неделя, 30 май 2010 г.

Неделно проклятие

hurry_thumb
Неделите са проклятието на съществуването ми.
Никога нямам достатъчно домашна работа за вършене, която да ме държи заета. А точно сега, и едва в началото ѝ, след дългия, изтощителен и разочароващ разговор с бъдещия ми приятел, се чувствам толкова разбита и не-мотивирана да правя каквото и да било. Сега не мога да си представя идната седмица, толкова сама, без да се налага да готвя за баща ми поради отсъствието му. Надеждите ми бяха за една прекрасна седмица, час или ден с И. у дома, приказвайки, готвейки, гледайки филми, смеейки се заедно … всичко бе толкова перфектно-нагласено … единствения липсващ компонент в картинката е той и ще бъде за една дъъълга и самотна седмица. По-самотна отколкото очаквах и в най-лошия случай, че може да е :(

Все пак, неделята изглежда лесна сега, след като проклятието тегне върху цялата седмица, началото на Юни, един толкова скъп и обожаван от мен месец, без път за бягство (по-далеч от центъра на града няма къде да отида,а се нуждая от това).

Изглежда, че единственото, което ми остава е да се отдам на готварството и кулинарията, готвенето на всичката тази храна, която напазарувахме с баща ми. И музиката. Лекува стрес, любовна мъка, скука и мързел. Но ефекта е временен, а свободно време пред мен - чак до септември!

Без планове, без път за бягство, без компания, без право да се надявам на чудеса … Обречено съществуване :(

Няма коментари: