След като наказанието ми (безкрайното чакане да разбера ще стана ли студентка) изтича след 18 часа или 1080 минути, имам чувството, че дори и да не стане, дори и да стане, не губя нищо. В момента в който една врата се затвори, някъде се отваря прозорец. Или обратното: В момента в който една врата се отвори, някъде се затваря прозорец. Без значение прозорец или врата, по трудния или по лесния начин, все някога, ще постигна това, което искам! Напълно убедена съм в това! Защото нищо не може да ме пречупи, когато имам цели! Нито дори времето! Най-трудното мина, оттук нататък започва едно ново броене …
Няма коментари:
Публикуване на коментар