събота, 6 септември 2008 г.

Следобедно мечтание



мечтите ми са вятърът в платната
на моите кораби,
те са пясъкът между пръстите ми
и вълните, които се опитват
да се закачат на бреговете ми,
но не успяват
и се отдръпват по-самотни и от мен самата,

мечтите ми са моето спасение.

Мечтите ми
са под звездите или понякога на свещи,
винаги са с чаша с мартини и черешка,
винаги звучат като джаз след полунощ,
винаги ухаят сладко на кокос и ванилия,
винаги са меки и гладки,

мечтите ми
ме обгръщат цялата,
но когато ми е самотно,
мога да ги прегърна и да не чувствам
леглото си
празно

Няма коментари: