петък, 23 юли 2010 г.

Old dogs, new dicks

Така се казва епизода от вторият сезон на “Сексът и градът”, който ми припомни една важна истина: Никой мъж не е перфектен и никой мъж не може да бъде променен. Е какво пък! Нека моя продължава да плакне очите си с малките и каките, никоя няма да го отрака, щото не е оборотен! Може да му се иска да е търсен и готЕн и да прави всичко тайно от мен. Това обаче ще си остане едно от многото му трудно-постижими желания! На всички мъже им играят очите, ако не очите, то в мислите си всички жени са съблечени и в обятията им, една никога не им е достатъчна, но едно е фантазия, друго е реалност! Никоя не може да му даде това, което му давам аз. Естествено, не мога да му дам всичко,но и не искам да му се velde_a раздавам докрай! Имам граници и недостатъци и се гордея с тях! Старая се толкова много да бъда светлината в тунела, да му давам най-необходимото в умерени дози, да му дам свобода на фантазиите и действията, да съм пръчката, след която тича, да бъда мис Най-Подходящата за мен СЕГА.

Живея своя собствен живот без да го включвам в бъдещето си, за сега е само опция, каквото и да правя, каквито и решения да взема, той няма да причината за тях! Минах фазата, в която сърцето ми владееше разума и ми пречеше да виждам реалността. А най-хубавото е, че едва ли може да ме нарани повече, отколкото ме нарани досега! Той е като един очукан, стар кораб, плаващ в буреносно море, изключително нестабилен и променлив, не се знае на къде ще го отвее попътния вятър и в кои скали ще се разбие, следователно не може да разчитам на него, не мога да разчитам на никой мъж! Защото мъжете са тези, които разчитат на нас! И често винят нас за техните неуспехи, изгубени са без нас!

Няма коментари: