вторник, 15 септември 2009 г.

Щом ме обичаш, защо не си до мен?!

Обичал ме.. щом е така, тогава защо не е до мен?! Възмутена съм от това как хората винаги си заминават, когато най-много имаме нужда от тях :( Дали е защото си мислят, че го правят “за добро” или защото ги е страх да признаят, че в определен момент мислят повече за себе си, отколкото за нас .. накрая всички заминават, оставят ни.. Понякога се връщат, колкото да ни напомнят за съществуването си, с което всякаш слагат сол в незарасналата ни рана и правят болката по-голяма. Защо след като обичаш някого вземаш решението да си далеч от него, за да гониш и търсиш нещо друго .. Любовта е нещо много трудно за намиране в живота- имам предвид не онази баналната любов, а онази истинската, която се случва само веднъж в живота и не идва при всеки. След като почувстваш че си я намерил, защо трябва да я изоставяш в търсене на по-добро бъдеще или преследване на мечтите си.. Никое преживяно щастие няма смисъл ако не го споделиш с любовта на живота си, ако не го преживееш заедно с нея. Да, всеки неотъпкан и неизминат път ни се струва интересен и мечтан, но вървейки по него животът ти се променя, а заедно с него и ти и лесно може да забравиш кой си и откъде си тръгнал, както и целта на пътуването си – а това обезсмисля всичко. Не е нито трудно, нито невъзможно да се случи! Когато хората, пред които не се страхуваш да бъдеш себе си са на километри далеч от теб, когато ходиш по напълно непознати улици, които не ти навяват никакви спомени.. Може би заминават, защото нещо им липсва или защото само любов не им е достатъчна.. Но ако поне веднъж се обърнат назад и се огледат добре може би ще открият това което им е липсвало …

Няма коментари: