Усмивката ..

Не съм и предполагала, че да се усмихна – искренно, ще ми бъде толкова трудно. Много неща са лесни за симулиране, но Щастието – уви, не е едно от тях.

Мисля си за причините поради които съм изгубила способност да бъда щастлива … Много от самозаблудите, които ме спасяваха, окуражаваха и обнадеждаваха се стопиха като усмивката ми… Блясъка в очите ми също го няма .. Всеки път, щом се погледна в огледалото се сещам за старото и сляпо куче Дино на село – със стъклени очи и лай, който звучи по-скоро като вик за избавление от всекидневният Ад на старокучешки ят му живот.. За да съм щастлива преди, стигаше ми само това, да се наслаждавам на музиката, но тя вече не ми помага, стигаше ми и това, че се наспивах до късно, пиех си баавно кафето и преглеждах какво ново се случва в е-света. Останах сама.. но това в никакъв случай не значи, че съм самотна! Това, което ми липсва обаче, и винаги ми е липсвало, е безрезервната приятелска подкрепа, която и до ден днешен не мога да открия. Смисъла на много неща се загуби в живота ми, отвътре ми е черно и отровено от хорска злоба, а може би и завист, отчаяна съм, че не си намерих работа и с всеки ден надеждите ми за нещо по-добро увяхват. За да съм щастлива сега, ми трябва работа, пари, оптимизъм, топлина, светлина и умението да се усмихвам и забавлявам така, както го правех преди – с лекота! Преди бях по детски безгрижна и се чувствах като “Алиса в страната на чудесата”, а днес… Днес съм просто едно загубило пътя си същество, приличащо на украса за Хелоуин и попаднало в света на друг герой.. “Джелсомино в страната на лъжците”. Мрачното време, дъжда и мъглите винаги са ме радвали, дори и сега, но сега съм също толкова уязвима от времето, колкото са и останалите. Нужни са ми знаци, нужни са ми и надежди, че колкото и зле да става с всеки изминал ден, колкото и да се разпада живота ми.. ще дойде ден, в който всичко ще се закрепи и бавно ще се изремонтира преди да съм се срутила в реката, като дървен мост, твърде слаб, за да удържи на бурите и предизвикателствата в живота.

"Усмивка за всички, изгубили своята”

казваше Симо.. ехх Симо, ще са ми нужни много от твоите усмивки и оптимизъм, за да намеря изгубената си усмивка и щастие! :|