петък, 18 юни 2010 г.

Прибързани заключения

Той наистина ме обича! Може би аз него повече, но със сигурност не е безразличен към мен! И не е Казановата, за какъвто побързах да го помисля. Бях такова бъзливо зайче… Сега се чувствам сякаш огромен камък се освободи от плещите ми. Сърцето ми отново е здраво и довечера ще спя спокойно :))))

Толкова неща ми минаха през главата, мислех си за странните обрати в мъжката любов, но най-вече се чувствах като зарязана и свободна и се чудех как да продължа да живея.

ИСКАМ ДА МУ ПОМОГНА! Знам, че мъжете не обичат да споделят проблемите си, но той го направи. Ще ми се да съм до него, когато светът му се сгромолясва, за да поправя това, за да го върна обратно по пътеката на розовите поляни – или поне в нормалния живот!

И ще си мисля как … и ще имам едно наум, ще внимавам и ще го подкрепям повече и ще го мотивирам и вдъхновявам. Ще бъда с него, ако не тялом, то духом. И ще му стискам палци!

Защото е част от мен! Обичам го!

Няма коментари: