четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Труден за отказване

wt3h Това, което ми се случва в момента е доста от онова, което наскоро писах в имейла си до приятел. Накратко – бясна съм, изминаха няколко тежки, мъчителни  седмици (изпитания). Осъзнах, че приятелствата изискват твърде много усилия, саможертви, безволие, услуги и са изтощителни !!!

Едно време бях рядко-търсен, труден за намиране и самотен човек, но щастлив в самотата си. Днес – колкото и да се опитам да остана сама, някой ще ме потърси и няма да спре, докато не ме намери. А намери ли ме – много лесно щеме изманипулира да се съглася да направя онова, което иска от мен. ДА! Аз съм лесна за манипулиране. Трябва да поработя доста над това.

Днес съм благословена да изживея един ден, напълно необезпокоявана от околоните, да летя свободно или да си лежа удобно в моето легло, да се наслаждавам на есенните промени, да дишам спокойно, да мечтая, да се смея (всякаш не съм го правила от години!), да слушам моята музика, да бъда отново себе си. Остана ми време и да попиша, по стар навик, да запиша какво се случва с мен…

Утре пак ще ме къткат здраво, ама вече знам как да си намирам пролука, за да избягам. Изваждам бунтарският си характер, мрънкам и не се оставям да решават вместо мен. Рядко проявявам силния си характер, но без него не бих оцеляла. Когато не е покрай мен, мога да го чуя как ми се кара, да усетя как ме докосва, като призрак, който витае и не ме оставя дори мислено. Смешно ми става като се сетя, че и двамата се правим на жертви, война и любов…. Но поне тази вечер ще е спокойна, без моето малко бедствие. Дано никога не срещна Симеон втори, че след първия незнам дали бих останала цяла…

Няма коментари: