Решението на проблема и самият проблем е … времето. Оказва се, че най-добрия лек за всички болежки, това е времето. Независимо колко дълбока е раната или, в моя случай, колко дълго време имам проблеми със съня и съсредоточаването. Способността ми да проявявам гъвкавост и да взимам правилните решения в труден момент все още си я има, независимо колко размътено и яко-забаламосано е мозъчето ми, аз знам, че е време да пренебрегна емоциите и да постъпя така, както ми диктува разума. А женските ми тревоги трябва да бъдат преодолени. Те са като аларми в главата ми, които сигнализират, че съм прекалено увлечена от силния копнеж да бъда наистина неговото момиче. Всяка вечер си представям неща, малки интимни моменти, ръцете му по тялото ми, фантазирам си, бленувам нощ и ден за нещо, което не познавам добре и ми липсва отчаяно, още преди да съм го имала. Чудя се, как може да ти липсва нещо, което никога не си имал? И как може тази липса да те убива бавно, да ти вреди? Бях оставена с чувството, че ми се е наситил, но аз съм тази,която продължава да иска още. ”Време е да спреш!”, казва трезвия ми ум! Сега живея в очакване на момента на прозрение, а дотогава той е просто лъжа. Страхувах се, че не съм достатъчно-добра за него, но осъзнах, че истинската сила идва от нещо по-могъщо от красотата. А и думите на един отскоро-добър-приятел-непознат:
ami kvo da ti kaja te
nali znae6 4e na nas majete ni e parvo za sexa pak
posle
kvoto stane
ме накараха да си отворя очите. Сякаш винаги съм го знаела, но чак сега го разбирам. Истината винаги е била пред очите ми, но съм била заслепена, опитвайки се да намеря друга причина! В случая ми, толкова необичаен, странен и заплетен, просто трябва да рискувам и колкото ми е трудно, да бъда търпелива, защото доказателствата за това, което и двамата желаем се срещат с течението на времето и връзката!
Няма коментари:
Публикуване на коментар