петък, 10 декември 2010 г.

Спомените на един несъвършен ангел

Хей ти, спомняш ли си как една дъждовна вечер седяхме на спирката и се гледахме влюбено под лунните светлини и проблясъка на жълтите падащи листа? Говорехме си за Хелоуин, за страшни филми, планирахме още такива красиви вечери, но бяха само 3… Толкова беше трудно да се съберем заедно, а сега единствено скайпа ни събира и то пак толкова рядко. Това беше далечно, но го помня толкова детайлно, аз просто не искам да го забравям, защото беше първата ми романтична среща с мъж! И беше… вълшебно.

7021_145182277182_734697182_2660507_7161630_n(1)Мисля си колко е хубаво да срещнеш някой, който не иска нищо в замяна на всичко, което прави за теб, за доброто му отношение, освен възможността да те опознае добре. Хората винаги имат някаква определена цел и съм щастливка, че познавам 3-4 изключения, които не могат да бъдат категоризирани в нито една графа, освен може би в “Свестни” Намигване

Таа.. да продължа със спомените ми:

В една друга райска вечер, в един друг град, някой друг бе до мен и ми даваше вниманието си, тялото си ,честността си,та в този ред на мисли, той направи рекорд за най-много изказани признания и откровености. Това беше най-честния мъж, когото срещнах. Горда съм, че го познавам!

В една друга вечер, в която “несъвършеното ангелче” бе на път да бъде окончателно изгонено от Рая и бе изгубило представа къде се намира, за какво се бори и за какво живее, се запозна с Валентин. Факт е, че винаги съм искала да имам приятел с това име. И ето, че и това се случи. Грижовен, търпящ капризите ми и помагащ в беда приятел. Какво повече може да искам! Незнам и аз, но винаги се намира какво да поискам, когато той е покрай мен. Страшно ме е разглезил С изплезен език  Най-колоритните ми спомени с него са: когато се къпахме заедно под душа и как го тормозех сутрин с музика, докато се мъчи да се наспи, хихи Сърдито 

Ето един дневен спомен: беше събота, бях изведена за втори път на ресторант, глезена, гледана като царица, като писано яйце и оставена убедена, сигурна, че свестни мъже наистина съществуват. От мига, в който го видях, усетих, че ще прекараме толкова готини мигове заедно. Може би заради начина, по който се изразява и мисли, а може би заради загрижеността му, незнам… Той е човекът, който ми връща разрешителното за усмивки. Никой друг не е успявал да ми причини толкова много хубави неща за по-малко от 5 минути. Обичам да му спирам тока и ми липсва, ако не съм контактувала с него от няколко дена. Плаши ме фактът, че все още не съм открила странност, някаква черна риза. В края на краищата, никой не е перфектен. Дори дяволчетата имат своите скрити добродетели. Търся нещо в него, което подсказва, че не е съвсем добър, защото никой не е …съвсем добър или съвсем лош. Може би трябва да пробвам с онази детска песен: “охльо-бохльо, покажи си рогцата” и те ще излезят Сърдито Не съм напълно убедена обаче, че искам да знам всичко за него. Колкото повече разкриваш за някого, толкова по-близо е изчерпването, когато няма повече какво да си вземете или да дадете. А и относно тайните, или онова, което е останало скрито, съм на мнение, че колкото по-малко тайни знаеш, толкова по-добре спиш…

Следва продължение …

Няма коментари: