неделя, 16 октомври 2011 г.

Не винаги най-лесното е най-правилното!

Винаги съм търсила пътя с най-малкото съпротивление –с най-малкото препятствие по него, без излишен стрес, натоварване. Още от малка. Откакто майка ми сподели пожеланието, с което нейната баба я изпращала: “да ти се падне лесно” . Но днес, приблизително 12 години по-късно, осъзнавам, че не винаги най-лесното е най-правилното. Животът е пълен с избори и тъкмо тези избори определят живота ни. Затова ако още продължавам да се боря приятелството ми с един нетърпимо-самодоволен *** да проработи, то е защото съм осъзнала, че в този живот трябва да се проявява силна воля, за да защитиш интересите, себе си, да опазиш сам гърба си, когато няма истински приятели, на които да им пука истински, когато твоя отбор/тийм се състои само от 1 член.

Често имам усещането, че никой вече не говори онова, което чувства отвътре. Особено мъжете. Не им достига мъжество да признаят, че са сгрешили. Нито пък, че им пука за друго човешко същество. Говоря за тези, които аз съм срещала! И особено за последния. Прекалено горделиви са да признаят, че имат нужда от една жена не само за сексуални ласки. Но пък на съвременните жени не ни се налага да чакаме, докато се появи друг мъж на хоризонта, който да сподели това, да прояви нъжната смелост, да избере подходящите жестове, с които да докаже, че на него може да се разчита.

Независимо дали само приятел или любовник, имам нужда от дългосрочна сигурност, имам нужда на приятеля да му пука. Това го прави приятел, а не ходещо забавление, с което да си губя напразно времето ида пиля нервите си!

Не искам романтични постъпки, неискрени целувки или подаръци, искам да знам че 1 ден, когато ме няма на тая земя, ще има хора  (повечето от мъжки пол!) които ще пролеят по някоя сълза, осъзнавайки, че са изгубили поредната безобидна, малка, сладка женичка като мен, чиято единствена цел в красивото и кратко съществуване е била да обича и да бъдат обичана, ценена, да носи удоволствие на мъжете, да носи живота на земята и да го обогатява с добротата и искреността си. Защото никога не е имало нещо интригантско в мен, винаги съм била себе си, такава съм и такава ще си остана!

Колкото до лесното –мисля, че приключих с него, занапред ще правя само онова, което носи малко повече излишен стрес, изисква малко повече труд, но пък калява и оформя по-силен характер!

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Труден за отказване

wt3h Това, което ми се случва в момента е доста от онова, което наскоро писах в имейла си до приятел. Накратко – бясна съм, изминаха няколко тежки, мъчителни  седмици (изпитания). Осъзнах, че приятелствата изискват твърде много усилия, саможертви, безволие, услуги и са изтощителни !!!

Едно време бях рядко-търсен, труден за намиране и самотен човек, но щастлив в самотата си. Днес – колкото и да се опитам да остана сама, някой ще ме потърси и няма да спре, докато не ме намери. А намери ли ме – много лесно щеме изманипулира да се съглася да направя онова, което иска от мен. ДА! Аз съм лесна за манипулиране. Трябва да поработя доста над това.

Днес съм благословена да изживея един ден, напълно необезпокоявана от околоните, да летя свободно или да си лежа удобно в моето легло, да се наслаждавам на есенните промени, да дишам спокойно, да мечтая, да се смея (всякаш не съм го правила от години!), да слушам моята музика, да бъда отново себе си. Остана ми време и да попиша, по стар навик, да запиша какво се случва с мен…

Утре пак ще ме къткат здраво, ама вече знам как да си намирам пролука, за да избягам. Изваждам бунтарският си характер, мрънкам и не се оставям да решават вместо мен. Рядко проявявам силния си характер, но без него не бих оцеляла. Когато не е покрай мен, мога да го чуя как ми се кара, да усетя как ме докосва, като призрак, който витае и не ме оставя дори мислено. Смешно ми става като се сетя, че и двамата се правим на жертви, война и любов…. Но поне тази вечер ще е спокойна, без моето малко бедствие. Дано никога не срещна Симеон втори, че след първия незнам дали бих останала цяла…