Тайната съставка

Моя нов живот официално вече е на цели 10 дена 17 часа и 28 минути. Устроих се прекрасно в хотела, наслаждавам се много на мястото, запознах се с толкова много хора и все пак нещо му липсва на новия ми живот …

Чувствам се самоуверена, желана, интересна и като че ли нещо не ми достига, за да се харесам на хората. Мисля, че съм просто-устроено момиче сред сложно-устроени варненци, които се твърде сложни и многослойни и трудни за разбиране и разгадаване, които хем знаят какво искат, хем като достигнат до него и се отказват…Ех, мъже … Върви, че ги разбирай!

Колкото до жените, ами разбираме се. Женската солидарност е нещо.. солидно, достатъчно, за да направи социалното ми състояние малко по-добро, но недостатъчно за да поправи неразбирателството ми с мъжете.

Неразбирателство?! Ужас!

За пръв път ми се случва… такава обърканост .. нямам си и понятие защо се получава така. А може би просто днес съм се озовала няколко пъти на неправилното място в най-неправилното време или не съм се постарала достатъчно или нещата просто не са зависили от мен. Или …толкова много варианти, а отговора все още е в неизвестност. Чудя се каква ли е тайната съставка нещата винаги да се подреждат? Като успешно бизнес планиране или … като по късмет. Припомням си думите “късметът е когато шанса се срещне с възможността”. Имам толкова много шансове, но може би нямам възможности. Може би защото никога не градя стратегии, винаги оставям нещата да се случват и действам спонтанно. Може би съм твърде различна. А може би за пореден път се самообвинявам и търся вината в себе си…