Да направиш крачка напред… Това е просто понятие. В общи линии означава да се издигнеш, да се постараеш още малко, да дадеш всичко от себе си, за да покажеш, че си нещо специално..
Хората са казали, че ние просто не можем да различим кои са значимите моменти от живота ни, докато се случват, растем незаинтересовани от идеи, неща или хора, които взимаме за даденост и чак когато това нещо е на път да ти бъде отнето, осъзнаваш колко си грешал, осъзнаваш колко много имаш нужда от него, колко много го обичаш.Чували ли сте някога , че най-хубавите неща в живота са безплатни? Истината е, че безплатни неща.. НЯМА! Всяко нещо е плод на нечии труд, хвърляш, залагаш силите си, инвестираш .. в осъществяването на идея, продиктувана от желанието ни за напредък. Каквато обаче и идея да имаш, тя значи много за теб, не защото си инвестирал сили в нея, но и заради очакванията, които се пораждат в теб .. Можеш да изплуваш на повърхността, но можеш и да потънеш в дълбоките сини води…
Да направиш крачка напред .. е винаги рисковано. Винаги има риск да се раздадеш докрай, да загубиш няколко поред пъти, да изгубиш пътя си, да изгубиш себе си и крачките “напред” да се окажат няколко назад…
Тази година поех много рискове, направих неща, които никога не бих си позволила да извърша, изгубих.. но и спечелих – натрупах опит, а той е безценен. Не! Не е безценен, защото и той си има цена- цената на падението, но си заслужава, въпреки че онова, което най-много си заслужава е вярата, надеждата, идеите ти и усилията ти да се сбъднат и да се олицетворят в едно единствено нещо …. в мечтаната крачка напред, в издигането ти към светлото, към онази част от водата където светлината озарява повърхността на водата и остава така, докато слънцето залезе от хоризонта.
Въпреки загубите, онова което ме крепеше, бяха думите на баща ми: “Хей, още си твърде млада, за да мислиш, че нищо не е ок и че нищо няма да се оправи”. Годината още не е свършила, а всяка секунда от чудото, наречено живот ни дава шанс да направим крачка напред .. или 2 назад. Дали ще потънеш или изплуваш, най-важно е да не седиш на едно място и да не се връщаш към него никога, да откриваш нови места, нови възможности в тъмното или светлото, да изостриш сетивата си, за да може да се движиш из картата, без да я познаваш или дършиш в ръцете си. Вярвам, че с времето човек наистина добива инстинкт и се научава кога наистина си струва да рискува и кога не.. Засега съм младото и неопитно дърво, което бива брулено от вятъра, но е твърде жилаво и гъвкаво, за да бъде пречупено, макар и само. Едно дърво, оцелее ли в младостта си, винаги може да направи гора :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар