С какво е важен този ден за мен, след като не съм ирландка?
- Много просто, миналата година по това време беше един дъждовен, мъглив мартенски учебен ден и беше наистина вълшебно изживян. Година по-късно, на днешния ден, реших да го направя свой личен празник, да спретна купонче по ирландски и да празнувам заедно с близо 80тте милиона ирландци по света въпреки факта, че нямам ирландска кръв във вените ми. Отдавна не съм празнувала истински и не съм се радвала на празниците – нито на 8ми март, нито на 3ти, нито дори на Коледа и Нова Година не бях щастлива. Но 17ти февруари ми напомня за нещо … много лично, много … приятно. Истинският празничен ден според мен е не календарният, не онзи, който те задължава да празнуваш, а онзи, в който самият ти усещаш и си настроен да празнуваш, в който си настроен за радостите на живота. А и освен това:
Празникът е католически, но се празнува от все повече хора по целия свят. Традицията повелява на този ден да се носи зелено, музиката и уискито да са ирландски и всеки да стане част от празника, независимо дали е ирландец, или не.
Днес деня ми започна с ранно ставане в 7:30, после със закуска по ирландки и ирландско кафе, докато провеждам традиционно слушане на радиото с надежда да чуя нещо за празника и провеждането на фестивалите и честванията. Е, отказах се, нищо подобно не се случи тази година :( След това се позачетох за светията и мистериите около живота му, за леприконите, за честването на празника и ирландските танци. После се заслушах в ирландската музика и така ми се прииска да можеше да си купя отнякъде малко зелена биричка “Гинес”, хихи :) Замислям се дали да не отида в Irish Pub-a на “Брянска” довечера :d
Сега пиша този постинг и обмислям 2 варианта: да рисувам детелинки или да излезя на лов за такива. Като се замисля, най-добре е да излезя някъде на зелено. Ах, това зеленичкото, как ми напомня за пролетта, а тя съвсем е наближила! Колко хубави дни наближават! Щастлива съм и съм свободна, а и днес не се навъртат никакви дразнители около мен. Дано нещата да си останат така до края на деня. А сега отивам да прекарам един страхотен, незабравим, вълшебен ден “по ирландски” из Горския дух в търсене на детелинки!
Няма коментари:
Публикуване на коментар