четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Поредната наивна грешка …

Има дни, в които се събуждаш и главата ти е празна. Т’ва е едно от най-прекрасните чувства на света! Но има и други дни, в които като че ли си мислил през цялата нощ ... просто не си успял да се изключиш, не може да дочакаш утрото от нетърпение или поради някаква причина - си твърде развълнуван. Именно такава е ситуацията при мен – този ден, тази вечер и в последните 72 часа не спирам да мисля защо повярвах, защо се хванах за пореден път, защо изобщо допуснах възможността в главата си, този път, този “мъж” да се окаже по-различен от всички останали !!!!!

Факт е, че съм безумно наивна, но вярвам, че понякога и наивните печелят от наивността си. Ще ми се да доживея до деня, в който ще опровергая тази моя теория.

Поредна нощ, пореден ден минава, а аз … съм като риба на нечия въдица. Унизително е като се гледам отстрани и боли …

боли доста …

Иска ми се час по-скоро да си възвърна предишното спокойно ежедневие, в което не ми пука, че съм сама. Мразя, когато се появи някой, разглези ме с вниманието си, кара ме да искам още и когато види колко съм “клъвнала” – изчезва, спира да звъни, спира да пише, спира да съществува … Поправка! Съществува – но като непозната и отделна личност, нямаща нищо общо с мен!

Най-лоша съм, когато ме карат да чакам !!! Също и най-тъжна, и най-немотивирана за каквото и да било. В момента съм в почти депресивно състояние и всичко ми е криво, направо не съм на себе си, няма го старото ми позитивно аз. Искам си го … липсва ми … Поредния нож в чупливата ми душа се заби. Мисля, че е време да спра с наивните си вярвания, след като не ми носят нищо добро !!!

И по дяволите – искам да знам истината, защо за пореден път останах сама, пренебрегната и незачитана :( Бях готова да го направя най-щастливия и задоволен мъж на света, но се осъзнах навреме и прогледнах – той не ме заслужава, защото не ме уважава, не изпитва нищо към мен и не смее дори да почувства! Той губи ! След време ще осъзнае какво е изпуснал … някоя вечер .. докато си разиграва коня виртуално и разбере, че като мене такава втора няма.

От голямата уста си патя, от безкрайната ми искреност, от  липсата на всякакви задръжки, от безсрамието ми – ето защо останах сама за пореден път. Но аз съм единица, не половинка. Завършена съм, не търся половинката си, търся някой завършен, единица, за да станем двама. Та нали света е за двама … безсмислено е да си сам!

Е, мъже, колкото искаш. Не е Единствения. Просто Поредния...

Истинския е някъде там … и аз наивно вярвам, че ще го срещна и опозная един ден. Продължавам живота си с високо-вдигната глава! Радвам се, че не постъпих като глупачка, че не му се раздадох. Явно започвам да пораствам, да се уча от грешките си и най-вече – да ги усещам, още преди да са се случили. Умно момиче .. обичам се – обичайте ме и вие :d

Няма коментари: