да се науча да обичам само себе си, за да разбера, че не мога да се предпазя от разочарования и несподелена любов. Надяването на хомота на мъж си остава блян за мен. Всеки ден осъзнавам колко е трудно. Виждам как негодници се маскирват като сериозни приятели и добри мъже, взимат си квото им е необходимо от връзката с една жена и на следващия ден са сами или с друга, напълно непокътнати и незасегнати от раздялата със следващата. И дори да им дойде времето за обвързване и да се врекат в любов на всеослушание на една жена никак не гарантира, че ще я обичат като в обета, който дават. Защото любовта не е нещо, на което може да се наслаждаваш всеки ден, а според личните изчисления на една моя приятелка, плодовете на любовта се берат само 2-3 пъти в годината! Колкото и да вярваш, да се стараеш, да играеш по правилата, да спазваш дори дистанция – каквото и да правиш, никога няма да бъде лесно като дишането, вкусно като шоколадово десертче и в никакъв случай – здравословно! “Играеш” на сигурно, докато не влагаш/залагаш/заемаш никоя част от тялото си, оттам-насетне всичко си остава една голяма мистерия!

Няма коментари: