сряда, 17 февруари 2010 г.

ЩЕ ми се !!!

Каква скучна вечер … За щастие деня ми не беше такъв, но все още ми се прави нещо. Никой не се сеща да пише, никой и не се обажда, затова аз ще попиша. Мечтая си… за едно голямо, сладко създание, което да стопли нощите ми. Нуждая се от разнообразие, от разходки, от внимание и компания… Фък Зимата! Искам слънце, искам жега, искам море, мъже, но … всичко, което поискам е на приливи и отливи и когато имам нужда от тях – ги няма. Нуждая се от нови емоции, от нещо неизпитано досега- това е лесно, много са нещата, които никога не съм правила или не са ми се случили (все още), но работата е в това, че извършвам нулева работа, за да изпълня желанията си, всякаш чакам някой да се появи от нищото, да ме забавлява и да ме накара да ги изпитам. Знам, че е невъзможно, просто не искам да форсирам нещата. Неизпитаното, неизживяното все някога ще го изживея

Защо нищо не е трайно, изчерпва се, свършва… Оставя перманентни следи, спомени за цял живот, но накрая свършва. Задължителен ли е края? А продължението …защо се бави толкова във времето?

Превърнала съм се в самотен и безучастен наблюдател на един все повече втиняващ се, еднообразен свят. Заседнала съм на едно място, знам ясно къде се намира то, обожавам го, там се чувствам в безопасност и имам всичко необходимо за едно и дъълго и продължително, здравословно съществуване и ми е хубаво в него, но същевременно ми се ще да избягам замалко оттам, да опитам от непознатото, да рискувам. Ще ми се да имах куража да осъществя желанията си сама, без никакви средства и без ничия помощ. Но в днешно време - възможно ли е изобщо?!

Няма коментари: