Имам си нов мъж.. добър човек е, знае какво иска, преодолял е всичките му 5 бивши и е сякаш всичко, за което мечтаех преди … Не мога да си позволя да го изгубя, защото ми помага да намеря себе си отново, да излекувам разбитото си сърце и мечти. Ценя го.Но:
за едно нещо ми е гадно – не се чувствам влюбена в него.. и го няма сексуалното привличане. Никога (досега!) в мъжете, с които съм била, не е имало мънички неща в него, които да ме дразнят (не ми допадат) и аз да живея с тях. И това е, което ме тревожи, кара ме да гледам на любовта по един нов начин, който далеч не е толкова розов, колкото беше преди. А именно – любовта като приятелство, разбиране, подкрепа, интимни моменти - без онези прехвърчащи искри на привличане от двете страни, което прави нещата толкова розови и невероятни.
Имам шанс да стигна до нещо истинско, да имам дълга връзка, да премина през всичките етапи на отдаденост и привързаност и искам всичко това.. с някой добър като него, който си умира за мен, цени ме и направо ме боготвори, Проблема е, че когато си мисля за него, мисля така – “къде ми е гаджето.. скучно ми е/самотно ми е//тъжно ми е, имам нужда да се поразкарам малко на разходка/ да говоря с някой/ да се натискаме/ да се почувствам секси и да се наконтя/да гушна някой” и този някой е той, но е random, просто някой, който да изпълнява тези функции. Може би ми трябва време да се влюбя отново, надявам се в него, защото не мога да продължа да живея в подобнз лъжа, особено когато нещата нарастват, стават сериозни и са намесени човешки емоции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар