понеделник, 25 юни 2012 г.

Сад-ната работа

Напоследък изпитвам затруднения в приемането на погроми, загубени битки и неосъществени желания. Лесно е когато някой ти дръпне реч как не винаги попадаш на щастливата страна на монетата и че е само временно луузър ама като ти дойде на теб нещо такова до главта иии .. ко прайм ? Осъзнаваме колко сме прецакани.. временно или не.

За загубата може да си изговорят какви ли не думи… но загубеното си остава загубено. Нямал си шанс, а може би си се надявал да го получиш въпреки осъзната неосъществимост.

Понякога личните ти параметри и характеристики се оказват по-слаби от тези на противника и така се получава загуба. И никакви тренировки, зобове, стероиди, дроги и чудесии не могат да те направят достатъчно силен за да се справиш със задачата на свой гръб. Някой друг се оказва ликуващия щастливец. Някой друг реже дебело парче от лъвския пай. Е ко да прайш? Да се бориш със зъби и нокти или да се предадеш доброволно, оставяйки се на реализма да те погълне?

Боря се, защото все още вярвам, че всеки човек е уникален “герой” със своите си параметри, боря се заащото все още има някоя победа, която да ми припоми, че не може да се печели винаги, боря се, макар да ми е тъпо, че трудностите през които минавам няма да доведат до положителни резулти, до хепи енд. А може би просто няма какво да губя …

Няма коментари: