вторник, 29 юни 2010 г.

Затъмнение…

“Аз съм точно като за теб, Бела. Би било непринудено за нас,удобно,лесно като дишането. Аз бях естествената пътека, по която животът ти щеше да поеме... - той се загледа в пространството за момент и аз изчаках. - Ако светът беше както трябва да е, ако нямаше чудовища, магия...”

“…Той е като наркотик за теб, Бела. - гласът му все още нежен, без капка критика в него.-Виждам, че вече не можеш да живееш без него. Твърде е късно. Но аз щях да съм по-здравословен за теб. Не като наркотик. Като въздуха, слънцето. - ъгълчето на устната му се завъртя в замислена полу-усмивка. - Знаеш ли, мислех си за теб по този начин. Като слънцето. Моето лично слънце. Разсейваше любезно облаците, за мен. - той въздъхна. -С облаците мога да се справя. Но не мога да се боря със затъмнението.”

“Най-лошата част... - поколебах се, и тогава оставих думите да се изсипят като порой от истини. – Най-лошото е, че видях цялото нещо – нашия цял живот. И го искам толкова много, Джейк, искам всичко това. Искам да остана точно тук и никога да не се помръдна. Искам да те обичам и да те направя щастлив. И не мога, и това ме убива. Това е като със Сам и Емили, Джейк – никога не съм имала избор. Винаги съм знаела, че нищо няма да се промени. Може би затова се борех с теб толкова много.”

(любими откъси от третата част на “Здрач” –Затъмнение)

Няма коментари: