понеделник, 14 септември 2009 г.

Животът-трагредия ..

И Хензел казъл на Гретел... нека да оставяме тези трохи... така че заедно да намерим своя път. Защото да го загубим може да бъде най-жестокото нещо на света.

Тази година... Аз загубих своя път. А да загубиш своя път през пътешествието е лош късмет. Но да загубиш своята причина за пътуване... Е къде къде по жестоко.

Пътешествието продължи 8 месеца. Понякога пътувах сама... Понякога имаше други които държаха волана... и ми взеха сърцето. Но когато целта бе достигната... Не бях аз тази която пристигна... Въобще не бях аз. Веднъж загубиш ли себе си имаш две възможности:

Да намериш човека който си бил преди...

или да загубиш този човек завинаги.

Защото понякога трябва да престанеш да бъдеш това което си бил. И да запомниш човека който си призван да бъдеш.Човека който си искал да бъдеш. Човека който си.

Има две трагедии в живота:-

"Първата е да загубиш копнежа на сърцето си.

Другата е да си го възвърнеш."

За да напише това Шоу вероятно е обичал най-много 2-3 пъти в живота си. Трагедии се случват. Постоянно ..Какво ще направиш, ще се откажеш? Напуснеш? Не. Сега осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив. Защото си, и болката която изпитваш... е живота. Бъркотията и страха... са там, за да ти напомнят, че там някаде има нещо по-добро. И за това нещо си струва да се бориш.

Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично. Но да си възвърнеш този копнеж... е всичко за което можеш да мечтаеш. Тази година си мечтаех за любов. Да се превърна в някой друг и да събудя сърце, което достатъчно време се е бояло да чувства. Желанието ми бе изпълнено. Ако това е трагично... дайте ми още трагедии! Защото няма да ги върна, за нищо на света.

Няма коментари: